Вкоренени в Христа

Много често, проблема на християните е упорството, с което се опитват да направят вярата си „интелектуална”. Мнозина смятат, че вярата в истинността на Писанието е някак си ненаучна сама по себе си и трябва да бъде доказвана от интелектуалните напъни на висшите критици. Каква е основата на презумптивната ни логика? Можем ли да бъдем безкомпромисни християни, поне колкото безкомпромисни са езичниците спрямо самите нас? Къде е проблема, който е вързал умовете на християните и ги е направил безпомощни и пасивни в обществото, което впрочем са призовани да променят (Мат.28:18-20).

Нека повдигнем завесата още малко и погледнем отблизо безумията на които са готови християните за да получат одобрението на окръжаващите ги езичници. Имам предвид факта, че християните се опитват да бъдат интелектуално неутрални, дори по отношение на апологетиката (защита на вярата). Те се притесняват да стъпят здраво на Основата, която е самото Слово и да правят ясни и непогрешими логични заключения относно самото християнство. Някак си се боят да признаят какъв е логичния механизъм за тълкуване на реалността и се поддават на изкушението да не възприемат никакви християнски презумпции в началото на който и да е дебат.

Точно тази логика довежда християните до заключение, че не е необходимо да се прави нищо и по отношение на образованието и системата на държавните училища. Християнската вяра не бива да се меси в „неутралния” свят на учените. Фактите са едни и същи винаги и презумпциите нямат значение в анализа им, си мислят те. По този начин, християните се заблуждават, че за да израсне християнско поколение са достатъчни неделните служби и молитвите преди хранене. Заблудата, че можем да заврем християнското мислене в задния джоб докато тълкуваме фактите, за да бъдем угодно неутрални е най-големия подарък, който Сатана се надява да му направим.

Противно поведението на мнозина посредствени християни, в Божието Слово не намираме изискване за неутралитет при работата ни в коя да е научна област. Точно обратното, Писанията твърдят, че в Христос са „всичките съкровища на премъдростта и на знанието” (Кол.2:3). Ако се опитваме да избегнем Бога в която и да е сфера от научната дейност или обществените взаимоотношения, се опитваме всъщност да отречем Пътят, Истината и Животът, т.е. Самият Христос (Йоан 14:6). Мислене, което изключва Христос, е обречено на заблуда. Абсолютно погрешно е да си въобразяваме, че можем да достигнем до Бога, като тръгнем от неутрална интелектуална позиция. Това е невъзможно преди всичко, защото страхът от Господа не е следствие от мъдростта, а нейно начало (Пр. 1:7).

Християните нямат право да оставят извън диалога (за известно време) своите вярвания, за да изглеждат по-безпристрастни и одобрени в очите на интелектуалните си противници. Никой не може да достигне до истинското познание безпристрастно. Ако заличите противопоставянето между християнството и езичеството в самото начало, на диалога, заличавате границата на това, която отличава истината от лъжата и по този начин се съгласявате с аргументите на противниците на Бога – диалога става излишен, защото няма реално противопоставяне. Точка в полза на дявола. Никой няма да ви поощри за лицемерието и стремежа да се впишете в етикета на езическия противник, когато той ви призове да тръгнете от неутрална и чиста позиция относно вярата в Бога – просто защото ще бъдете излъгани. Не съществува неутрална позиция.

Когато християнинът предаде своите интелектуални библейски презумпции за да угоди на лукавото предложение на някой хуманист или без значение какъв точно противник на Бога, да бъде обективен и неутрален в търсене на истината, практически изключва възможността, въобще да достигне до Истината. Да се лишим от Словото, като инструмент за познаване, тълкуване и дефиниране на което и да е обстоятелство или факт, означава да се лишим от единствената възможност да тълкуваме правилно. Има само два пътя за интелектуално търсене на отговорите, които трябва да получим на който и да е въпрос: единият е приемането на Божията истина изявена в Словото Му, а другият е отдалечаване от живота в Бога и приемане на лъжата и заблудата, като метод и инструмент за търсене на истината. Очевидно е, че вторият метод е невъзможен, той е практическо противоречие – не е възможно да се достигне до Истината, по пътя на лъжата.

Библията твърди, че Христос е Истината (Йоан 14:6). Вън от Христос няма възможност за достигане на пълнота в обяснението на който и да е процес. Нещо повече, Словото ни забранява да използваме друг познавателен подход към реалността освен метода, който преминава през Кръста. Павел нарича ума на езичниците суетен, те са хора с помрачен разум и ходещи в невежество (Еф.4:17-18). Освен това, хората, които се поддават на собствените си извратени мъдрувания и смятат себе си за умни, се отдалечават от Истината и несмислените им сърца тънат в мрак (Рим.1:21).

Не можем да не заключим, че християнинът, който се стреми към неутралност в своето мислене, недвусмислено се отрича от Христос. Приемайки несъществуващата неутралност за начало на мисловния си модел, християнинът всъщност заличава своята религиозна посветеност и се размива в посредствеността и лъжата на своите врагове. Между християнския метод на тълкуване и този на езичниците има огромна пропаст, която не може да бъде запълнена от фалшива търпимост и приемане. Ако се опитвате да запълните бездната между християнството и езичеството, значи се опитвате да служите на двама господари, а това е невъзможно (Мат.6:24).

Всичко е създадено чрез Христос (Кол.1:16), и само чрез Него познаваме истината (1 Йоан 5:16). Само в Христа има светлина (Еф.5:8) и отделянето от Бога означава смърт. Да прикриваме нашите християнски, отличителни белези, под маската на неутралността, в начина ни на мислене е неморално. Ако наистина служите на Бога на Библията, прокламирайте го ясно и недвусмислено с работата си, независимо, каква е вашата професионална област. Имате ли смелост за това?

Какви са отличителните белези на „неутралното” мислене? Вън от Христа е само тъмнина. Всички сме били в тъмнината на смъртта, преди да бъдем озарени от светлината на Христос (Еф.5:8). Бог е светлина (1 Йоан 1:5) и всеки, чийто път не е озарен от светлината на Словото (119:105), няма никакъв шанс да види истината, така, че не може да стъпи една крачка напред без да се надява, че няма да загине в коварството и неизвестността на мрака. Никой не може да започне своето мислене в тъмнина и да оживее.

Апостол Павел нарича философията, която не започва с Божията истина – „празна измама” (Кол.2:8). Пак той ни предупреждава (Еф.5:6), че Божият гняв иде върху онези непокорни хора, които са измамени от „празни думи”. Християните, които започват мисленето си позовавайки се на неутралитета, са се предали на философията, която Библията осъжда и отхвърля, а именно „човешки предания, по първоначалните учения на света.”(Кол.2:8; 2:20; Гал.4:3 ). Всеки, който пада в капана на неутралитета, съзнателно или не, подкрепя презумпции, които са враждебни на Христос.

Става ясно, че мнозина човеци, които твърдят че са християни са непокорни на Бога и не са вкоренени в Христос, каквато заповед имаме (Кол.2:6-7). След като нашата основа, като християни е Христос, нямаме право да сме неутрални. Казано разбираемо: Неутралитета е прикрито неверие, неверието е непокорство, а непокорството грях. Ако не отхвърлим презумпциите на светското мислене, ние не сме с Истината, а против нея. Днес, повече от всякога около нас е пълно с мними християни, които твърдят, че познават реалността вън от Бога. Питам ги: чрез мисловните модели и формули на света ли познахте Бога? Библията е ясна: Невярващите не могат да познаят Бога чрез  своята си мъдрост (1 Кор.1:21; 2:14), защото за тях, Истината е глупост (1 Кор.1:18). Реалният факт е, че всъщност човешката мъдрост е глупост за Бога (1 Кор.3:19).

Ако в крайна сметка, християните приемат Библията за абсолютен авторитет, няма да имат проблеми с начина си на мислене, нито с пътя, който трябва да извървят, за да стигнат до правилни съждения. Увереността за това идва от факта, че в Библията не говорят човеци, а в или чрез Библията говори Бога. Ако презумптивната апологетика на християните не започва с Библията, то тя отхвърля Бога. Свидетели сме на това как християните говорят за традиции, общочовешки ценности и морал, които погледнати и анализирани отблизо са в остър конфликт с Писанията. Постепенно човека е „отместил” Бога и е решил, че самият той е началото на всяко познание. Християнският мисловен процес започва от Бога и това изключва всякакъв неутралитет. Всъщност, ако сте християни е невъзможно дори да допуснете, че логиката на езичниците има шанс да е правилна.

В края става ясно, че всяко познание започва с Бога и изисква покорство на Неговото Слово. Няма истинско познание, което да започва от човека, Библията нарича подобна философия празна измама. Ако сте християни и приемете за отправна точка нещо друго вместо Божието Слово, сте лицемери и се опитвате да служите на двама господари. Ако твърдите, че имате неутрално мислене, първо лъжете, защото неутралитета е мит и второ играете опасна игра, която заличава бездната между християнство и езичество. Божието Слово има абсолютна власт за християните и ако те не основават всяка своя мисъл на Него, попадат в заблудата на автономното човешко мислене и губят представа за реалността. „И тъй, както сте приели Христа Исуса, Господа, така и се обхождайте в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, и изобилващи [в нея с] благодарение.” (Кол.2:6-7).

Advertisements
Публикувано на Етика, Закон, Морал, Образование, Семейство, Църква, право, философия и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s