Държавата – майка, държавата – баща

Всяка прилика с действителни лица е случайна.
Всяка прилика с действителни събития е умишлена.  

Ивайло е на 17 години и 6 месеца. Ивайло е сирак, кръгъл сирак, защото наскоро е починала и баба му, която се е грижила за него в годините, когато Ивайло е ходил на училище. И понеже момчето е тръгнало по-рано на училище, в крайна сметка вече е изкласило средното образование, макар и доста трудно. Винаги е така, когато единственият родител е бабата. Доста рано Ивайло е станал приятел на цигарите и наркотиците, има и разведена (значително по-голяма) приятелка с дете – въобще, живот – чудесен.

В тази щастлива поредица от „прекрасен” житейски опит в битието на Ивайло, преди половин година, се появява г-н Бурмов. Заможен човек, собственик на няколко заведения за бързо хранене. Г-н Бурмов взима присърце съдбата на Ивайло и го назначава за работник в един от своите ресторанти. Момчето значително се променя, получава добра заплата и това го стимулира. Не и без бащинското наставление на г-н Бурмов, Ивайло излиза от средата на наркомани, престъпници и крадци, гледа сериозно на работата си и само след 2 месеца става пръв помощник на главния готвач, защото проявява афинитет към готварството.

Ивайло е щастлив с новата си работа, с новите си приятели, дори и с новата си приятелка, младо момиче, сервитьорка работеща през лятната ваканция (със съгласието на родителите си) в ресторанта, в който Ивайло готви. Обаче . . .

Обаче, не щеш ли в един прекрасен ден, в ресторанта на г-н Бурмов се населват шайка инспектори от Инспекцията по труда. Начетени, добре облечени, учтиви и добронамерени, инспекторите тутакси връчват акт на г-н Бурмов за 1000 лева, задето в редицата служители се изнамира работник с ненавършени 18 години. Наш Ивайло няма нужната възраст за да работи, където и да е, без разрешението на родителите си. Понеже кореспонденцията с отвъдното е трудна поради ред причини, независещи от БТК, М-Тел или ГЛОБУЛ, няма кой да разпише позволение на Ивайло и той трябва да бъде освободен.

Понеже, г-н Бурмов не желае да освободи Ивайло и да го обрече на мизерия, не желае поелия в правилна посока младеж да се разочарова и да се утеши сред престъпните си бивши приятели, решава да плати глобата и да го задържи като работник. И поради туй, че хитрите и опитни чиновници познават жалостивото сърце на г-н Бурмов, както и факта, че той е прилепен повече към моралните, нежели към държавните закони, решават да направят нова хайка след месец и да сгащят нарушителя.

Плана е приведен в действие и след месец г-н Бурмов, получава още една удвоена глобичка и е заклеймен, като експлоататор на детски труд. Чиновниците от агенцията по труда, получават премия за перфектно свършената работа, както и плакет с надпис – „защитници на правата на децата”. И този път, Ивайло е действително освободен.

Г-н Бурмов не се съгласява със ситуацията и решава да наеме адвокат, който да реши проблема и да защити истинските права на детето. Първите четирима адвокати, при които отива г-н Бурмов, му обясняват, че случаят е безнадежден и макар моралното право да е на негова страна, писаното право е на страната на чиновника. Когато г-н Бурмов, задава въпроса: а кой ще се грижи сега за Ивайло? Адвокатите са единодушни: това е работа на държавата, тя е майка и баща на сирака.

Намира се и пети адвокат, който не е нито по-вещ, нито по-умен, ама е тарикат момче и директно предлага на г-н Бурмов да си върне момчето на работа, а той ще уреди чрез скромно рушветче въпроса с Инспекцията по труда. Условията са прости, г-н Бурмов ще внася незначителна месечна сума (една минимална работна заплата) в адвокатската кантора и никой няма да го закачи, чак до времето, в което Ивайло ще навърши трудоспособна възраст. От няма на къде, г-н Бурмов приема плана, за да помогне на Ивайло, защото вярва, че мисията: „държавата майка, държавата баща”, е мисия – невъзможна.

Разбира се, за всеки съвестен гражданин е ясно, че този „нагъл” работодател – г-н Бурмов, е нарушител на закона и заслужава не само глоба, но и затвор, задето насърчава корупцията. „Добрите” чиновници от Инспекцията по труда щадят невръстното и безпомощно 17 и половина годишно детенце, което не бива да упражнява тежък физически труд в кухнята на „безчовечният” капиталист г-н Бурмов. Закона си е закон, до 18 години – вън сираците от обществото, защото майката родина си има грижата.

И тъй, ако сте решили да помогнете на някого си, трябва да сте изключително внимателни, защото си има правила. Можете да дарявате пари на 17 годишните „невръстни дечица” и да създавате просяци, но не можете да ги възпитавате в работна етика, нито да изграждате в тях професионални умения. В крайна сметка, в тази държава си има ясни закони, ама-ха. Три пъти „ура“ за чиновниците и държавата, седем пъти „ууу“…, за работодателите и целия частен сектор.

Advertisements
Публикувано на Държава, Образование, Семейство и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s