Ефективно образование

Едва ли някой се съмнява, че днес доброто образование е по-нужно от всякога. Да имаме добро образование, означава да сме конкурентни на трудовия пазар и в последствие финансово независими хора. В тази кратка статия ще се опитам да отговоря на няколко въпроса, които днес не си задават нито децата, завършващи своето образование, нито техните родители. Не смятам, че човек трябва да е професионален икономист, за да планира добре финансовото бъдеще за себе си и семейството си, но определено трябва да е финансово грамотен. Нека все пак видим за какво става въпрос.

Питате ли се понякога, достатъчно адекватно ли е образованието, което получават децата ви в държавните училища и подготвя ли ги това образование за реалния живот? Моят категоричен отговор е: не, не ги подготвя! Това твърдение е факт поради няколко прости причини. На първо място схоластичният метод на образование не дава практични умения на децата. Методологията на образование в училищата се води от простата логика: налей му знания в главата. Получаването и трупането на теоретични знания, е недостатъчно за успешна житейска реализация. На второ място, скоростта, с която съдържанието на образователния материал в държавните училища се обновява спрямо развиващият се с бурни темпове свободен пазар е безумно бавна. Трето, липсата на обществен контрол и заинтересованост относно съдържанието и процеса на обучение в държавните училища, прави учащите в системата губещи.

Схоластичният метод на обучение има в основата си философия, която е безвъзвратно остаряла. Тази философия ни казва, че колкото по-добри оценки имаме в училище, толкова по-добра работа ще си намерим . . . и ще сме добре. За съжаление, този начин на мислене довежда до катастрофа по-голяма част от отличниците в държавните училища. Това е така, защото днес работодателите не искат бележниците ни, когато кандидатстваме за работа. Работодателите се интересуват от нашия начин на мислене, ще можем ли да сме им полезни и каква е работната ни биография до момента. Ако нямаме такава биография, те ни дават шанс да покажем какво можем за кратък изпитателен срок и след това вземат окончателно решение, могат или не да ни се доверят. Нека илюстрирам мисълта си: Добре е човек да знае, че кирката има дървена дръжка и метална работна част, но е лошо, че хваща металната част и копае с дървената дръжка. Първо, такъв човек е неефективен и второ, може да се нарани.

Жалко е да си въобразяваме, че добрите оценки ще ни направят богати в бъдеще. Част от моите съученици, които бяха с отлични оценки в училище, действително си намериха добра работа. Днес те са шефове на банки, лекари, адвокати и инженери. Всички работят здраво и получават големи заплати. За разлика от тях, други мои съученици, които не се представяха блестящо, да не кажа зле в училище, днес въртят мултимилионен бизнес. Същите слаби ученици, днес плащат на бившите отличници и настоящи костюмари да им проектират бизнес-сгради, да им водят счетоводството или да ги представляват пред клиенти. Тази странна въртележка, която в условията на пазарна икономика завъртя последните в училище пред отличниците, доказва единствено, че отличните оценки не са гаранция за траен финансов просперитет.

Кое тогава, направи слабите ученици – работодатели, а отличниците – работници? Според мен, това е сбор на няколко качества, които не се научават в училище, а именно: прости знания върху счетоводния баланс, склонност към оправдани рискове и непрестанен глад за информация, която дава цели, за които си заслужава да се рискува. За разлика от „слабите” ученици, които днес са бизнесмени, отличниците често разбират от счетоводство много повече, но обичат да играят на сигурно, а не да рискуват. Затова те са само счетоводители, не и предприемачи. Освен това, отличниците доста добре четат информацията, която може да ги направи богати, но никога не се възползват от нея, защото според тях, времето за действие никога не е подходящо.

По-горе, също така писах, че пазара на труда се развива с далеч по-бързи темпове от образователната методика. Едва ли някой ще оспори това. Днес актуална тема в обществото ни е модернизацията на образованието. Всъщност тази тема е винаги актуална, защото ако направим отново образно сравнение между образователната програма и реалния пазар, можем да кажем, че пазарът на труда се движи напред със скоростта на моторна лодка, а образованието пъпли след него като римска галера. Децата гребат като роби в римската галера и пият знания от плитката паничка на държавното образование. В същото време, малка част от връстниците им се учат да управляват моторницата на частния бизнес, като черпят знание от практиката, успоредно с четенето на книги. С това искам да кажа, че в държавните училища децата получават всичко, което е ненужно за да забравят това, което е практично и полезно. Децата се возят в големия кораб на МОН (Министерство на Образованието и Науката) и правят неистови усилия да въртят огромните дървени гребла, макар всички да виждат с каква скорост покрай тях профучават леките и бързи моторници.

Както стана ясно, причината за тази диспропорция е тесногръдието на образователната система. Един от многото пропуски в тази закостеняла система е това, че тя не учи децата на финансова грамотност. Самата система е паразит и затова ражда паразити. Системата „смуче кръвта” на предприемчивите хора и с примера си „ражда вампири”, които просто искат да й подражават и да живеят на гърба на другите. Финансовото ограмотяване ражда инициатива и порив за свобода и независимост, финансовото невежество произвежда чиновници, готови да бъдат роби за коричка хляб. Да, образованието изостава и то трагично. Във века на информацията, когато хората забогатяват с идеи, използвайки най-силният инструмент за трупане на блага-умът, образователната система, макар и на командно дишане в реанимацията, продължава да проповядва прогрес, чрез упорито и праволинейно бъхтене.

Може да ви се струва невероятно, но пари не се правят по формулата: учи всичко и много – намери си работа в добра фирма и работи здраво – изкачвай се по стълбицата на йерархията и се пенсионирай в честита старост, с награда – златен часовник. Формулата на богатството е съвсем друга: учи бързо и каквото трябва – създавай и реализирай идеи, които са в услуга на потребителите – купи си йерархична стълбица и карай служителите ти да се катерят по нея – пенсионирай се млад с награда- капитал, който произвежда капитал за поколения напред. Такива уроци в държавното училище няма. Няма, защото епохата, в която живее държавното училище е безвъзвратно отминала. Ползата от хората, които учат в тази отминала епоха е да бъдат работници в частния бизнес на хората, които са схванали правилата на информационната ера и са преживели периода на индустриалната революция.

На фона на всичко това, ясно се очертава безразличието на родителите, които не предприемат нищо, за да променят статуквото. Очевидно е, че децата си губят времето в училище. Очевидно е, че те не са добре екипирани с практически умения за реална конкуренция. Очевидно е, че механизмите, с които държавата се опитва да подобри образованието са неработещи (в това число и повишаването на учителските заплати). За мен е странно, че родителите са доста тромави в намирането на реални решения за реалните проблеми на собствените си деца. Извода е, че самите родители мислят като децата си и в крайна сметка вместо да са решение, са част от проблема. Защо, след като родителите са се провалили, настояват и децата да се провалят? Защо след като пътя на родителите (училище – служител – пенсия ) се е оказал катастрофа, трябва и децата да вървят по него.

Родителите поверяват децата си на държавната образователна система, но или пропускат, или не желаят да си зададат още един важен въпрос: грижи ли се образователната система за уникалните и специфични нужди на всяко дете? Кой не знае, че децата са уникални, всяко има своя дарба и талант. Когато видим специфичните умения на всяко дете, сме длъжни да го насърчаваме и подкрепяме. Ясно е, че индивидуалният подход е невъзможен в класната стая. Точно заради това, децата остават неразбрани и отхвърлени. Винаги, когато се опитваме да формираме един човек по начин, по който той не желае, срещаме отпор, в това се изразява и конфликта на поколенията. Когато децата са малки имат неистово желание да са с родителите си. Проблема на родителите е, че решават да отделят децата си точно, когато малките се нуждаят най-много от тях. Защо? За да бъдат децата смлени от системата, която преди това е прекършила духа на собствените им родители.

Не е нужно да се съгласите с мен, но аз виждам в детските градини и държавните училища, просто инструмент за кастрация на човешката уникалност и свобода. Това не е някаква тайна конспирация на държавата, а просто добре забравена стара истина. В училищата има стандарт за образованост и всеки трябва да се впише в него. Ако някой е по-висок от стандарта се отрязва, ако някой е по-нисък се разтяга, но в крайна сметка, всички трябва да са по мярка в образователния калъп. Съгласни с философията на образователната система, родителите охотно жертват децата, за да станат и те хора – по мярка. Колкото по-рано дадете детето в обятията на държавата, толкова по-бързо то ще изгуби своята идентичност и уникален блясък. Ако искате едно птиче никога да не полети, резнете му крилцата докато е малко. Дайте го в детска градина, там ще се справят доста бързо с малкото ви пиленце.

Защо твърдя, че държавните образователни институции са вредни и осакатяват децата. Защото в един момент те стават не само образователна институция, но и морален коректив, с който родителите не могат да се преборят. Родителите се превръщат в заложници на средата в училищата, която определя всичко, което е добро и важно – различното мнение е неприемливо. Когато разберете това, ще ви стане ясно, че вече не вие – родителите, а средата определя кое е добро и кое лошо, кое полезно и кое вредно и т.н. След като това стане, родителите винаги казват: „Е, щом така искат в училище . . . ”, и просто се съгласяват, като правят училището божествената институция в своя живот. Ако пък се случи да не сте съгласни, оставате сами срещу системата и дори срещу собствените си деца, защото и самите те се срамуват да застанат от страната на малцинството. Точно в този момент вие губите децата си и се оправдавате с конфликта на поколенията.

Когато едно дете не се справя в училище и дори не му харесва да ходи там, родителите отново не намират правилният подход. Те често казват на децата си: „Ние сме ходили на училище и ти ще ходиш, ние сме изкласили и ти ще изкласиш”. Този отговор от родителска страна идва поради невежото схващане, че образование има само в държавното училище. Показателно е, че мързеливите да образоват себе си родители обричат децата си на посредственост, натиквайки ги в една архаична система, която ги обрича на духовна слепота. Всеки успял в живота човек, може да даде реална оценка на факторите, които са го направили богат и те никога не са знанията придобити в училище. Освен ако придобитите в училище знания не са свързани с пласиране на наркотици или сутеньорство. Това определено прави хората богати, но също така ги прави и мъртви.

Ето защо, в крайна сметка, се оказва, че образованието в училищата не е ефективно. Това образование е старо и преследва цели, които са в ущърб на семейството. Колкото повече децата затъват в системата, толкова повече се отчуждават от близките си. Повечето деца не успяват в света на възрастните, а уж всички получават равен старт в училище. След като съвсем млък процент деца успява, трябва да се попитате – училището ли е това, което им е помогнало? Още повече, че обикновено успелите деца са тези, които са били не много добри ученици и благодарение на своя упорит протест са успели да запазят своята уникалност. Дотук посочихме неефективността на образованието спрямо това, как подготвя децата за живота. Видяхме, че материала в школата не е съобразен с бързо променящите се реални условия на живот. Показах, че сляпото доверие в системата разбива семейните ценности.

Нека сега да минем по същия път, като с кратки изречения се опитаме да видим алтернативата. Първо, за да сме добре екипирани за живота, трябва да имаме дългосрочна стратегия. Инвестирането в кратки проекти почти винаги ни довежда до катастрофа. Разберете ме правилно: да завършим училище през целия курс на обучение е краткосрочен план. Трябва да виждаме доста по-напред. И то да виждаме не това, което ще работим, а да знаем принципите, от които ще се водим, за да постигнем целта. Това изисква правилно обучение, което включва участието на родителите в изграждане на стратегията на образователния процес. Образованието не трябва да дава сухи знания, а да изгради начин на мислене и това да е мислене на победители. Нека ви напомня, че днес бизнеса не търси отличници, които могат да зубрят и да възпроизвеждат всичко, като на запис. Пазара търси хора с идеи, които реагират креативно в кризисни ситуации.

Що се отнася до това, че образованието изостава от темпа на развитие в света около нас, трябва да кажа, че изхода е вън от държавната система. Днес, домашно образоващите се деца нарастват с 15% на година. Това е така, защото децата, които учат дистанционно или по утвърдени програми за домашно училище, са доста по- гъвкави от тежката гемия на МОН. Децата, учещи вкъщи, се доверяват на умните си и предвидливи родители, които доста бързо прекрояват програмата в правилната посока. Трябва да знаете, че в информационната епоха е важно не само какво учите, а колко бързо го учите, защото времето, за което една технология старее е не повече от 18 месеца. Нужно е да разбирате, че вероятно ще ви се наложи да работите различни неща, за да сте в унисон с динамиката на пазара. Традиционното образование, няма да ви направи гъвкави, защото това, което се преподава в училище е вече неактуално. С други думи, ви трябва нещо повече от това да разчитате на преподавателите. Трябва да се научите да учите – това не става в училищата.

Накрая, трябва да напомня, че в голяма степен бъдещето на децата зависи от решенията и примера на родителите. Най-качествено образование децата получават, когато са напътствани от своите родители в правилна посока, а това напътствие се осъществява с пример за подражание и при необходимост с думи. Родителите трябва да са готови да платят висока цена за доброто образование на своите деца, защото във всеки случай, тази цена ще е нищожна в сравнение с невежеството. Това образование понякога включва, децата да видят провала на своите родители, а после и това как родителите се справят с този провал. Защото живота не е и не би трябвало да е лесен. Всеки трябва да знае, че препятствията се издигат пред нас, за да ги преодолеем, а не да се спъваме в тях. Дайте урок на децата, като им покажете, че реагирате достойно при всеки провал и това ще е най-ценният урок за тях. Ако пък имате склонност да се самосъжалявате, е по-добре да ги оставите на държавата, тя ще им види сметката по-добре от вас.

Advertisements
Публикувано на Държава, Образование, Семейство, икономика, право и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s