Забравеното образование

Георги Порумбачанов бе 14-годишен домашен ученик, когато прочете този свой текст, на Петата национална конференция за домашно образование, която се проведе в град Силистра между 20-22 Август 2010 година.

Обучението на децата има цел

Първо трябва да се запитаме каква е целта на образованието? Отговора  на този въпрос не е толкова прост, но не е и труден.

Нека в началото да ви кажа, каква е целта на образованието според моите връстници с които играя футбол вечер. Целта на образованието е: „ДЕ А ЗНАМ”. А на въпроса защо тогава ходите на училище, ми отговарят: „ЗАЩОТО НИ ПРИНУЖДАВАТ”. Истината е, че в действителност, образованието което получават децата в училище е наистина по принуда – никога не съм усещал насилие или принуда в това да чета или да научавам нещо ново.

Факт е, че за мен е малко да изчитам по 2 книги седмично, извън книгите в учебната ми програма, докато младежите на моята възраст и по-големите от мен нямат интерес и желание да четат, дори това, което е задължително в училищната им програма. Мисля си, че е изключителен успех да възпиташ у едно дете желание за НЕ четене, защото за мен е естествено децата да четат. По странно е, че нежеланието за четене у моите връстници се толерира от техните родители и учители.

Това ме води до извода, че те не напредват в познание за света около тях и за самите себе си. В последствие, след години, цялото време, което са прекарали в училище, ще се окаже изгубено за тях. Това, което аз виждам сега, те ще прозрат след десетилетие, а може и по-късно, а може и никога да не го разберат. Защото никой не им е казал, каква е целта на образованието. Това, което знаят най-добре е точно противоположното на това, което аз знам. Аз уча, за да съм добър работник, а те учат за да не работят. Колкото повече уча, толкова повече се разгаря у мен желание за знания, а колкото повече учат моите връстници, толкова по-малко желаят да знаят. В крайна сметка, аз уча за да управлявам, а те не учат за да бъдат управлявани.

Живеем в епоха, където живота на човек зависи до голяма степен от знанията и уменията му, а те не се развиват без да полагаме усилия. Виждам усилията, които полагат децата около мен – това са усилия свързани с идеята да са фешън и куул. Нарочно казвам деца – те са деца. Аз съм на същата възраст, но не смятам себе си за дете. Мисля, че детството на моите връстници е изкуствено. То е породено от очакването на обществото, хората на 14 години да са деца. Моите родители възпитават у мен разбирането, че човек на 14 години не е дете и аз се чувствам точно така – като млад човек, но не и като дете. Историята също потвърждава този факт. Младежи на моята възраст и малко по-големи, са били капитани на кораби, писали са велики произведения, сторели са уникални съоръжения, създавали са семейства и дори са воювали.

Аз мога да отговоря за себе си, ако ме питате каква е целта на образованието, ще ви отговоря, че първо, децата трябва да се научат да учат. Второ, трябва да капитализират знанията които са натрупали, т.е. тези знания да са полезни за хората около мен, защото това ще носи полза и на самия мен. Трето, обучението през годините ще ми помогне да защитавам позицията и убежденията си, а по този начин, ще бъда човек със собствено мнение. Жалко е, че повечето момчета и момичета които познавам, не разбират тези цели. Ако не схващат първата цел, да се научат да учат, ще бъдат безпросветни до края на живота си и никога няма да поемат рискове и да носят товари, които да ги поучат и изградят. Ако не разбират втората точка, никога няма да бъдат добри доставчици на услуги, а хората плащат на добрите слуги. Да разбираме и удовлетворяваме нуждите на хората е път към благоденствието. Ако не разбират третата точка, младежите никога няма да се научат да са водачи, защото завинаги ще са обречени да ходят след тези, които могат по-убедително от тях да защитят позицията си.

Съвременното образование не постига тези цели

Искам да споделя с вас една тайна: Не съм твърде малък за да разбера, че образованието в държавното училище не дава на децата това, което аз съм получил чрез домашното образование. Много хора биха казали, че аз съм малък и не съм компетентен да говоря за тези неща, но все пак искам да кажа това, което виждам, защото ако и да е не достатъчно ерудирано в изказа е твърде важно за да го подмина. Трябва да споделя мислите си, защото след години ще е късно за всички мои връстници, които ще чуят това днес.

Знам, че децата и младежите, които посещават държавните училища смятат, че да се ходи в училище е единственият начин да се научи нещо, каквото и да е то. Така смятат и техните родители. Щастлив съм, че моите родители мислят по друг начин, да аз съм благословен заради това. Когато гледам, какви са интересите на 95 % от младежите в държавните училища се обезсърчавам, че новото поколение на България ще е твърде безотговорно да живее достойно и да е полезно за страната ни. Моето насърчение, е че виждам всички вас тук днес.

Моите родители са учили в държавни училища и от тях знам, колко малко полза имат днес от това. Виждам го, защото преди се налагаше да учат заедно с мен, за да ми обяснят нещо, а сега се налага аз да уча заедно с тях, за да им обясня нещо. Освен това, интересите на моите връстници, са изключително повърхностни имам чувството, че са спрели да растат на седем години. Мога да предположа, че тяхното развитие е спряло там, където е спряло развитието на родителите им. Примера и насърчението от страна на родителите е водещ за изграждане характера у детето. Мога да кажа, че това, което виждам у своите родители ми се вижда недостижимо понякога, но полагам усилия да се науча да се изразявам, като тати и да съм упорит в работата, като мама.

Притеснява ме факта, че немога да разговарям с младежите ходещи в държавни училища за нищо, освен за футбол или за  . . . футбол. И това е най-смислената тема – останалите неща, които ги вълнуват са твърде невероятни или неприлични за да са важни. Немога да говоря с тях за литература, при положение, че всичко което са чели е „Приключенията на лукчо” и някои от книгите за „Хари Потър”. Всичко това е свързано с идеята, че те трябва да станат зрели хора едва след 20-та си година, а може и малко по-късно, да речем след 40-тата.

Имайки предвид всичко това, мога да си обясня защо държавата ни е в положението в което се намира. Твърде дълго, никой не е учил никой как трябва да се учи. Знам много добре, че човек жъне това, което е посял. Ако днес жътвата в България е кризата на която сме свидетели, няма как поколението на моите баба и дядо и това на родителите ми, да ме излъжат, че са си свършили добре работата. Аз вярвам в причинно следствените връзки и желанието ми е моето поколение да си свърши по-добре работата. До колкото това зависи от мен, ще положа всички усилия, ще уча повече, ще живея по-пълноценно и ще работя по-усърдно. За всичко това, ме насърчава моето семейство.

Образованието на децата ще бъде успешно едва тогава, когато образователите са съгласни с това, което е написал Сър Джон Лъбок: „Ако успеем да предадем на учениците си любовта си към учението, естественият резултат ще бъде те да се научат да учат“. Това е основата на всеки успех. Човек трябва да обича да прави, това, което прави. Аз обичам да уча в дома, защо моите връстници не обичат да учат в училище? Никой ли в тази държава не си задава въпроса, защо децата мразят училището??? Защо не обичат да учат??? Очевидно възрастните хора, които са тук са си отговорили на този въпрос, а аз не мога да отговоря вместо връстниците си, защото винаги съм обичал да уча, дори когато ми е трудно.

Връщане към основите

Много деца в днешно време получават образованието си в държавното училище, но ако погледнем в миналото ще видим, че този метод на образование е съвсем нов. Смущаваме ме факта, че държавното образование товари с много по-малко отговорност учениците, в сравнение с младежите и децата от средновековието или дори с тези от XVIII век. Въпреки това, родителите постоянно се оплакват, че децата са претоварени. Да речем през XVIII век 12 годшни деца в Америка и Европа са ловували в горите с дни, работели са на нивите или са надзиравали работниците, никой не е смятал това за несправедлива експлоатация на детски труд. Ако мислите, че тези деца са били по неуки от днешните, се лъжете. Болшинството от 10-11 годишните деца са знаели да четат и пишат перфектно на латински, без да смятаме, че са знаели на висота и родния си език, в същото време са учили много други неща свързани с ежедневния им живот и всекидневната им работа. Тъй като тогава е нямало държавно образование, всичко е било преподавано от родителя или от частен учител нает от родителите, който се е занимавал индивидуално с детето им.

Ако се съмнявате, че домашно образован човек може да постигне значителни успехи в живота си, чуйте следните няколко примера за домашно образовани личности и техните постижения:

Автори

  • Марк Твен – никога не ходил на училище, но става известен писател, публикувал е многобройни творби и първи въвежда в романите си разговорния английски език, който се използва в южните щати, което тогава е било напълно нова, дори революционна идея.
  • Чарлз Дикенс – никога не е ходил на училище, но също е станал много известен и влиятелен писател, всъщност най-влиятелният и известен писател във викторианския период.
  • Джордж Бърнард Шоу – е ходил на училище 1 година, но после е бил спрян от своите родители, и въпреки това или по-скоро благодарение на това е станал един от най-известните драматурзи в света. Написал е многобройни пиеси, които са гледани и аплодирани от публика по целия свят. Той е и журналист, който бестрашно изказва своето мнение, независимо чии интереси може да засегне със статиите си – винаги е търсил правдиво отразяване на събитията.

Учени

  • Блез Паскал – никога не ходил на училище – и все пак е бил гениален математик и юрист, съветник в кралския двор. На 16 години Паскал издава знаменитото „Есе за коничните сечения” в което е развита, наречената по-късно на негово име, „теорема на Паскал”. Още в ранна възраст разработва множество класически за математиката и физиката идеи, 17-годишен изобретява оригинална сметачна машина, която по-късно доразработва и която под названието „Колело на Паскал” получава кралски патент през 1649 г.
  • Друг известен учен, Томас Едисън, заявява: „Точно това, че не ходех на училище, ми позволи да стана изобретател.“ – Едисън, е всеизвестен американски изобретател, най-популярен с изобретяването на електрическата крушка, но той има много други изобретения, от които най-голямо впечатление ми прави, електрическият двигател за автомобил, който той е разработил и успешно тествал.

Художници и архитекти

  • Леонардо ДаВинчи – е една от най-известните личности в историята. Той е художник, архитект, изобретател, и инженер и точно така, никога не посещавал училище. Леонардо ДаВинчи е постигнал смайващи успехи във всяка една от областите в които е творил. Картините му са тема на постоянни коментари, изобретенията му са загадка и са повече прозрения и смели мечти, а архитектурните му открития са в основата на съвременната архитектурна доктрина.
  • Никола Иванов Фичев – по известен, като майстор Кольо Фичето, никога не посещавал училище през живота си, но е учил занаят от тревненските и брациговските майстори. Той е най-известния възрожденски архитект в България, а освен това е бил скулптор и строител. На 17 години, Кольо Фичето вече строи мостове, камбанарии, църковни и административни сгради.

Политици и Военни

  • Дейвид Глазгоу Фарагът е живял през 19 век. Той е младеж, който дори не е помирисвал училище. На 9 години, Дейвид е вече курсант на военен кораб, на 12 е произведен в лейтенант, като под негово командване, е пленен английски кораб, който Фарагът ескортира до американския бряг, заедно с пленения екипаж. Дейвид Глазгоу Фарагът, последователно става първият контраадмирал, вицеадмирал и пълен адмирал във Военноморските сили на Съединените щати.
  • Джордж Вашингтон – освен първият президент на съединениете щати, е  брилянтен математик, който е бил и геодезист, започнал да изкарва прехраната си със землемерство едва 16 годишен. Той е главнокомандващ генерал през Американската Война за Независимост и познайте – той е един от най-известните хомскулъри в историята.

Това е една малка част от личностите, които мога да посоча. Целта ми не е да ви убедя в това, колко много хора са постигнали успехи учейки в домовете си, защото този факт е без съмнение – домашните ученици са успешни в своето призвание. Повече искам да подчертая факта, че домашното образование е основен фактор в изграждането на уникални, самостоятелно мислещи хора, които са изключително креативни и полезни за хората. Ако тази истина не се разбира, всички ние губим.

Предизвикателствата към  домашните ученици

Предвид всичко, което споделих до тук, и факта, че дори за мен е ясно, колко непродуктивно е традиционното държавно образование, стигам до заключението, че пред домашните ученици в България стои огромно предизвикателство. Постоянно наблюдавам, всички проблеми с които се сблъскват сънародниците ми: икономически, политически, и най-вече морални.  Осъзнавам, колко много работа трябва да се свърши за да бъде България страната, която е била през средновековието и в периода преди войните от 20-ти век. Дори моите връстници говорят постоянно за емиграция и бягство от България, като демонстрират отвращение от своята родина. Не мога да променя всичко това, но мога аз да съм различен, защото промяната започва от мен, от моето сърце и моят ум.

Аз обичам да уча, това е основното нещо, което научих в занятията у дома – научих се да уча. Моето учене е наистина едва в началото, но колкото повече знам, толкова повече се увеличава апетита ми за нови познания. Моето желание за учение си има конкретна цел. Мама ми е казвала, как нейният баща й е казвал: „Учи за да не работиш.” Моят баща ми казва постоянно: „Учи колкото е възможно повече, за да работиш колкото е възможно повече.” Това е и моята основна цел – искам да знам повече за да работя по-дълго, по-усърдно и по-ефективно. Това е предизвикателството към всички нас, домашните ученици – ако искаме да променим света, трябва да сме добре екипирани. Нашето оръжие е знанието, а оръжейницата е нашият дом.

Ние не трябва да забравяме 

Накрая искам да призова моите връстници да не забравят това, което са забравили нашите баби и дядовци, както и болшинството от поколението на моите родители – нека не забравяме образованието, което е променило света и което променя света. Цяла плеяда домашни ученици свидетелстват и днес за превъзходствата на домашното образование – ако нещо е добро, то не бива да се забравя, независимо какви са мотивите и причините за това. Ако отхвърляме домашното образование, значи трябва да отречем и зачеркнем от историята на човечеството всичко, което то е постигнало от Сътворението до 18-ти век, когато пруските социалисти въвеждат държавната форма на обучение.

Аз съм уверен, че домашните ученици в България, ще накарат цялата ни нация да се гордее един ден с постиженията ни. Защото ние знаем посоката в която трябва да вървим, имаме екипировката, която ни е нужна, и сме готови да понесем товара, който всички други младежи от моето поколение отхвърлят. Домашните ученици ще свършат своята работа в България и ще докажат, че нашите родители на са принесли в напразна жертва, всички години в които са ни обучавали и обгрижвали. Освен това, ние знаем тайната на лидерството, научих я от моите родители и тя е: този, който служи – води. Аз искам да съм просто идеален слуга.

Благодаря ви за вниманието!

Advertisements
Публикувано на Етика, Морал, Образование, Семейство, Църква, общество, философия и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s