Има проблем, няма решение

Заглавието е важно. Един интересен журналистически похват, който се използва за да привлече читатели е заглавието на статията. Това е като добра реклама, на лош салам. Няма значение дали колбаса е вкусен и има ли в него месо, ако по телевизора, докато си хапва от саламчето дядо поп, през прозореца гледа и се облизва Христо Гърбов, всички искат да си хапнат същият салам. Този трик, много добре разбират и журналистите. Няма значение какъв е пълнежа, важна е опаковката. Заглавието продава вестника. Така, макар и не носещи никакво смислено послание, макар и нямащи отговори на проблемите, които поставят в статиите си, журналистите просто хвърлят стръвта с добро заглавие и ангажират вниманието на аудиторията.

Тази практика е като красива снимка на ястие в менюто на ресторант, която ви убеждава да си поръчате, а в последствие оставате гладни, защото ястието изглежда добре, но е с отвратителен вкус. Пука му на сервитьора, щом е прибрал парите. Какво ще кажете за заглавие, което изглежда така: „Бойко бие Цветанов” – към края на статията разбирате, че става дума за шах. Така журналистите тенденциозно ни казват, съвсем непринудено, всичко което искат да кажат за двамата политици посетили някакво си място, някъде си, където за разтуха поиграли в късния  следобед шах.

Точно статия, в която е използван подобен похват прочетох снощи. За мен не е проблем, че журналистите избират продаваеми заглавия за лошите си статии, проблем е, че текстовете им са повърхностни и никога не сочат към решение на разглеждания проблем. Така, тези статии никога не са анализиращи, а просто съобщителни. Ето и заглавието, за което ви пиша: “Ученици фантоми източват пари за образование”. Естествено в статията става въпрос за корупция и естествено проблема не е нито нов, нито непознат.

Учениците нищо не източват, разбира се. Парите се източват от местните училищни власти. Както казах, заглавието не ме притеснява толкова, колкото факта, че зад него не стои нищо реално, като изход от проблема. Нито държавата решава корупционните проблеми, нито журналистите и читателите виждат решение. Затова, първите само съобщават, а вторите констатират, че са уведомени и толкова. Така е по-удобно. Не е наша работа, да решаваме проблемите. Да, ама децата са си наши, не са държавни, или може би мислите, че са!?

От статията става ясно, че някакво „училищно ООД”, състоящо се от директорката Нергюзел Ахмед и седмина учители, водили по списък не съществуващи ученици за да си прибират парите полагащи се за издръжката на децата. В текста има споменат и друг случай в друго училище. Въпрос: защо държавното училище е толкова благодатна почва за корупция?

Нека ви кажа: Всяка държавна институция е благодатна почва за корупция. Защо: защото хората се изкушават лесно да харчат пари, които на са лично техни, а „общи” – на данъкоплатците. Това е стар проблем, съществуващ от времето, от което хората за пръв път са решили да събират пари в обща каса и да ги харчат общо. Колкото по-голяма е общата каса, толкова по-незабележимо се крадат пари от нея. Когато кацата с мед е голяма, никой не забелязва, че някой си е напълнил едно бурканче с медец, но когато имате само две бурканчета и едното изчезне, веднага разбирате, че някой се е облажил. Трябва само да се огледате и да забележите, кой си облизва лепкавата брадичка, за да разконспирирате „Мечо Пух”.

Ако хората бъдат освободени от данъците отиващи за образование и започнат да плащат сами за обучението на децата си, всичко ще се промени драстично. Когато пазарите в магазина лично си правите добре сметката, нали? Ако обаче пратите дори детето си до кварталния магазин, вместо да идете вие, то ще се върне с хляба и сиренето, които са ви необходими . . . плюс една вафла, за себе си. Така и в общото училище, чиновниците гледат някак да си свършат работата, пък ако може и да „цапнат” нещо за себе си – все пак всички плащат. Това всички е много общо и неопределено, затова е и изгодно. Всички означава, по-голямата каца с мед, на която пише: „Меда е за всички, но повече за някои”.

Ако трябва да платите сметката за образование на детето (децата) си, ще подредите приоритетите, и ще теглите чертата под разходите за семейния бюджет така, че да има и за училищната такса през месеца. Ако плащате лично, ще търсите и лична отговорност от този на когото сте дали парите, ще искате отчетност и резултати. Сега дори не знаете кой и кога взима парите ви – за да плаща „образованието”. Взимат ви парите за данъци, преди да сте ги получили. Нямате възможност да извадите пари от портфейла си и да платите за образованието на детето си, защото тези пари въобще не са влизали в портфейла ви – взели са ви ги преди това.

Когато всички плащат за образование, независимо искат или не, резултатите са: Първо, общите пари стават ничии, когато касичката е достатъчно дълбока и чиновниците, завират твърде много сламки в „кацата” за да смучат „медец”. Второ, когато не плащате лично за обучението не детето си, нямате право да имате претенции относно качеството, защото не плащате пълната цена за образование, нито пък може да сте сигурни, дали другите платци не са доволни от това, от което вие не сте. Вие  получавате точно толкова, за колкото сте платили. Трето, ставате зависими от подаянията на държавата, която ще ви заробва все повече – в зависимост от „безплатните” услуги, които сте склонни да приемете. С времето, „безплатните” подаяния ще стават все по-малко и все по-лоши, но вие ще ги приемате, защото са все още „безплатни”.

Моята реакция на тези истини беше бърза и ползотворна – децата учат вкъщи и аз плащам всичко. Няма корупция, не мога да крада от себе си. Когато децата ми учат вкъщи, аз купувам, и то на 100% пазарни цени, всичко, което ми е нужно за учебния процес. Времето и средствата, които инвестираме в децата си са реципрочни с успеха, който постигаме. С годините и отделеното време и отделените средства намалят, но успехите продължават да растат. Това е като да положиш усилие да отклониш водата, която да завърти колелото на мелницата, после става лесно.

Винаги ще чета с недоумение статиите на журналистите, които говорят за проблеми, като този със „сламките в медеца”, и ще се дивя на скритото решение, което се предлага. Да сложим още „мед” в „кацата”, защото някой е смукал неправомерно, а ние сме длъжни да възстановим количеството . . . за да смучат отново, за да има какво да възстановяваме, за да . . . и т.н.

Помислете за това!

Сега, след като помислихте, прочетете коментара отначало и пак помислете – само за мислещите бавно, или мислещите задълбочено!

Advertisements
Публикувано на Държава, Етика, Морал, Образование, Семейство, икономика, общество, право и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s