Интеграция чрез образование

Днес прочетох в едно твърде посещавано интернет издание, статия за това, как българското държавно училище трябва да се заеме с интеграцията на циганите. Авторката посочва, че само училището, може да извади ромите от гетата, да ги цивилизова, да ги обогати с  ценности и пр. Учителите пък, по Христо Ботева заръка, трябва да са: „Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк“.


Проблемът е, че държавното училище, трябва да интегрира първо себе си към живота около него, за да може да интегрира, когото и да е и за каквото и да било. Това не става само с писане на статии и коментари, а и с работа. Както се казва: „Не става само с плещене, трябва и акъл”. Ама акъл в днешно време се намира у държавниците, колкото се намира девственост в ученичка от 12 клас.

Никой не иска да разбере, че образованието не е наливане на акъл в празен съд, а изграждане на характер. Това не означава, че след като се опитват да наливат акъл, държавните учители не градят характери, градят разбира се, въпросът е какъв е резултата? Характери се градят на всяко място и по всяко време и пак въпросът е неизменно: какъв е резултата?

Много от циганите си стоят в домовете и мързелуват по цял ден, това не значи, че не изграждат своя мързел, нали? Милиони ученици учат в домовете си, но това което изграждат е успешен живот. Едните и другите не посещават държавно училище, но резултатите са противоположни, защо? Идеята да завлечете някого в държавното училище, въобразявайки си, че то е панацея за културна интеграция е пълна глупост.

Да разбираш ценността на познанието е избор, който не се налага със сила. Нима не е пълно с безброй българчета, които завършват средното си образование и като следствие са по-тъпи и не можещи  от много цигани изучили тарикатлъците из градските джунгли. Учи само този, който е изправен пред алтернативата да знае, за да оцелее.

Докато социалната държава краде от работливите за да поддържа мързеливите, няма да имаме образована младеж и интегрирани малцинства. Държавата създава необразованост и след това се бори с нея, това е non-sens. Няма значение, къде ще учи някой, има значение, какво ще научи. Това не е проблем на училището, то не носи отговорност за децата. Децата не се раждат нито от училището, нито от държавата.

Проблема е, че училището и държавата предлагат условия за да не се образоваме. Защо да придобивам умения, след като мога да си остана тъпунгер и да разчитам на „майка България”, която ще ми тикне биберона на социалната помощ в устата и аз мога само да си лежа по гръб и да си акам в гащите. Държавата прави циганите и всички социални лентяи зависими от себе си. Това им харесва. Държавата също няма нищо против, защото социалните помощи са най-удобния лост за манипулиране на гражданите: ще ви дадем пари, ама ще ни играете по свирката, и стадото играе, като циганска мечка не забелязана от активистите на Бриджит Бардо.

Така, в крайна сметка журналистите ще продължават да пишат нелепи статии, като си въобразяват, че жаждата за знания се събужда в държавното училище. Ще има безброй опити и експерименти, докато глупавото ни общество, най-сетне разбере, че образоваността е религиозен и житейски процес и за да е цивилизационен този процес, трябва да се гради на цивилизационна основа. Единствената основа е християнството. На тази основа са изградени, дори съвременните евро-социалистически общества, които са твърде късопаметни, за да си спомнят как са се зародили и благодарение на Кого са успели.

Християнството е заменено с хуманизма и съответно плодовете са загниващи общества, вместо господстващи народи. Няма да има здрави и сигурни бъднини за народ, който кове бъдещето си в езическите канони на хуманистичните институции. Образованието почива на методика и съвсем не е прост процес. За да работи умът, трябва да се просвещава, както казва Цицерон: „Както плодородната почва не дава плодове без обработка, така и умът без просвещение остава безплоден”. Просвещението, което направи Европа господар на света бе Християнството. Падението, което Европа си причини, се нарича хуманизъм.

Така в крайна сметка става ясно, че интеграцията към цивилизацията, не е религиозно-неутрален процес. Обучението на децата е изключително дълбоко посвещение, в което са призвани родителите. Държавата е оплескала всичко, защото е заменила християнството, като основа на прогреса и растежа в едно общество със себе си. Не разбиращите този факт журналисти, също оплескват ситуацията, като с безплодните си коментари, смятат за работа това, което са изписали, а то не е повече от безумната въртележка на куче, което си гони опашката.

Няма значение, кого искате да интегрирате в цивилизацията, първо трябва да разберете, какво значи цивилизация.

Моето утешение и насърчение е, че не само аз разбирам това.

Advertisements
Публикувано на Морал, Образование, общество и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s