Критика на либералната – традиционна църква в България

Пет факта свидетелстващи за фалша в българската църква

Причините

Вече петнадесет години имам пряк поглед върху Евангелската протестантска църква в България. Имам предвид най-вече Българска Божия Църква (ББЦ), Обединени Божии Църкви (ОБЦ) и Евангелска Петдесятна Църква (ЕПЦ). Познавам много християни от тези деноминации и много от тях са ми споделяли за проблеми в църквите си. Много други не са споделяли проблемите, защото самите те са били проблема.

Все още смятам, че идеална църква няма, поне от извратената човешка гледна точка. Нито си въобразявам, че има събрание на светии, в което никога не съществува и помен от конфликт и спор по определена тема. Въпреки това, не е допустима толкова поразителна атрофия в редиците на християните. Пораженческата психика, примирението с простащината и полицейщината, раболепието пред езичниците и цялата безсмислена инертност сред евангелската общност, ме карат да се замисля. Да се замисля, вярват ли все още християните на Христовите думи записани в Мат. 28:18-20

„Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].” 

Ако вярват на тези думи, защо се държат като че Исус Христос не е Властелин на земята, а само на небето? Защо с живота си изповядват противно на това което се твърди в Мат. 28:18-20? Разбират ли, че ние сме в заветни взаимоотношения с Бога и че това носи след себе си права и задължения? Ако разбират, защо не ходят в завета? Когато има брачен завет между съпруг и съпруга, ходенето в заветно посвещение е в основата на успешния брак. Да вършим половината от заветните си задължения, е равносилно на бавен и мъчителен, но и заслужен провал. То е, като да работиш земеделска работа, не за да пожънеш плод, а за да хванеш тен.

Презумпция

Базата, върху която е построена тази критика, следва библейския заветен модел. Идеята е да поставя под проверка, живота на съвременната либерално – традиционна църква в България. Заветния модел, който имам предвид е свързан с откритието на Рей Сътън на петточковия библейски заветен модел. Сътън твърди, че библейският заветен модел има пет части:

1. Трансцендентност (върховенство), и все пак иманентност (присъствие)
2. Йерархия/власт/представителство
3. Етика/закон/господство
4. Клетва/съд/санкции (благословения, проклятия)
5. Приемственост/продължителност/наследство

Терминологията, която използвам тук, не е точната терминология използвана от Рей Сътън, а тази, която е приел да използва Гари Норт.

Макар че няма да обесня предварително значението на този про – номианизтичен модел, се надявам, че той ще стане лесно разбираем, когато направя паралелна съпоставка между него и настоящото състояние на либерално – традиционната църква в България.

1. Трансцендентност / иманентност

Библията започва със знаменателен стих:

В начало Бог създаде небето и земята.” Бит. 1:1.

Няма спор, че има абсолютно разграничение между Твореца и творението. “Аз създавам светлината и творя тъмнината; правя мир, творя и зло! Аз, Господ, съм, Който правя всичко това” (Ис. 45:7). “Аз създадох земята, и сътворих човека на нея; Аз, да! Моите ръце разпростряха небето, Аз дадох заповеди на всичкото му множество” (Ис. 45:12). Бог е пълновластният Властелин над творението и няма нещо, което да става в историята без неговия върховен декрет. Човек не може да има каквито и да е претенции относно действията на Бога. Харесва ми аналогията на Исая за Грънчаря: “Горко на оногова, който се препира със Създателя си! Черепица от земните черепици! Ще рече ли калта на този, който й дава образ: Какво правиш? Или изделието ти да рече за тебе: Няма ръце? Горко на оногова, който казва на баща си: Какво раждаш? Или на жена му: Какво добиваш?” (Ис. 45:9-10).

Може ли някой християнин да отрече, че Бог е Бог? Днес обаче, християните твърде много говорят за Бога на любовта. Безграничният Творец е представен, като пърхаща пеперудка край ушите на езичниците, молещ да бъде приет от тях за Бог и Спасител. Тази хилава представа за Божеството, лъха от всяка номинална проповед в днешните църкви. Нека ви кажа, че тези проповеди са като умрели плъхове под хладилника. Вони най-много на мястото, от където трябва да идва храната. Това те кара, или да изгубиш апетит, или да намериш място с пълноценна, калорична храна. Ако днешните пастори признаваха върховенството на Бога на Библията, никога нямаше да раздават захарни памуци на членовете на църквата и на новодошлите. Те не могат и да предложат друго. Изчерпани са. Това е така, защото не черпят от неизчерпаемото Божие Слово, а от противната си човешка мъдрост.

Кога за последно сте слушали проповед за това, че Бог е Върховния космически Съдия, който мрази греха и грешниците. Навярно сте чували, колко много хора Бог е спасил, но не вярвам някой да ви е говорил за това, че милиарди са изхвърлени в огненото езеро и то за винаги. Няма връщане назад, нито може да се прокопае тунел за бягство. А слушали ли сте скоро от амвоните, че Бог е избрал когото е избрал и отхвърлил когото е отхвърлил (Изход 33:19). Чували ли сте, че учението за свободната воля на човека е ерес и че няма нищо общо с учението на Библията.

Съвременната църква в България представя дефектен образ на Божията трансцендентност/иманентност. Причината за това се крие в дихтомията на днешните християни, спрямо духовното и материалното. „Духовният” свят в който се затварят християните ги отделя от реалния живот, в който те трябва да са домината. Тогава не е чудно, че мнозина се разочароват, защото подобно учение ги обрича на обществена пасивност, следствието е напускане на църквите и впускане в свръх активност, пряко християнските ценности и протестантска етика. Тези хора са предпочели, откровено езичество, пред християнска шизофрения.

Следователно, когато няма правилно разбиране за Божието всемогъщество и същевременно присъствие в делата на хората настъпва църковен и обществен хаос. Всеки избира една от характеристиките и едните стават аскети, отричайки Божият контрол в делата на хората, превръщайки се в злобни моралисти, а другите, предавайки божественост на всичко около себе си, се превръщат в пантеисти. Този проблем е лесно видим и лесно разрешим за всеки посветен християнин, но не е достъпен за инфантилните мозъци на християнските номиналисти и антиномисти. Християнският аскетизъм устройва идеално езичниците, които не срещат препятствия за своите обществени експерименти. Прекалената „святост”, отделя аскетите от материалния свят и освен това обрича семействата им на мизерия. В същото време номиналните християни влизат естествено под властта на тоталната държава, предпочитат да обожествят нея, вместо да приемат сериозно пораженческата есхатология на протестантската църква в България.

Самите църковни водачи живеят в лицемерие, защото нямат реални отговори на реалните въпроси на църковните членове, но симулират вездесъщо всезнание. Насочват енергията на хората в безсмислени религиозни активности, отхвърляйки възможността и уникалността на всеки от църквата. По този начин за тях е валидна презумпцията, че покорството на църковната програма е стандарт за праведност. Защо никой не помни, че човешките пътища не са като Божиите и че да уповаваш на собствената си праведност е пагубно. Християните естествено, търсят икономическа активност за себе, но живеят със страх и угризения за своята дейност. Питат се дали е достатъчно „свято” да са бизнес-хора, с реални очаквания, като следствие от реални инвестиции. Отстъплението на християните от света за който Христос пострада и който днес Той управлява седящ от дясно на Отца (I Петр.3:22; Евр.10:12-14), ги прави капитулирали пред незаконните претенции на дявола и отричащи изкупителното дело на Бога.

Сверяване на „часовника”:

Когато християните правилно разбират Божието всемогъщество и отдадат слава на Твореца на световете (Евр.1:2; 11:3), няма да Го отделят от това, което Той е сътворил. Правни претенции над творението имаше дявола (Лука 4:5-6), поради това, че пълноправният настойник над творението, човекът, се покори етично и юридически под властта на дявола, отхвърляйки Божието Слово и приемайки лъжливите сатанински думи . Последствията са ясни (Бит.3). Ако днешната Църква вярва в делото на Христовата смърт и възкресение, никога не би стояла в пасивност и летаргия, спрямо историческите процеси, които така или иначе са следствие от нейното поведение. Ако това се разбира правилно, няма да виждаме тази безпомощност в християните, които примирявайки се под обстоятелствата заслужават прозвището миряни, а не християни. С това трябва да е ясно, че християните са тези, които са Обществото на този свят и не трябва да предават властта си на хора предопределени за осъждение. Още по-вече, че ние сме общество от царски свещеници (I Пет.2:9) и езичниците са тези, които трябва да се покоряват под властта на праведните (Пс.43:7), а не обратното.

Бог е пълновластен Господар над своето творение и това дава увереност на християните в дългосрочен исторически план. Нашият живот е в сигурните Божии ръце (II Тим.1:12). Поради този факт, не бива да се страхуваме от абсолютно нищо в този свят (Рим.8:15). След като битката е спечелена, свиренето на „отбой” е безсмислено. Наистина, какъв смисъл има да се капитулира пред вързан противник? Днес обаче, „християните” правят точно това: вдигат бяло знаме и се покоряват на езичниците. Словото ясно твърди, че: „Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат”. Притчи 29:2. Ако християните искат ад на земята, нека продължават да мързелуват, изолирани във виртуалният си свят. Сърцата на езичниците са изпълнени с грях и те се стремят да наложат на всички своят начин на мислене. В този смисъл, те са доста по-последователни в своите усилия да превърнат земята в отвратително място съответстващо на извратените им мозъци. Очевидно, либералните християни нямат нищо против.

Попитайте пастирите си за всичко това. Вижте техните реакции и ако самите вие сте християни, веднага ще разберете дали лидерите ви разбират, че не те, а Бог командва парада. И като споменах за пастирите и това, че са се самозабравили, се сещам за разкривената им представа за :

2. Йерархия / власт / представителство

Дори днешните църковни водачи да твърдят, че Твореца е отделен от творението и все пак присъстващ в Своята Църква (Трансцендентност/иманентност), могат да бъдат изобличени в заблудата си веднага щом бъдат подложени под ударите на втората точка от библейският заветен модел (йерархия/власт/представителство).

Днешните църковни епископи, се изживяват като последна инстанция по всеки повдигнат и обсъждан въпрос в Божия свят. Това, че те са толкова само-влюбени, априори ги прави отстъпници от йерархичния модел на Бога. Йерархичното представителство е основата на колективната отговорност на заветните управления под Бога: Църквата, семейството и държавата. Тази колективна отговорност е само формална в днешния хуманистичен свят, защото колективна отговорност може да има само, когато има индивидуална свобода. Държанието на църковните дерибеи изключва възможността за самостоятелно мислене. Те са пълновластни господари в своите сектантски общества и раболепни слуги на държавата-бог. Ако трите институции постановени от Бога, Го признаваха за Върховен Авторитет, биха носили отговорностите на своето заветно слугуване под Твореца с радост и веселие. За съжаление, българските църковни водачи са се превърнали в диктатори нетърпящи възражения, копирайки модела от обожъствената от тях държавна институция.

Трите институции постановени от Бог в Библията: Църквата, държавата и семейството, трябва да действат, като представители на Бога на Библията на земята. Трябва да отразяват Божията слава и да са светлина във всяка сфера на обществения живот. Една от причините това да не е така е, че няма правилно учение в църквите за общата заветна отговорност. Извода е, че не Бог е Господ в българската либерална църква, а мамона (държавата). Съюза на християнските либерални водачи и държавата се тълкува, като прелюбодейство от Словото, следователно, етично тези хора са разрушили завета си с Бога и заслужават това, което постигна прелюбодейния Израел през 70 година, съд и отхвърляне. Това не е нищо ново, не е прецедент. Содом и Гомор бяха унищожени; Египет и Вавилон бяха унищожени. Израел и Юда бяха разпръснати, класическа Гърция и имперски Рим паднаха. Бог налага съд в историята и Той, като Вечен космически Съдия, няма да забави съда над традиционната-либерална църква в България.

Властта е йерархична. За съвременната либерална църква в България на най-високото място в йерархията стои държавата. По примера на българските пастори, християните са спиритуализирали живота си, „извисили” са се над всичко земно. Разделението на живота на духовен и материален е ерес, която трови умовете на християните и връзва в плен тяхната дееспособност. Да кажеш, че трябва да бъдат покорени държавните институции под Бога на Библията и да работиш за това звучи в ушите на „извисените” християни, като покана да се храниш с гнила плът от бясно куче на сатанинската трапеза. Това отвращение от света, за който Господ пострада, отрича факта, че Исус Христос е Господар и на земята, както на небето.

Докато разбирането за йерархия/власт/представителство, е обърнато надолу с главата, българските протестантски общности ще съхнат като прокълната смоковница и то съвсем заслужено, съвсем закономерно. Всеки житейски проблем и всеки провал на християните, носи в себе си семето на етичен проблем. Проекцията на бунтовните сърца е грозна гнилота във всяко ъгълче на нашият живот. Ето защо е нужно да сме наясно със смисъла на:

3. Етика / закон / господство

В Божието Слово са поставени етични граници, които управляват нашето поведение, нашият начин на живот. Автономният човек, предпочита да чертае сам границите на своите правомощия, но това винаги е било право само и единствено на Твореца. Човек не може сам да определя кое е правда и кое не. Точно за това Той установява граници за нашите законни действия. Дървото за познаване на доброто и злото беше “оградено” от Божия закон. Адам и Ева не трябваше да ядат от него, дори не трябваше да го докосват (Бит. 3:3).

Заразата на гордостта е тази, която се мъчи всячески да унищожи протестантската етика и морал у християните. Гордостта мрази смирените и покорни служители, тя изсмуква от тях жизнения сок и ги набръчква, като прегорена от времето плът. Каква етика??? Днешните християни не могат да боравят с богословски или философски понятия, т.е. не могат да боравят с Библиите си. Днешните християни, могат да поглъщат единствено ситно дъвкана преглътната и повърната храна. Затова и етичните основи на вярващите, са като рахитичен скелет на концлагерист от индоктриниращите лагери на Сатана.

Етиката е продукт на даденият Библейски Закон, който трябва да управлява действията на семействата, църквите и правителствата. Автономният човек би желал да мисли, че Божият закон няма нищо общо с неговите институции, особено държавното управление, но автономният човек е в бунт. Божият закон не е ограничен от предпочитаните от автономния човек граници. Не човекът е този, който законно заявява: “Не се ли боите от Мене? казва Господ, не ще ли треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, която не може да премине; тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да преодолеят, при все че бучат, пак няма да я преминат? Но тия хора имат бунтовно и непокорно сърце; възбунтуваха се и отидоха. Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жътвата” (Ер. 5:22-24).

Забележете развитието на Божиите аргументи, които са всъщност заветно съдебно дело срещу Юда чрез Неговия пророк, Еремия. Бог установява границите на морето, сезоните и жътвата. Намекът е, че Той също установява юридически и морални граници около хората, както индивидуално, така и колективно. Хората трябва да се боят от този Бог, Който установява космически граници. Как трябва да се изразява този страх? Пророците отговарят многократно на този въпрос, поколение след поколение: чрез покорство под Божия закон.

На каква основа човекът с мандат за господство управлява повереното му творение? Антиномистите, само-влюбените нарциси в днешната традиционна църква казват: „Ма църквата въобще не управлява. Не е наша работа да господстваме над лозето, което ни повери Стопанина. Не е наша работа да правим търговия и да множим талантите, които ни повери Господаря, докато се завърне. Не е наша грижа да наливаме масло в светилниците, нито солта е толкоз ценна, та да се притесняваме, че е обезсоляла. Всъщност, безсолното е полезно за здравето.”

Основата за господство е фундамета на Божият Закон, който на практика гради етичните принципи в нас. Разбира се традиционната либерална църква, мрази Божият Закон. Това не означава, че не се покорява под някакъв закон. Напротив покорява се. Само дето игото на Христа се вижда тежко на лъже-християните и те предпочитат да се покорят на друг закон. Закона за естественият подбор, сексуалният закон, марксисткият закон . . . който и да е закон . . ., но не и Божият. С прости думи: щом не са под Закона на Бога, са под закона на Сатана. Само дето сатанинският закон е подвластен на времето, а Божият Закон е вечен (Мат.24:35; Марк 13:31)

4. Клетва / съд / санкции

“В Себе Си се заклех (праведна дума излезе от устата Ми и няма да се върне), че пред Мене ще се преклони всяко коляно, всеки език ще се закълне в Мене” (Ис. 45:23).

Неговото Слово е достатъчно. Неговото Слово няма да се върне празно. Той се е заклел в Себе Си. Следователно Бог е положил заветна клетва, че в бъдещето всяко човешко коляно ще се преклони и всеки човешки език ще се закълне. Няма избавление от Божията власт; и следователно всяка уста ще се закълне – ще признае Неговото върховенство, или на земята, или във вечността. Дори и в огненото езеро осъдените ще трябва да се закълнат завинаги, че Бог е Който казва, че е.

Божият Закон е нашия стандарт, както индивидуално, така и колективно. Има заветни институции, които са обвързани от открития Божий закон. По горе ги споменах, ето ги пак: Църква, държава и семейство. Това са трите заветни институции, които Бог установява да заявяват и налагат Неговия закон. Всички институции трябва да се подчинят, но тези са, които са специално управлявани от формални клетви пред Бога.

Какво е клетва? Това е призоваването върху собствената глава на негативните Божии санкции. Ако един човек или заветна институция не се покорят на Божия закон, Бог идва с гняв да накаже бунтовниците. Той идва в историята. Това беше предупреждението на старозаветните пророци. От друга страна, ако хората се покаят и се покорят, Бог е милостив и ще ги благослови. “Вашите беззакония отвърнаха тия неща” предупреди Еремия Юда относно дъжда и жътвата, “и вашите грехове ви лишиха от доброто” (Ер. 5:25). Пророците идваха в Божието име като заветни представители, призовавайки индивидите, както и представителните царе и свещеници, да се покаят, да се обърнат към Божия закон и така да избягнат Божиите негативни санкции в историята.

Пасажът, който най-добре от всички пасажи в Библията описва Божиите исторически санкции, е Второзаконие 28. Стихове 1-14 описват благословенията (позитивните санкции), а стихове 15-68 описват проклятията (негативните санкции). Разберете, това са исторически санкции. Те не са подходящи санкции за крайния съд. В този смисъл те са представителни санкции за санкциите на вечността, това, което Павел нарече Божия “залог” или предплата в историята за това, което неизбежно трябва да дойде във вечността (Еф. 1:14).

5. Приемственост/продължителност/наследство

“Чрез Господа ще се оправдае и с Него ще се похвали цялото Израeлево потомство” (Ис. 45:25).

Тъй като Бог е Създателят, Неговите хора ще наследят земята: “Господня е земята и всичко, що има в нея; вселената и всички що живеят на нея” (Пс. 24:1). (Това е първа точка на завета.) Псалм 25:12-13 осигурява заветното обещание:
Бои ли се човек от Господа? – него Той ще настави кой път да избере. Душата му ще живее в спокойствие, и потомството му ще наследи земята.

Трябва да се боим от Бога (първа точка). Бог учи човека (подчинение: втора точка) на задължителния път (трета точка). Душата на човека ще живее в спокойствие (четвърта точка) и потомството му ще наследи (пета точка). Тези два кратки стиха излагат Божия заветен модел и в тези стихове можем да видим схемата на Божия план в историята за пазителите на завета. Толкова е просто, че дори и децата могат да го схванат. За нещастие, дори тези, които се считат за теолози не са го схванали. Тези стихове се отнасят за историята. Страхът от Бога е исторически. Божиите наставления към човека са исторически. Законите важат в историята. Човекът е духовно благословен в историята: душата му е в спокойствие. Неговите наследници ще наследят земята.

Някои коментатори може да се съгласят по отношение на историческото значение на точките от първа до трета, но да възразят за четвърта точка. Може би фокусът на стиха е изцяло вътрешен. В края на краищата тук се говори само за душата на пазителя на завета. Може би благословенията не са видими в историята. Моят отговор е да задам въпроса: Защо трябва четвърта точка – спокойствието на душата – да бъде ограничена само до вътрешния човек? Ако наследството е историческо, тогава спокойствието на духа трябва да се отнася за удовлетворение относно миналото, настоящето и бъдещето. Само ако наследството е следисторическо, може спокойствието на душата да бъде законно ограничено до вътрешния свят. Пазителят на завета е спокоен в историята, защото е уверен в бъдещия успех на онези, които споделят неговата вяра. Неговото потомство е това, което ще наследи.

Ако наследяването на цялата земя е само символ на наследството на Божиите възкресени хора, тогава защо се споменава наследство, дадено на потомството на човека? Във вечността това наследство ще бъде и негово. С две думи, центърът на този пасаж е в историята, не във вечността. Бойте се от Бога сега! Подчинявайте се на Божия Закон сега! Опитайте духовното удовлетворение сега! Защо? Защото вашите духовни наследници ще получат наследство в бъдещето: във времето и на земята.

Знам, че след всичко до тук ще има човечета, които ще настояват, че това обещано наследство е тясно ограничено за света на вечността след крайния съд. Първата точка – страхът от Бога – е историческа, но лична, а не колективна. Втората – да бъдеш научен от Бога – е историческа, но лична, а не колективна. Третата – покорство пред Божия закон – важи в историята, но тя е изключително лична, семейна и църковна – никога държавна. Четвъртата – духовното спокойствие – е историческа, но изключително вътрешна. Защо са тези ограничения върху първите четири точки? Защото петата – наследяването на земята – се счита за изключително следисторическа. Това е беда! Не за мен и за моето семейство. Не и за верните на Христа, защото те ще наследят земята.

Обобщение

„Сатана дойде при Ева с предложение: “Яжте от забранения плод и ще станете като Бога” (Бит. 3:5).

“Проведете експеримент и вижте дали това не е вярно”, изкушаваше той Ева. “Вижте чие слово има власт, моето или Божието.” Той й предложи заветен аргумент, извратена имитация на библейския завет:
1. Бог не е върховен.
2. Няма нужда да Му се подчинявате.
3. Неговият закон няма власт.
4. Обещаната негативна санкция няма да се сбъдне.
5. [подразбира се:] Ще си запазите наследството.

Днешната либерална църква, приема подреденият от сатана заветен модел и го следва. Тя не вярва на своя Създател и отхвърля Неговото обещание, че Той ще благослови или прокълне хората в историята, както индивидуално, така и колективно, в зависимост от това спазват или не Неговият законов ред. Божият Закон и неговите исторически валидни санкции са в основата на прогресивното освещение на пазещите завета хора. Всеки човек, както и днешната либерална църква ще бъдат прогресивното лишавани от наследство заради нарушаването на Завета в Христос.

Advertisements
Публикувано на Държава, Семейство, Църква и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s