Парченца от пъзела

Държавата:

Отговорен началник от Държавната агенция за закрила на детето, обясни днес по една от националните медии, колко ограничени и не модерни са хората, които протестираха срещу варварското отвличане на Николета от Асеновград. Той защити „професионалните” действия на своите служители, участвали в похищението.

В друга медия с национално покритие, министъра на правосъдието на Република България, се опита да направи препратка към Библейското правосъдие на Соломон. Жалка история. Човек представляващ „законност”, която отрича и хули Бога се позовава на Божествен източник – лицемерие ли е това или шизофрения!?

Все пак, ако чуем цялото решение на мъдрият Соломон относно спора на двете блудници, описано в 3 Царе 3:16-28, ще видим колко извратено се тълкува то от висш държавен чиновник, какъвто е министър Миглена Тачева. Истината е, че Соломон не дава детето на жената която е отстъпила (отказала се от детето), а на жената, която е истинската майка. Другата, само се е представяла за такава. Добре ще е ако в бъдеще, чиновниците не се позовават на Истината, след като са служители на лъжата. Богинята олицетворяваща правосъдието в България е всъщност езическото божество Темида, изобразена е в герба на министерството, освен това можем да видим статуята й в почти всички български съдилища. Безбожното българско законодателство няма нищо общо с Библейските закони и е най-малкото нагло да се правят препратки към Библията.

Още Истина:

Понеже отворихме дума за Библията, няма как да не отбележим, че именно в Библията наказанието за отвличане е смърт – Изход 21:16 (Който открадне човек и го продаде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.). Смешно е чиновниците да се позовават на Светото Писание, ако не са последователни докрай. Разбира се, те не са. По-лесно е да цитират вън от контекст нещо, с което да покажат на варварския човешки ум, колко са „велики”. Да не говорим и за факта, че според Библейското Законодателство, плеоназмът “непременно да се умъртви,” е задължителен за гражданските власти, когато държавата отправя обвинението по съдебното дело, но то не задължава жертвата, когато тя отправя обвинението. С други думи, ако държавата има доказателства за отвличане и се позове на Библията, трябва да наложи смъртно наказание на похитителя (докато жертвата, ако е оцеляла, има право да покаже милост). Проблемът е, че държавата нарича похитител на децата от Асеновград, собственият им родител. Това означава, че държавата защитава децата от собствените им родители.

Ясно е, че държавата се опитва да постигне господство чрез сила. Това е форма на революция произлизаща от най-извратените дълбини на човешкият пропаднал ум, срещу Божественото право. Държавата днес не третира отвличането, като нападение върху самата личност на Божия образ (човека) и като радикална изява на желанието на човека да убие Бога. Както изнасилването, отвличането е безпощадно нараняване на личността и изразява дълбоко вкоренено презрение към Бога и Неговия образ. Нека го кажем ясно: резултатът от омразата на човека към Божия ред и закон е хаос. Точно на такъв хаос станахме свидетели преди седмица в Асеновград, когато държавните служители се опитаха да направят нещо, което в крайна сметка стана съучастие в престъпление.

Препратка към класиците:

Полската телевизия излъчи кадри, в които малката Николета изглежда видимо доволна от факта, че е с майка си в Полша. Гледайки репортажа, направих неволен паралел с трети разказ от приказката „Снежната кралица” на Ханс Кристиян Андерсен. В него, малката Герда попада в черешовата градина на старата магьосница, която е пленена от малкото момиченце и решава да го задържи за себе си. Решение, продиктувано от егоизъм и желание някой да й прави компания в старостта. За да постигне целите си магьосницата реше косите на Герда със златен гребен, отрупва масата с лакомства и създава обстановка, в която момиченцето да забрави всичко което обича – Кай (нейното приятелче, което й е като брат) когото е тръгнала да търси, истинските й родители, баба си, домът си.

Разбира се, Герда вижда след време една роза, която магьосницата е забравила да скрие. Това е цветето, което й връща спомените и тя в крайна сметка се връща в домът си. Не знам, кога и как ще се събуди Николета в Полша и какво ще я накара да направи това. Сигурен съм, че полякинята се е погрижила да скрие от погледа й всичко, което ще й напомни за братчето й, баба, дядо, татко и приятелите тук, в България. Знам само, че тя ще се върне, защото Истината е по-силна от изкривените разбирания за справедливост на държавата.

Както Кай в приказката на Андерсен, всички чиновници ангажирани с асеновградските деца са заслепени от стъкълце дяволско огледало, заседнало в очите и сърцата им, което ги кара да виждат всичко чисто и добро, като грозно и гротескно отражение на действителността. За разлика от тях, както Андерсен, така и всеки нормален човек, вижда ясно къде е проблема. Проблемът е в бучките лед, заели мястото на човешкото сърце.

Децата са хора:

Водещ журналист в национална медия, категорично и в прав текст заяви, че децата и техните желания не са от значение. Това, в конкретният казус, веднага означава само едно: Децата са държавна собственост и следователно постановленията на държавният съд, а не желанията на детето, определят да остане или не при баща си или майка си. Днес на децата се гледа, като на инфантилни, човекоподобни същества. Те не са нито зрели, нито адекватни според обществото ни за да взимат решения. Разбира се, децата са точно такива, каквито обществото иска да са, защото така е по-лесно. При случаят в Асеновград, децата казаха своята дума. Държавата я отхвърли и по този начин, прие тяхното желание за недействително, а себе си постави над Бога, като се направи на собственик над човешкия живот.

Проблемите на децата в днешният свят се коренят във факта, че истинските им настойници, техните родители, са част от същото егоистично общество, за което стана дума по-горе. Те са хуманисти фундаменталисти, които са вперили поглед в облаците, заврели са мозъците си в хладилната камера при сладоледа, оставили са сърцата си под робския ярем, а децата си в държавните училища. Като следствие от всичко това, виждаме яркото свидетелството на проф. Норман Райдър, демограф в Принстънския университет, относно децата: “В ход е едно непрекъснато нашествие на варвари, които по някакъв начин трябва да бъдат цивилизовани и превърнати в хора, допринасящи за изпълнението на различните функции, необходими за оцеляването на обществото.” Дълбоко се съмнявам, че университетите ще се справят с предизвикателството, което представлява един объркан млад човек. Следователно, обществото ни е в опасност, то има грешни цели и приоритети, видяхме това ясно в Асеновград преди седмица.

А сега на къде:

Става ясно, от всички факти представени в медиите към момента, че таткото на Николета и Павел е прав в действията си. Довел е децата си в България за да ги защити. При отвличането на Николета е действал срещу похитителите на децата си при неизбежна отбрана. Държавата е съучастник в престъпление, защото е унищожила основно право на семейството и е наложен държавен контрол над детето. Парадокса е в това, че държавата има право да узаконява престъпленията си.

Освен това, днес семейството е зависимо от държавата. На повечето семейства това се харесва. По добре е да са зависими от държавни помощи и субсидии, отколкото от хора. Понеже държавата е господар на семейството, вяра, че тя е единственият път към истината и проявява изключителна арогантност към критиците си, въпреки нарастващата неефективност, която е пред очите ни всеки ден.

Държавата е обезсмислила обществото. Или казано иначе, безсмислието и безсилието на нашето общество се корени в пустотата на съждението, че човек може да е щастлив извън Бога. При случката в Асеновград, държавата раздра красивата си дреха и всички видяха гноясалият й труп. Държавата, успя за 100 години да измести старите Библейски ценности на хората и да издигне глас, който вика, че самата тя е божество, стоящо над Бога и покриващо всичко живо.

И така: Проблемите в нашата нация са морални и затова не могат да се решат с емпирични формули. Държавата е извоювала правото да се грижи за децата, понеже ги е изкупила от родителите им. Децата са държавна собственост и по отношение на този факт, царството на комунизма вече е започнало. Моралният казус може да се опише и така: колкото повече хората предават властта на държавата или училището, толкова повече се увеличава тяхната безотговорност и техните оплаквания. При всички случаи съвременната държава е перфектната среда за бум на беззаконието, защото тя го произвежда и защитава.

Николета и Павел, трябва да останат при човека, които е демонстрирал поне някаква любов и грижа към тях – баща им. Не виждам никаква причина, те да бъдат отнети от него. Ако майката на Николета и Павел ги обича, трябваше да уважи решението им. Ако пък обичаше мъжът си, трябваше да го последва навсякъде, дори и в България.

Този случай, ми даде възможност да открия картината на държавната бруталност и несправедливост, която е естествено лишена от истинските морални ценности. Горко на народ, който пренася децата си в жертва на системата!

Advertisements
Публикувано на Държава, Етика, Закон, Морал, Образование, Семейство, общество, право и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s