Практически аспекти на домашното образование

Винаги съм смятал, че когато искаш да посочиш предимствата на една кауза, е редно да демонстрираш конкретни практически предимства. Тези предимства, които могат да се видят в ежедневието и да ни насърчават с това, че сме избрали правилния начин. Разбира се, сега ще опиша само някои от плюсовете на домашното образование – те могат да са много повече. Моята гледна точка е субективна, тя е гледната точка на баща на трима сина.

Няма как да не започна с ангажираноста на родителите към процеса на домашното образование. Трябва да подчертая това, защото безспорно участието на родителите в този процес е предимство. Много пъти съм споменавал факта, че не е необходимо родителите да са “професионални” педагози, за да се справят с възпитанието и образованието на децата си. Както сполучливо се изразява една майка, която обучава децата си вкъщи: “Ако си научил детето си да ходи в гърне, можеш да го научиш на всичко останало”. Наложеното мнение в обществото, че трябва да си дипломиран учител, за да научиш детето на нещо, е нелепо. Всъщност, в държавните училища покрай учебния материал се усвояват и доста порочни практики, както и странни форми на речта, които наистина превръщат децата ни в “модерни” човеци. Повечето хора виждат гнилите плодове на държавното образование, но единственото, което правят е да констатират проблема – решение нямат.

Решението на милиони семейства по света, което им помага да преодолеят проблемите в държавните училища е домашното образование. Защо ли? Просто е: родителите не стачкуват – те трябва да носят отговорноста си, заплатата им е успеха на тяхното дете. Родителите повеждат децата си в света на знанията, достатъчно е да научите детето да чете – в книгите са написани важните неща за живота. Така неизменно родителите, година след година, напътстват децата си, съобразявайки се с индивидуалните таланти на всяко от тях. Няма общ стандарт, няма уравновиловка на децата. Вече не се притеснявате, че децата влизат в училищата различно умни, а се дипломират еднакво затъпели. Естествено, лишавате децата от наркотиците, секса и олигофренската среда, но това никак няма да ви липсва.

Както писах, няма общ стандарт, но това не означава, че въобще няма стандарт. Стандарта е децата да се научат да обичат учението. Това е ново, нали? Днес в училищата разбирането е, че учениците трябва да си “отворят” мозъците и учителите да налеят знанията с фуния. Хората си казват: “За това им се плаща на учителите – да научат децата”. Истината е, че учителите си изпяват урока и всичко останало е на самотек. Така или иначе, децата не се научават да учат – никой не е заинтересован от това. Следвайки принципа „налей му знание в главата”, днешните педагози не възпитават готови за предизвикателства млади хора – хора, които имат решения на проблемите, с които се сблъскват. По – скоро от училищата излизат младежи с готови формули и клишета, но реалният свят се променя по-бързо от образователните стандарти. В следствие на това, готовите рецепти и заклинания срещу предизвикателствата не действат. Оказва се, че трябва да има хора, които умеят да импровизират и да вземат решения в кризисни ситуации. Тогава следват провалите и новоизлюпените лидери са принудени да се учат от грешките си. До кога? Не са ли днешните лидери на нацията ярък пример за менте продукта на държавното образование? Тези хора ни водят почти 20 години и все още сме в преход. Нищо чудно, ако българският преход продължи по-дълго от прехода на евреите в пустинята.

В този ред на мисли, смятам, че има още нещо важно за израстването на бъдещите водачи и работници в нацията. Това, което имам предвид е тяхното психическо спокойствие, докато са деца. Отново в обществото ни е прието извратеното становище, че естествената среда на децата е сред други деца. Това е същото като да кажем, че естествената среда на удавника е във водата. Родителите са избягали от „старомодното” схващане, че децата растат в семейството. Едно от великите постижения на всички диктаторски режими е да отнемат децата от родителите, защото само това е начина да се унищожи едно семейство – когато е лишено от приемственост. Вземете децата от родителите със здрави морални убеждения и колкото и да са здрави моралните им убеждения, те ще умрат заедно с родителите, защото децата ще са сполучливо индоктринирани в държавната философия за живота.

 

Днес никой не иска на сила децата ни, но всичко е тръгнало така. Създадената инерция продължава да налага мнението, че децата трябва да растат в държавно – централизирани учреждения, които възпитават децата в своето виждане за света. Омагьосаният кръг се затваря, когато те напуснат училище и така, както техните родители, се окажат излъгани от „матрицата” за формиране на мозъци. Порасналите деца не са въоръжени с умения, а обезоръжени пред трудните изпитания в живота. Децата трябва да растат в семейна среда на грижи и любов, това е естественият начин детето да е винаги насърчено за усилията, които полага през годините на своето физическо и психическо изграждане като личност. Това е безспорно предимство на домашното образование пред враждебната училищна среда. Вярно е, че живота е принципно враждебен, но е и факт, че винаги е по-добре да сме готови за това. Времето и мястото за подготовка на децата е в дома, така както времето и мястото за подготовка на войниците е в казармата. Всеки войник минал през тренировъчния лагер е по-подготвен за битка. Всяко дете, наставлявано и обучавано в подходящата семейна среда е по-подготвено за живота. Да захвърлим децата в центрофугата на живота преди да са готови, е същото, като да пратим неподготвени войници в първите редици на атаката. И двете завършват с един и същ финал – сигурна смърт, за децата – психическа, за войниците – физическа.

Следващото практическо предимство, на което желая да ви обърна внимание е свободата, която родителите имат, когато обучават децата си вкъщи, да изберат подходящите учебни пособия и материали за детето си. В централизираната държавна образователна система материалите се избират от МОН /Министерство на образованието и науката/ и всички се съгласяват с тях. Това определено създава условия за корупция, защото в началото на учебната година десетки издателства са готови да дадат мило и драго, за да „лапнат” апетитната сделка за печата на учебниците. Съответно, в последствие, на тези учебници стои гордо „девиза”, който ги прави продаваеми: „Одобрено от МОН”. Работата е там, че има много други пособия, които са доста по-подредени и изпълнени с информация от това, което чиновниците в МОН са сметнали за важно и добро. Обикновено, на мен и съпругата ми ни харесват помагала, на чиято корица липсва надписа: „Одобрено от МОН”, дори се е превърнало в навик да преглеждаме първо тези учебници в книжарниците. Като хора, които уважават свободната конкуренция на пазара, аз и жена ми се радваме на всичко, което издателите в своя стремеж за конкурентноспособност, предлагат в областта на книгопечатането.

Радвам се, когато имам възможност сам да определям всичко, което детето ми ще ползва, за да учи. Нищо не ме прави по – съпричастен в учебния процес от това. Разбира се има и „недостатък”, трябва да отделя време, за да прегледам внимателно всичко, което купувам за учебната година. На този проблем отговарям: Какво е една „загубена” седмица време, в която съм си направил труда да се ровя в internet и в книгопродавачниците, за да избера най-доброто за детето, за моето дете? Честно казано, не желая друг да прави избора за това, вместо мен. Още повече, когато често пъти самият той, който избира материалите, няма деца.

Нататък. Едно от най-важните практически предимства на домашното образование е възможността да се налага дисциплина. Не е тайна за никого, каква е днес дисциплината в държавното училище. Пушенето в час, използването на груб и нецензурен език, стриптийза пред директорския кабинет, секса и дрогирането в училищните тоалетни са малка част от редовните дейности на подрастващите, които не са просто легендарни сказки а ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. През последните години станахме свидетели и на шокиращи по своята жестокост убийства, извършени от ученици. Странно е, че родителите не се стряскат от тези проблеми! Понякога се чудя какво повече трябва да се случи, за да има категорична обществена реакция по тези въпроси.

Е, всички проблеми, които изредих по-горе отсъстват на 100% в домашното училище. Всяко дете е бунтовно по своя характер – това, разбира се, е в противоречие с установеното нагло и извратено, хуманистично твърдение, че децата са непорочни ангелчета. Понеже всяко дете таи бунт в сърцето си, е ясно, че няма по-добра среда от семейната за неговото възпитание. Когато родителя е на първа линия при израстването на своето дете, може винаги адекватно да реагира на всяко непослушание. Това дава далеч по-сигурен успех при желанието на всеки любящ родител, дома му да напусне един младеж, сериозно екипиран за живота, а не лигав олигофрен, готов да се провали при първата по-сериозна трудност. Разбира се, дисциплинирането в първите години на детето е най-важно. Когато родителите са си свършили работата във времето, когато трябва да щадят детето, а не „пръчката“, се постигат изумителни резултати, вервайте ми!

Естествено в държавното училище не може да има физически наказания и това е правилно. Лошото е, че дисциплиниращите действия липсват и в домовете на децата. Родителите не считат себе си за коректив на наглото детско поведение, не се съгласяват да им бъде напомнено и от другите, че те са отговорни за това. В края на краищата, се връщаме там от където започнахме – класната стая. Родителите делегират права на държавните учители да направят от децата им хора, като измиват ръцете си за провала на децата с държавното образование. Няма спор, че държавното образование най-често помага за този провал, но също така, няма спор, че родителите дават децата си в тези училища. Пак затворихме кръгчето. Стана ясно, че родителите носят пълната отговорност за това, децата да растат в сериозност, покорство, дисциплина и въобще всички благочестиви качества, които се смятат от обществото ни за правилни и не учителите, а родителите са тези, които не правят нищо по въпроса.

Към края, трябва да кажа, че в следствие на горните предимства, които за мързеливците ще са по-скоро тежести, се налага и още едно основно предимство: в домашното училище, родителите поемат пълната отговорност за децата си. Това е предимство. Да научим децата си дори само на това, което ние умеем най-добре, често пъти е най-доброто нещо, което децата ни ще научат през целия си живот. Вземете децата си с вас, за да ви наблюдават как управлявате семейния бизнес, как работите с машина на полето, как месите хляб в пекарня или каквото и да е – няма срамна работа. Този урок ще е много по-ценен за всяко дете от хайляшкия мързел, който усвояват по ъглите на училищните сгради с цигара в ръка.

Да поемем пълната отговорност за обучението на децата е да платим пълната цена за това обучение. Трябва да сме готови да стоим в призванието на отговорния родител, като посветим времето, което е нужно на децата си. Трябва да научим децата да учат. Трябва да осигурим психическата устойчивост на децата, като им позволим да растат в здравословна семейна среда. Трябва да подберем подходящите ресурси, учебници и учебни помагала /има множество програми за домашно образование вижте във връзки /, за да дадем най-доброто образование, а не да се примирим с уравновиловката на държавния стандарт, защото абсолютно винаги, децата ни могат много повече. Трябва да сме отговорни в налагането на моралните стандарти и ценности, за които имаме властта и авторитета да възпитаме у детето, защото сме негови родители.

Това са малка част от предимствата на домашното образование, които аз виждам, като родител, който практикува тази форма на обучение. В крайна сметка, времето показва моят успех, по същият начин, по който показва провала на държавната образователна система. Има си много просто обяснение за моя успех и за държавния провал. Държавата не е баща и майка на децата ми, следователно нейните грижи на мащеха водят до катастрофа на всяко поколение, израсло под студените й грижи. За разлика от безобразната държава, децата ми за мен не са просто поданици, а дар, за който нося отговорност и краткото време, което е определено да са при мен е времето, в което трябва да дам абсолютно всичко – до край, за да станат децата големи и успешни мъже и жени – хора с непоклатими морални ценности и реални решения за реалните проблеми.

Advertisements
Публикувано на Образование, Семейство и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s