Родителите от асоциация „Родители”

Образованието е това, което на мъдреца открива, а от глупеца скрива недостатъчността на неговите знания“ Амброз Бирс

Вчера сутринта по БНТ в предаването „Тази сутрин”, гледах опита на Националната телевизия да представи различни гледни точки относно приетите на първо четене поправки в закона за Народната просвета. За по-малко от 15 минути може да се каже само добър ден, но това не притеснява БНТ, които отделиха от скъпоценното си време за да кажат нищо по въпрос, който и те самите не разбират, а всъщност е фундаментално важен.


Какво видях аз? Видях трима представители на държавата в лицето на Ева Борисова – Асоциация „Родители“, Асен Александров – съветник в образователното министерство и Атанас Пирянков – Асоциация „Монтесори“. Видях и единственият човек, който не беше представител на държавата, а на родителите – Стоян Георгиев от „Асоциация Общество и ценности“.

И така… Предвид времето, което бе предоставено на Стоян Георгиев е ясно, че не може да се каже много, но пък и държавата трудно слуша инакомислещите, дори когато са прави. Нека обърнем вниманието към най-много говорилия човек в тази сутрешна раздумка, а именно – г-жа Борисова от Асоциация „Родители“. Първо, ще е най-добре тази асоциация да не се зове „Родители”, защото не защитава родителските, а държавните интереси. Най-хубавото в името на тази асоциация е, че думата родители е в кавички. Второ, г-жа Борисова има твърде извратено мнение по отношение на родителите и е малко нагло да представя интересите им.

Ева Борисова настоява, че „родителите нямат право да се намесват и застрашават образованието на детето”. Така е, родителите нямат право да застрашават образованието на детето, но за сметка на това, трябва да се намесват за да защитят това право за децата си, понеже държавата все повече се меси и все по-малко образова. Нека уточня, че Ева Борисова реагира с подобно изречение на реплика свързана с домашното образование. Няма проблем за това какво мисли Ева Борисова или който и да е относно домашното образование, тяхната позиция се опровергава от милиони домашни ученици по света. Разбира се, невежеството на г-жа Борисова не я оправдава, но пък на мен не ми пречи.

Ева Борисова  твърди, че децата, които учат вкъщи: „няма как да се научат да общуват с другите деца.” Колко деца, които учат вкъщи, познава Ева Борисова? – 0. Аз познавам много и всички общуват далеч по-адекватно, от което и да е дете, социализирало се с деца в детската градина или училище. Защо хората упорито вярват в митове? За всички, които са превърнали държавното образование в бог, всичко друго е лъжа. Удивявам се, колко силно религиозни са индивидите, които отхвърлят всичко, което е в противоречие с претенциите на тяхното божество (държавата) за тотално господство в образованието. Такова сектантско раболепие не съм виждал никога, а съм виждал много чудесии.

Наистина, толкова категорични изявления от сорта – „няма как да се научат да общуват с другите деца”, са характерни за сектантската слепота. Спомням си филма “Tримата от запаса” и героя на Георги Парцалев, който твърдеше, че неговата вяра е най-правата. Бай Иван (героя на Парцалев) обясняваше на своите командири, че пушка няма да носи и човек няма да затрие, но накрая направи точно това – уби враг с голи ръце, за да защити приятелите си. Нека пуснем духът от бутилката, за да отворим очите на г-жа Ева Борисова, та да види, че монетата има и друга страна. Каня г-жа Ева Борисова на гости! Нека се запознае със семейството ми и да прецени сама, ние родители, които лишаваме децата си от образование ли сме. После да поговори с децата ми и да си направи извод социални или асоциални са те, понеже не са посещавали държавни социализирища. След като мнозина учители, журналисти, държавни чиновници, интелектуалци и бизнес хора са на мнение, че онова, което се случва с моите деца е желателно за всички останали, се надявам, че и Ева Борисова, ще погледне и от другата страна на монетата.

Аз нямам претенции за начина, по който г-жа Борисова възпитава децата си, редно е и тя да няма претенции за начина, по които аз правя това. Разбира се, ако г-жа Борисова или който и да е, посмее да твърди, че родителите са без глас относно обучението на собствените си деца, ще възникне проблем, но до момента никой в историята не е постигнал успех с подобен начин на мислене, колкото и да е убивал семейства, отвличал деца или претендирал за обожание.

„Няма да принуждаваме децата да бъдат в училище, докато не можем да осигурим среда, която е подходяща.” – Ева Борисова. Съгласен съм, че има принуда над децата, които се изпращат в детски градини. Предлагам, г-жа Борисова да тръгне по домовете на младите родители и да пита всички малки дечица, които трябва да идат за пръв път в детска градина искат или не искат да идат и да се „социализират”. Естествено ще има 1-1,5% от дечицата, които ще искат да отидат в детската градина, но само до идването на утринта, след това през целият ден, ще плачат за татко и мама. Очевидно, никой не смята да защити правата на децата в този случай. Когато ме принуждавате да си дам децата в детски градини, всъщност ми казвате: „Аз хванах горещия дилаф и го ръгнах в ръцете на детето си, за да разбере, че огъня е опасен, хвърлих го в дълбока вода, за да знае, че ще се удави ако не може да плува и после го пребих от бой за да се научи, че трябва да бяга бързо и на далеч, ако не е в състояние да пребие противника си.”

Този ваш метод за социализиране е отвратителен за мен и аз имам право да не го приема. Запазете и вашето право, да не приемате моят метод за обучение, които казва: „Запалих с горещият дилаф парче хартия, за да покажа на детето си, колко опасен е огъня, потопих в леген с вода камъче и оставих да плува корабче, за да науча детето си, че който не умее да се задържи над водата потъва, накрая прегърнах детето си за да му покажа, че който го обича, никога няма да го нарани”.

След като откъснете детето от естествената му среда – семейството, за да го социализирате, всъщност казвате: „Семейството, роднините и приятелите ни, не са подходяща среда за социализацията на детето ни.” Аз казвам: „Държавните служители ще се грижат за детето ми не от любов, а срещу пари, а да се социализира с деца, които са толкова психически наранени, колкото би било и моето дете ако го изоставя в държавно заведение – съвсем не е приемливо.”

Накрая само ще подчертая, че съм съгласен с думите на г-н Стоян Георгиев от „Асоциация Общество и ценности“: „Лишаването на родителите от избор (относно образованието на собствените им деца) е диктат”. Диктат, който налага на свободни и отговорни граждани тежко и неприемливо бреме – да се отрекат от децата си. Бъдете сигурни, че когато става въпрос за децата ми, определено ще защитя правото им на образование, като докажа без никакво затруднение, че държавата ги лишава от такова, а семейството – не.

Advertisements
Публикувано на Държава, Етика, Морал, Образование, Семейство, общество и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s