Интервю на Петър Порумбачанов за списание „Моето дете” (пълен вариант)

 „Моето дете”

Как организирате домашното образование, как минава един ден?

Децата са адекватни за учебен процес, когато са добре отпочинали. Може да звучи  тривиално, но е факт – почивката е важна. Нашите момчета се наспиват добре, все пак сутрин не гоним учебен звънец. След като закусят около 9.00 часа, започва и ученето. Всеки знае задачите си и ги върши сам и с ентусиазъм. Всяко дете учи по различен начин, всяко от тях има своето темпо за усвояване на материала и учи със скоростта, която е по силите му. Индивидуалният подход е от основните предимства в домашното образование.

Защо избрахте това за децата си?

Когато решихме, че децата ни няма да бъдат записани в държавно училище, трябваше да се направи план, да определим посоката. Ако нямате посока, ако нямате крайна цел, няма да знаете накъде вървите и какво преследвате, а това е несмислено и неадекватно.Става дума, за елементарна математическа стратегия, а именно: За да решим кой образователен метод е правилен за семейството ни, тръгваме от края към началото. Това е умен и много полезен подход към живота. Първата стъпка е да определим, къде искаме да бъдем, когато направим последната стъпка. Преценявайки, какъв е изхода от конвенционалното образование и разбирайки, че ние имаме различни цели, избрахме логично, домашното образование, чрез което можем да постигнем най-доброто за децата си.

Според вас какво означава успех в образованието?

Успехът е да постигнали целите, които сме си поставили. Така например, със съпругата ми решихме, че когато децата ни са минали през пълният курс на обучение у дома, те трябва да са: 1. Хора, които обичат да учат и да разбират стойността на това качество. 2. Да са придобили умения, които имат пазарна стойност. 3. Да са личности с ясно изразени християнски ценности и морал. 4. Да имат реални умения за практическо приложение на своите убеждения в обществото ни. 5. Да имат познания, които да им дадат ресурса и осигурят свободата, да формулират ясно и категорично собствено мнение, така, че да не се превърнат в индивиди, които са манипулирани от другите заради неумението да мислят.

В какво се проваля стандартната учебна система?

Във всичко, което сме си поставили за цел и което трябва да постигнем, чрез обучение у дома. Обърнете обратно целите, които сме си поставили ние и ще видите отговора на въпросът си: 1. Децата в държавните училища (като обща картина) не обичат да учат и не разбират стойността на дисциплината за четене (учене). 2. Бизнесът в България отдавна дава тревожни данни, че завършващите образователните институции в страната ни, нямат необходимите знания и умения, които дипломите им претендират, че имат. 3. В голямата си част, порасналите деца, са неморални и бунтовни. Всички социологически проучвания недвусмислено сочат, че повечето деца губят девствеността си във все по-ранна възраст, опитвали са наркотици, употребяват алкохол и цигари. 4. Младежите не знаят, какво точно са научили в училище. С право се чувстват излъгани от системата. 5. Поради всички причини по-горе, младежите са лишени от механизма, чрез който могат да формират лично мнение. Те са обречени да цитират мислите на другите, да се превърнат в сива тълпа.

Тук има конфликт на ценности, които ние виждаме и сме намерили начин да избегнем. Не мога да уча детето си, че секса преди брака е лошо нещо и да го поставям в среда, която го подтиква към обратното, понеже раздават презервативи в час на класния ръководител. Разбирате, че има голяма вероятност, да не кажа, че е почти сигурно, детето ми да не възприеме моите ценности, както и да ме обвини в лицемерие, заради двойственият стандарт, на който го излагам.

Виждате ли слаби места в домашното образование?

В прав текст, слабостите могат да се технически и морални. Техническите се състоят във усилието и жертвите, които родителите трябва да дадат за да организират този процес за години напред. Моралните се състоят в объркани приоритети и егоизъм свързан с личният ни комфорт, които могат да ни попречат да преодолеем техническите препятствия. Човеците са способни да се оправдаят по хиляди начини – в кръвта ни е.

Какви трудности срещате в работата си?

Трудностите са свързани с лична борба, най-вече в началото на процеса. Всяко начало е трудно и домашното образование не прави изключение. Когато започвате да копаете лозе, редовете са безкрайни, но когато пиете от плода му, сте благодарни, че сте извървели пътя на усилена работа и трудности. В началото на обучението, пътят по който сте поели ви се струва много самотен и тежък, но с всеки изминал ден, той става все по-радостен и благодатен. Разбирате, че си е струвало да се посветите на децата си.

Неизменният въпрос за социализацията на децата, как се случва това?

 Въпросът никога не е социализация или не социализация? Въпросът е: социализация с кого? Трябва да си отговорите на този въпрос и много бързо ще решите къде искате да учат децата ви. Със съпругата ми решихме, че не желаем децата ни да имат социални контакти с хора, които не са в състояние да преценят адекватно, като най-силното моме (побойника) в класа, най-вулгарното момиче, извратеният преподавател по . . . , наркодилъра в училищният двор и т.н. За сметка на това, децата са до родителите си, които имат най-силно желание за добруването им. Децата се сприятеляват с нашите приятели, с роднините, с децата на приятелите и роднините . . . така кръга постепенно се разширява и те адекватно и естествено общуват с деца и възрастни на високо и зряло ниво. Като следствие от този дълъг и бавен процес, не виждаме инфантилност и лигаво отношение, а зрялост и мъдрост в общуването – появила се е, оформила се е личност с активно социално поведение, която буди респект и уважение.

Съобразявате ли се с програмата на МОН, използвате ли някакъв вид педагогика в преподаването, като например на Монтесори или друг вид? 

Методологиите или дидактиката е нещо, с което родителят трябва да е запознат. Въпреки това, не твърдя, че е задължително, понеже аз съм го направил. Вижте, академичните успехи са мимолетни, те не са нещо с вечна стойност, не са нещо, което не може да се навакса по-късно. Основната методология на родителя педагог е свързана с изграждането на характер, на личност у това дете, което след време, ще е най-важно за неговия успех. Всичко останало е въпрос на избор, подредба,  съобразяване с индивидуалните таланти и пр.

Има много програми за домашно образование (не на български език, за съжаление), които наблягат или ползват различна методология. Някои са силно академично ориентирани, други са поставили в основата си класическият тривиум, трети акцентират на литературен подход, въобще програмите са толкова много, колкото разнообразно и уникално може да е всяко дете. Свободата и подбора на материали, които родителите имат е неограничен, за разлика от стандартизираните програми на МОН, които нямат никакъв шанс, даже и да искат, да се съобразят с индивидуалните възможности и потребности на всяко дете.

Децата ви явяват ли се на някакви приравнителни изпити? Как стои въпросът с получаване на диплома и евентуално кандидатстване в университет?

 Според действащото законодателство, младежите без диплома за средно образование, нямат шанс да продължат учението си в български университет. Асоциацията за домашно образование, ще положи максимум усилия, за да убеди академичната общност и българския законодател, че е редно децата ни да бъдат допускани до кандидат-студентски изпити. Те също, както и техните връстници са учили упорито и резултатите от входните изпити във ВУЗ-овете ще го докажат.

Тепърва установяваме връзка с различни организации, които провеждат външно оценяване у нас и се ползваме от услугите им. Повечето родители ползват програми за домашно образование с тежка тестова част. Резултатите от тези тестове се оценяват от външни оценители. Децата получават западни дипломи за завършени образователни нива. Понеже закона в България е дискриминационен по отношение на децата учащи в домовете си, те, вероятно ще учат в западни университети, където изискване за държавни дипломи няма и образователният пазар е свободен.

Що се отнася до възможността за дистанционно учене вкъщи, но с програмата на МОН,  механизма е сложен и ограничителен. Освен това, решението за обучение вкъщи не е следствие единствено и само от физическата действителност в държавните училища, а и от метафизичната, от интелектуалната реалност там.

Много родители не са доволни от училищната система, но нямат времето и ресурса да провеждат домашно образование. Какво ще им препоръчате, възможно ли е някакво съчетание или друг подход?

 Всички родители, които познавам и които обучават децата си в домовете, не са имали време за това, преди да го започнат. Това е така, заради начина по който е устроено обществото ни. За българите, семейните ценности са задушени под половин век атеизъм и утопия, които твърдяха, че обществото е спасено и ще прогресира под диктата на пролетариата т.е. под грижата на тоталната държава. Образованието бе жертва на тази утопия и все още е.

За да намерят сили у себе си, родителите трябва да извървят своя път към личното си новорождение и самоосъзнаване. Това няма да стане веднага и няма да стане с всички. Истината обаче е, че тези, които желаят да постигнат целта която са си поставили за децата, ще платят цената. Много, много майки работят от вкъщи. Направили са това, за да си изпълняват задълженията свързани с домашното образование. Много бащи с домашни ученици ръководят собствен бизнес, за да са свободни винаги, когато е нужно.

Хубавите неща са трудни, затова са хубави. Домашното образование не означава реорганизация с цел по-малко работа, а реорганизация с цел повече работа и по-сериозно натоварване на родителите. Семействата, които обучават децата в домовете си са пуританско дисциплинирани. Пестят, за да инвестират в децата си – това е инвестиция в по-доброто бъдеще на страната ни. Почти задължително, много семейства, заради реалността на икономическите условия в България, са се лишили от лично време, комфорт, почивки и удобства. Помислете си, заслужавате ли тези лишения – може би не! Сега помислете, заслужават ли децата ви тези ваши лишения – да! Решението е ваше.

Смятате ли, че идеята за родителски кооперативи в отглеждането и обучението на децата би бил ефективен?

 Не разбирам, какво точно имате предвид под кооперативи! Ако става въпрос за някакви тясно сектантски изолирани общества – категорично не! Но ако става въпрос за взаимопомощ между семействата, разбира се да. Всъщност, това е нормална практика в страните, където има повече семейства с домашни ученици. Често се организират общи уроци, като един родител, който е специалист в конкретна област, разяснява даден материал на повече деца едновременно.

Днес е много лесно да учиш вкъщи. Достъпът до неограничени учебни ресурси чрез интернет е уникален – нещо, което никой не предполагаше, че ще се случи преди 25 години. Така например една майка, говоря за България, преподава курс за началните стъпки в програмирането на група деца, от които поне две, вече имат желание да се реализират като програмисти. Децата от курса по информатика имат и свой интернет проект, направиха си сайт: http://www.pitata.org/

Ако домашното училище се разпространи като идея, как е възможно институциите да следят за качеството на образование и за това дали върху децата не се упражнява някакъв вид насилие?

 Ако родителите не упражняват контрол над процеса, чиновниците няма как да го сторят. Нима сега чиновниците успяват да следят качеството на образование!? Ако пък кажете че го следят, какво от това – вижте резултатите. Властите не могат и да регистрират всички случаи на насилие над деца. Но вижте, това не са задължения първо на държавния служител, това са задължения първо на родителя. Много грешна и опасна е идеята родителите да се третират по презумпция като престъпници затова, че не са съгласни с държавната философия за образование.

Постиженията на децата и добрата родителска грижа, се нуждаят от контрол, който обаче няма как да се осъществи пълноценно и цялостно от държавните чиновници, историята и фактите го доказват. Нима държавната репресия и законодателство интегрираха ромите в обществото ни? Интеграцията и реалните постижения се случват под натиска на реалните условия, които принуждават хората да са грамотни и цивилизовани, за да си изкарат хляба. Ако с едната ръка държавата дава помощи, цената за които е неадекватно образование, кога смятате, че ще живеем в общество изключващо неграмотността и насилието.

Според Кен Робинсън нашата образователна система е минирала мозъците ни и трябва да преосмислим основните принципи, по които се обучават нашите деца. На кои основни принципи и методи в обучението залагате?

 Не само Кен Робинсън вижда проблемите в системата. Гатоу, Ръшдуни, Бел, Блудорн, Пъркс, Тобърн, Мийд, има много добри автори, които сочат проблемите, а и техните решения.

Това, което лично аз смятам за важно, що се касае до методи и принципи, е свързано с осъзнаване на простата истина, че познанието не е неутрално. Вие не изпращате децата си в училищата за да получат неутрални и чисти познания, това е заблуда и последствията го доказват.

Децата не получават знания в училищата, там те формират своята идентичност и характер – това е основното. Ние внимаваме и имаме основателни претенции за това, кой точно ще формира децата ни като индивидуалности. Ето това е най-важното: всеки родител е натоварен с дълг и отговорност да положи непоклатим фундамент в сърцето на своето дете, който то ще използва като основа на презумпциите, с които ще дефинира реалността. Някои родители предпочитат този фундамент да бъде положен от държавната образователна доктрина, други, такива като мен, желаят да носят лична отговорност за този процес.

Разкажете ни за Асоциацията на която сте председател? 

Асоциация за домашно образование (АДО), учредихме на 05.07.2010 година. Целта, с която се организирахме в сдружение бе да дадем по-плътен образ на движението за домашно образование в България, като обединим повече семейства и се опитаме да сме си полезни един на друг.

Опитваме, чрез Асоциацията да се координираме за различни инициативи, които са по идея на някое от семействата. Разменяме си учебни материали и други ресурси полезни за учебния процес, планираме конференции, поддържаме връзка със сродни организации по света и пр.

Надяваме се, чрез Асоциацията да водим по-представителен диалог със законотворците и да променим статуквото, което е поставило семейства, като моето в изолация от академичните общества в България.

Провеждате и редовни конференции, кой присъства на тях, какви въпроси обсъждате?

 Присъстват естествено семейства, които обучават децата си в домовете и такива, които се интересуват от този начин на обучение, но все още не са взели окончателно решение. Има и такива семейства, които започват да обучават децата си в дома след конференциите ни.

Обсъждаме всичко, което ни вълнува. Да речем, на последната конференция, някои от представените теми бяха: Домашното образование в САЩ и Европа; Постижения и успехи на домашните ученици; Ролята на бащата в домашното образование; Философия на домашното образование; Юридическите аспекти, свързани с домашното образование . . . Имаше практически лекции, като: Технологиите в домашното образование; Обучение по чужди езици; Обучение по математика; Обучение по български език и история; Планиране и организиране на домашното образование и др.

Контактувате ли с хора от МОН, има ли интерес към вашата дейност? 

Не сме имали официални срещи с представители на МОН и това е обяснимо. Нашите деца не посещават системата на държавните училища и поради това не са под юрисдикцията на МОН. Имало е неформални срещи с представители на образователните власти, само когато, дадено семейство е решавало да изтегли децата си от системата, за да преминат към обучение в дома и това е всичко.

МОН не е институцията, която трябва да има отношение към нашите деца, а държавата, като цяло има достатъчно проблеми и ние не държим да получаваме специална помощ или отношение. При все това, винаги сме отворени за диалог,  който ще е от полза за нас. Сега, главното е, децата ни да получат право да кандидатстват в български университети. Ако това не стане, те ще са прокудени от България, заради невъзможността да се развиват тук.

Книги на български по въпроса, от които можем да научим повече?

Това е много труден въпрос, просто защото няма много книги на български език. От скоро на пазара е книгата на Джон Гатоу: Затъпяване – скритата цел на държавното образование. Тази и още няколко книги говорят по-скоро за проблемите в държавното образование и дават плах отговор на тази криза, сочейки домашното образование като решение. Най-добрите ресурси на български език, можете да откриете безплатно, онлайн в този сайт:http://www.commentary.net/bgrecon/BCIL.htm Когато идете на книги по тема и изберете образование, ще видите няколко чудесни книги, които определено ще ви помогнат да научите повече за домашното образование. Препоръчвам ви книгата на Дебра Бел „Пълно ръководство за домашно училище”, има я в сайта.

Колко семейства в България обучават децата си в домовете? 

Не мога да ви дам точен отговор. Лично познавам двайсетина семейства. Задочно още толкова. Семейства, с които поддържам контакти, познават други семейства, с които имат връзка и сметнато приблизително семействата едва ли са повече от 60. Същевременно, получавам твърде много писма, в които семейства питат как да започнат обучение вкъщи. Не знам, колко от тях са възприели впоследствие този метод за обучение, но определено има и такива. Затова учредихме и Асоциация за домашно образование, надяваме се, освен всички други ползи, това да стегне редиците ни и да помогне за по-ясна отчетност.

Advertisements
Публикувано на Образование, Семейство и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s