Победата е гарантирана

Целият свят непрестанно предизвиква християните, които трябва да защитят адекватно своята вяра. От това, колко подготвен е всеки от нас зависи доколко успешно ще защитим убежденията си. Християните са провокирани ежедневно от близки и роднини, от приятели и комшии, от телевизия, кино, литература, учебни програми, политика, улични реклами и плакати, отношение на хората към други хора и самоотношението, което всеки има. Всички тези възможности са шанс за добрият апологет да бъде успешен свидетел за Христос. Всяка ситуация е повод за правна защита на християнството.

Никой не може да се оплаче, че има недостиг на възможности или теми в които може да участва, за да прояви своите дарби за слава на Бога. Има достатъчно фронтални атаки срещу християнството от страна на атеисти и езичници. Огледайте се около вас и ще се убедите, че е по-трудно да разпознаете християните от всички останали. Мнозина ще претендират, че са християни, макар живота им категорично да доказва, че не са. Такива заслужено ще чуят думите на Господа, записани в (Мат.7:23) „Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.”

Всички ние искаме, водени от съвета на ап.Павел, да си живеем живота спокойно и тихо (1 Тим.2:2). Работата е там, че християните са живеели твърде тихо, и прекалено спокойно през последните години в България. Толкова спокоен и тих е бил живота им, че почти всички са забравили за тях, дори и те са забравили за себе си. Трябва да разберем и да си спомним, какво всъщност представлява библейското християнство, срещу което воюват всички езичници. Не бива да сме повече безразлични към времето и ситуацията в която живеем. Безразличието води до релативизъм.

А какви всъщност са ситуацията и времето в които живеем?! Защо продължавам да ви занимавам шеста статия поред и да ви предизвиквам към апологетичен растеж с цел да осъзнаем нуждата от защита на Вярата. Ами помислете! Около нас е пълно с хора, които директно отхвърлят Бога. Същите не приемат Библията, като Божие откровение, всъщност, те не приемат ничие откровение. Твърдят, че получават познание, базирано на логика. Логика, която отхвърля източника на логиката!!! Простата истина е, че тази група от хора, не желае да се покори на етичните стандарти посочени в Словото. Библията ги дразни, не харесват законите в Нея и се страхуват от отговорността на хората под завет.

Има и втора група от религиозни противници на Истината, които са също толкова опасни, като първите, но тяхната „сила” се крие в упованието им на лъжливи богове. Това са всички деисти, пантеисти, хуманисти, будисти, мюсюлмани, поклонници на древни култове и божества, адепти на стари езически философи и мислители. Всички тези, имат своите свещени книги, система от обреди, вяра в интуицията или чувствата, покорство на традиции и пра-отчески предания.

Най-опасна обаче, е третата група – тази на номиналните християни. Това са къртиците в Царството. Това са хората, на които повече е дадено (откровението за спасението) и от които повече ще се изисква. Това са всички за които се „. . . казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.”(2 Петр.2:22). Няма да се избавят от справедливо осъжедение всички, които се наричат с името на Христа, а в същото време тънат в мизерията на езичеството – такива в България с лопата да ги ринеш.

Не е ли повече от ясно, че съпротивата срещу християнството идва организирана и стройна, като войска. Макар, че тази войска е сбирщина от разногласни псета. Трябва да сме добре подготвени апологети, за да развъртим с вещина и познание мече на Божието Слово (Еф.6:17), тогава, „Господ ще направи да бъдат поразявани пред тебе неприятелите, които се повдигат против тебе; през един път те ще излизат против тебе, а през седем пътища ще бягат от пред тебе.”(Втор.28:7).

Имайки предвид всички атаки срещу историческото библейско християнство, човек лесно може да се откаже от това, открито  да защитава Вярата. Плашещо е да се изправите лице в лице срещу дива паплач, дори и тя да е беззъба. В крайна сметка, най-често става въпрос за сблъсък на светогледи и ако не сме готови да се борим за нашите убеждения, не трябва да губим нито миг в започването на подготовката си. Не положим ли нужните усилия за да увеличим боеспособността на нашите умения за зашита, никога няма да преминем в настъпление. Не позволявайте да сте от хората, които плашейки се от „силата” на победения противник, се крият, по същият начин, по който неразумният слуга, познаващ своя господар, бездействаше поради неоправдан страх. Нима е приемливо, това бездействие да доведе до страшно осъждение от Мат.25:30: „А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.”

Всички, които искат да променят статута си на бездейни и страхливи слуги, които безполезно се крият под сянката на братята си войни, трябва да запомнят следното: Първо, Христос е наш Господар и в областта на познанието. Той е единствената основа, за всичко което разбираме, както и Пътят чрез който познаваме и дефинираме всичко. Второ, като християни, не можем да заемаме неутрална позиция по отношение на Божието откровение. Това е неморално и престъпно, следователно осъдително. Този, който претендира за неутралитет е просто противник на Бога. Трето, всички хора в малка или по-голяма степен познават Бога и затова са без извинение пред Него (Рим.1:20) „Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.” Техният бунт, против Божията Истина е неоправдан, защото цялото творение свидетелства за Божията слава. Това свидетелство е видно за невярващите и за вярващите, затова апологета има обща основа с всеки негов опонент, на която може да стъпи за да представи Божието всемогъщество.

Четвърто: Отхвърлянето на Истината води неизбежно до интелектуална глупост. Поради това, всеки истински апологет трябва да ревизира презумпциите на езичника и да ги отхвърли. След това, смело трябва да представи претенциите на Христос в областта на мисленето. Като покажем на езичниците, до къде водят техните презумпции, успешно ще ги противопоставим на самите тях. Това е така, понеже е невъзможно познание извън Божието откровение. Пето: Апологетът, трябва да е уверен в своите презумпции и да не отстъпва от тях. Само по този начин ще е непоклатим в зашитата и необорим в аргументите си, които трябва да покажат ясно, смислени изводи в противовес на безсмислените аргументи от страна на автономния човек. Шесто: Само покорството под Христос, ще ни помогне да демонстрираме нашето превъзходство пред езичниците, защото, само това покорство е основа за употребата на единствено вярната логика, на която впрочем трябва да подчиним всеки ум. Седмо: Успехът на всеки апологет зависи само и единствено от върховната Божия милост и благоволение към езичника с когото сблъскате позиции. Господ Бог решава да открие истината, да отпуши ушите, да отвори очите, да обърне сърцето и да подари вярата на езичника, за да се обърне и да бъде спасен.

Трябва да сме уверени, че ситуациите, в които попадаме, когато сме предизвикани от враговете на Бога, не са проблем за нас. Сигурно е, че няма да се посрамим заради вярата си, защото нашата увереност не идва от собствените ни способности или знания, а от Канарата, в която се препъват противниците ни (Рим.9:33). Силата, да унищожаваме аргументите на езичниците е факт само с Христос в сърцата ни, та „. . . ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?”

Вижте, противниците може и да са повече от нас, но никога не са по-силни от нас. Няма смисъл да се крием или боим от злобата на езичниците. Тяхното надмощие е следствие от нашето бездействие. Бацили виреят сред интелектуално мърлявите християни, затова трябва да проявим дисциплина по отношение на своята духовна хигиена и да изчистим всичката шлака, която пречи на Църквата да заблести в славата на истинска Господна Невяста.

Използвайте всяка възможност, за да прилагате принципите на апологетично превъзходство върху интелектуалните ви противници. Не трябва да пропускаме шансовете, които за мнозина са страшни предизвикателства, а за всеки, който е подготвен, са просто упражнения. Все пак, няма как да станем подготвени и опитни защитници на Вярата, ако не приемаме предизвикателствата. Не бива, постоянно да се крием и избягваме сблъсък, оправдавайки се с разума и мъдростта, които очевидно не разбираме, след като не сме способни да аргументираме принципите на собствената си вяра. Ние сме повярвали в Мощен и Силен Бог, затова и силата и мощта на нашите аргументи е несломима, затова, победата на християнските аргументи е гарантирана – християнските аргументи, са единствените смислени аргументи.

Advertisements
Публикувано на Държава, Етика, Закон, Морал, Семейство, Църква, философия и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s