Ънскулинг, мотивация и християнските родители

Ънскулингът е форма на обучение, която винаги е била ясно дефинирана, като система от неучебни практики, подчинени изцяло на моментния интерес на детето.Това е пряко свързано с идеята детето да е „царят“ вкъщи. Казано директно, това е хуманистичната философия на социалните инженери от Западна Европа и САЩ, които се грижат за „най-добрият интерес на детето“. Днес ънскулинга има и нова терминологична опаковка – „Демократично образование“. За „баща“ на ънскулинга е сочен Джон Холт. Книгата на Джон Холт „Как децата учат“, може да намерите и на българският пазар. Ще ви спестя личното си мнение за тази книга, понеже не искам статията да става вулгарна. Разбира се, трябва да е ясно, че самият Холт променя възгледите си с течение на времето, за да се изплъзне бавно, мазно и деликатно от първоначалната идея за ънскулинг, понеже тя е демонстрирала практично своята неадекватност. Опит за размиване на термина ънскулинг прави и Бетани Джордж, в кратка статия, умишлено публикувана в сайта „Училище в дома“ с подзаглавие не-училищен метод на обучение, понеже, съвсем често в Западният свят, между ънскулинг и домашно образование има знак на равенство. Това, което днес мнозина родители описват като ънскълинг (както прави Бетани Джордж), често не е ънскулинг, понеже, все пак, самите те полагат последователни усилия в изграждането на характер у децата си. Накратко, днес ънскулинга е лишена от смисъл маскировка, чрез която мързеливи родители се опитват да прикрият своята обърканост и липсата на мотивация за домашно образование.

Чувал съм родители, които говорят за липса на мотивация за учене у децата си. Те дълбоко грешат в своята преценка. Липсата на мотивация у децата, е просто липса на мотивация у родителите! Има две причини за липсата на мотивация у родителите: Първата е, че родителите незнаят целта, към която пътуват в процеса на обучение. Ако знаеха целта, щяха да намерят път към нея и това щеше да ги мотивира. Ако например една от целите на родителите е децата им да придобият пазарни умения, за да са успешни в живота си, то няма как да не се премине през структурирано изучаване на езици, математика, литература, история, философия и пр. Предимството на домашното образование е в неговата гъвкавост, да предостави на детето учебният материал в точното време. Това не означава никога. Ако родителите не могат да преценят времето – имат проблем, който е тема за друга статия! Винаги съм се чудел, как родителите успяват да спазват графиците за постигане на цели в работния процес, на работното си място, но не могат да направят същото и в домовете си, със собствените си деца!!!

Втората причина за липса на мотивация у родителите е свързана с неразбирането на ролята, която самите те играят в обучителния процес на своите деца. Родителите не са пъдари на стадо деца, които хаотично и по своя воля решават как по-приятно и безгрижно да си пропилеят времето. Всяка идея свързана с подобен начин на „обучение“ е деструктивна за децата – защо? Защото на всеки е ясно, че децата са деца твърде малко време. Децата са цял живот възрастни и ако изпуснат времето, в което да бъдат научени, да са успешни възрастни, просто ще се провалят. Точно тук е и важната роля на родителя, който трябва да се справи с мисията на живота си – да изгради от детето възрастен и зрял човек, вместо инфантилен олигофрен с неясни принципи и фалшиви надежди за живота.

Каква всъщност трябва да е реакцията на християнския родител, по отношение на всички модерни ънскулинг и прочее демократични, образователни модели? Божието слово ни казва: „Горко ти, земьо, когато царят ти е дете“ – Екл.10:16а! Историята е свидетел на хиляди провали, по отношение наивната вяра в невинността на детето и неговата способност за взимане на адекватни решения, които да доведат, до някакъв вид социално изкупление. Децата се раждат грешни и в грях (Пс.51:5), а пътят към спасението може да е доста трънлив. Всеки родител със страх от Бога знае, че ще му бъде търсена сметка от Създателя, за начина по който обучава децата си. Точно заради това, няма място за обучителни експерименти. Освен това децата не са опитни мишки – те са човешки същества, които наставлявани от богобоязливи родители, трябва да достигнат крайната точка на едно цялостно, добре планирано и правилно осъществено обучение.

Разбира се, днес огромната част от християнските родители, преди всичко незнаят, че подлагат децата си на унищожително изтезание, предавайки ги на абсурдното държавно преОбразование. Малка част от тези родители, които са извели децата си от системата, въобще следват принципите на Словото за обучение. Има и още една част християнски родители, които все пак са извели децата си от системата, но все още не са наясно, какво точно правят и как да го правят. Тези родители, трябва да са стигнали до няколко прости заключения: Основното предназначение на човека е да прославя Бога и да се радва на присъствието Му завинаги. Основното ръководство, което Той ни е дал за това е Неговото Слово. Казано иначе, без изучаване на Библията, обучението на всяко християнско дете е безсмислено или по-точно не е никакво обучение.

Ако някой християнски родител се чуди, кога трябва да започне библейското обучение на децата, ще му отговоря, че няма по-лесен отговор: Това обучение е в основата на всичко и за него няма начален и краен час. То се осъществява винаги, по всяко време и на всяко място (Вт.6:6-7). Всеки, който е загрижен за това децата му да останат верни на християнската истина, трябва да се събуди за важността на това да предаде вярно ученията на следващото поколение. Не може да разчитате на случайни библейски разкази и запомнени стихове, надявайки се, че някак си деца ще извлекат от тях важните християнски учения. Трябва да се осигури внимателно, систематично обучение върху доктрините. Децата се нуждаят от критерий, чрез който да преценяват всичко, което виждат и чуват. Всеки родител трябва да осигури това на децата си докато са още малки. Доктрините не могат да чакат докато децата пораснат, защото младежите вече вземат важни житейски решения. Теологичната работна рамка, на която се основават тези решения, и библейският мироглед трябва вече да съществуват. С други думи, ако се покорите на заповедта на Бога във Вт.6:6-7, не ви остава и секунда свободно време за ънскулинг или за каквато и да е демокрация в обучението.

Нека дам вкратце рационална епистемологична основа на едно подредено и угодно на Бога обучение: Австрийският икономист и философ Лудвиг фон Мизес казва, че фактите не говорят сами за себе си, за тях говори дадена теория. Това разбира се е  пост-Кантово изказване, което формулирано по този начин означава, че фактите от реалността нямат смисъл или цел, докато творческият човешки ум не ги подреди в логична система, като така им даде смисъл и цел. Много родители, които се възхищават на ънскулинга, падат именно в капана на Кантовата философия. Те дефакто, макар и често несъзнателно (което не е извинение) възприемат, че върховният източник за рационалност и разумност е самият човек. Човекът е мярката на всяко нещо и извън него не съществува по-висш авторитет. Точно това е и обучението лишено от ясни цели и план за постигането им. За християнина, обаче, Божието действие на сътворението дава смисъл и цел на всички факти от живота. Божието слово е изначалното творческо слово, което извиква в съществувание и подрежда всички факти на реалността. Човекът е способен да разбере света, в който живее, защото той, сътворен по Божия образ, също е част от това рационално подредено творение.

Всичко това означава, че християнските родители, водени от съвсем рационални предпоставки, са абсолютно длъжни, да положат последователни, планирани, дългосрочни и систематични усилия, за да обучат своите деца на принципите, законите и механизмите, чрез които творението работи. Истинското посвещение в обучителното призвание на родителите изключва съобразяване с необоснованите, греховни и егоистични претенции на детето да прави онова, което самото то счита за правилно и добро. Божието слово е безкомпромисно и категорично по тези въпроси. Библията съдържа в себе си изумително изобилие от примери свързани с математиката, икономиката, правото, историята, литературата, чуждоезичието, физиката, химията, музиката, философията и мн.др. Всичко това са сфери за обучение, в които децата ни трябва да се чувстват абсолютно свободни. Ако не разбирате тези факти, просто не разбирате словото на Бога и обучението, което сте предприели за децата си, няма нищо общо с християнството! В този случай няма как да ви пожелая успех, защото това ще е просто нонсенс. Останалото е мълчание – Села.

Advertisements
Публикувано на Образование, Семейство и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s