Спомен за есен

WP_000963В двора на кирпичената къща от моето детство имаше много шарени неща и не знам защо ми се виждат много по-добри от това, което днес имат децата ми в бетонната джунгла на урбанизираната среда в която живуркаме.  Есента преди 35 години бе различна, много по-пищна и красива от тази дето виждам сега. Вероятно, защото дърветата тогава бяха по-големи, улиците по-широки и гроздето по-сладко, знам ли, но бе различно. Различно, като шарена черга с много червено и жълто спрямо сив мокет от изкуствена тъкан.

Онези златни круши отрупали усуканите клоните на старото дърво в двора бяха най-привлекателната точка в детските ми есени. Тази круша бе на 100 години преди 100 години и все пак раждаше най-медените плодове в малкия ми свят. Едни такива много жълти, без петънце и някак чисти, не си спомням да съм ги мил, ядях ги направо след като ги късах от най-високото място. Непрестанно се катерех по сухите ръце на крушата, които се подпираха, за да си починат (нали ви казах, че дървото е много старо), на стария покрив от цигански керемиди покрил тялото от кал на четири  малки соби, в които щастливо дишах с прабаба, прадядо, майка, татко и „досадния“ ми брат, с който ако не се биехме за нещо, значи си почивахме за да сме готови за следващата битка.

Забравените дни на есента носеха аромат на прясна шера в дървено корито, на сушени билки, подправки и плодове. Приспата бе покрита с лакомства, които не идваха от супермаркета, а от един декар двор, в които имаше всичко на света: домати, чушки, патладжан, зеле, краставици, моркови, сливи, кайсии, круши . . . абе нали ви казах, всичко. Дървените греди под стряхата носеха тежестта на чепки грозде, от които си похапвах всеки ден до Рождество, когато мястото им заемаха низаници от пресни домашни наденици, които не мога да намеря в нито един магазин днес.

Есента бе и дъждовна, като сегашната, ама не съвсем. Не помня да съм гледал телевизия по цял ден (всъщност тогава нямаше целодневна телевизия), нито да играя на компютър (това май въобще го нямаше). Сякаш единствените цветни картинки бяха на пра-бабиния иконостас, заел почетно място на една цяла стена и огрян от мъждивата топлина на кандилото. Впечатляващи истории разказваше този иконостас. В детското ми съзнание те предизвикваха по-голямо вълнение от експлозивните, изпълнени със специални ефекти екшън филмите днес. Ангели и архангели водеха битки с тъмните демони на Ада, разнасяха се чинии с човешки глави, жени ридаеха под разпятие, Господ Бог пращаше гълъб, кацащ на синовно рамо и т.н. Тези истории ме накара да мисля за Бога в крехка възраст и ме доведоха при Него, когато Той реши, че ми е време. Всъщност, те бяха истински истории, затова бяха и така силно въздействащи.

Разказите на прадядо не бяха по-малко интересни. Офицери, войни, царе и турци. Едва 16 годишен прадядо бил единственият оцелял от своята рота в битката при Чаталджа от 17 ноември 1912 година. Провидението е решило да го остави жив, за да се родя и аз един ден, че и моите 4 деца, ако щете, които носят неговата фамилия. Щикът на прадядо бе безценен сувенир, който на светлината от огъня в печката съм разглеждал стотици пъти, а допирах ли го до сърцето си, като че чувах виковете, които са станали повод за тези резки, които той е дълбал по дръжката му всеки път след атака „На нож“, когато е пронизвал някой поганец.

И нищо не можеше да помрачи онези есени, от преди 35 години. Нито когато взимах „на заем“ чепиците на прабаба, за да играя на улицата патък с аверите, нито когато ядох пердах, задето хвърлих патрон в печката, а той гръмна страшно и изкърти вратичката, нито когато запалихме с брат ми царка на двора или когато направихме дупка във вратата с подострен градински кол, дори когато намерихме цигари „Алфа“, забравени от работници в изкопа на пътя и ги изпушихме с Пламбата в тоалетната на двора . . .

Различни бяха онези есени и се моля да ми даде Господ сили, че да създам поне една такава есен, ако не за порасналите ми деца, то поне за децата на техните деца – нали и те ще носят името на прадядо ми.

Advertisements
Публикувано на Семейство. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s