Депутатите мразят свободата

parlament„защото „господна е земята и всичко що има в нея“.“ – 1 Кор.10:26

Вчера, сбирщината заседаваща в сградата на пл. „Народно събрание“2, взе изумително решение със солидно мнозинство. Вече има доста статии и коментари, които ни обясняват, колко грешно е решението на народните юнаци, за удължаване мораториумът върху правото на чужденците да купуват земя на българска територия, като физически лица. Най-голямата грешка, която направили с това си решение депутатите, жалват се интелектуалци и експерти, е че сега ЕС ще ни напердаши, като ни тръсне някоя санкция, разбирате ли!?

Сега, нека ви кажа, какво няма да ви кажат експертите: Искам да е ясно, че пет пари не давам за ЕС и въпреки това, съм отвратен от решението на Парламента. Точно така – отвратен. Никак няма да жалея за това, че не сме изпълнили условията на брюкселските бюрократи, обаче ме е яд, че пак прецакаха бай Иван. Държавниците ни си мислят и очевидно го доказаха с действията си, че моето парче земица на село е държавна собственост. Затова и ограбиха правото ми да го продам, на когото си искам. Те „знаят“ по-добре от мен, кое е в мой интерес, така, както претендират, че знаят по-добре от мен, кое е най-добро за детето ми.

Идеята да ограничиш свободната търговия със земя, очевидно преследва цели, свързани с частните интереси на мутрите, търгуващи със земеделска продукция. Същите се изживяват като феодали из българско и рекетират душмански селяците, заплашвайки ги с приказки за западните „вампири“, дето ще нахълтат като зимна фортуна по нашенско и ще ни изпият реките и изядат горите. Разбира се, за мутрите ще е много кофти, ако бай Иван не си държи земята в селската кооперация, а вместо това я продаде на Джон Кътън от графство Съсекс, който е решил да прави по-модерно земеделие в България, от това, което в момента прави кооперацията в село Хуйно, община Гъзово, където в невежество съществува изпостялото тяло на бай Иван и неговата полужива бабичка, с която трепетно чакат един чувал брашно и стек олио от годишната кооперативна рента.

Ако в България се увеличи търсенето на земеделска земя, ще се увеличи и цената. Току виж, някъде някой се позамогнал, а пък новият собственик, ще вземе, „недай си Боже“ да наеме и работници, на които да плаща разумни заплати. Отгоре на всичко, новият собственик, понеже не е българин, а англичанин, италианец, французин и пр., ще реши, че няма да продава продукцията си на ТИМ-аджиите, а на търговци в западна Европа, които плащат далеч по-добри цени.

Фактът, че депутатите не позволиха българското земеделие да стане конкурентно говори, че парламента е купен от групировките. Не искам да споменавам ДПС, които се изживяват като европейски отговорни политици, защото тяхната игра е съвсем друга. Говоря за правото на собственост, което категорично не се признава от българската държава. Земята не е ваша, казаха депутатите! Практически, с това изявление, държавата за пореден път потвърди своите божествени претенции за собственост над онова, което не е нейно.

Разбира се, невежият българин си мисли, че „майка“ България го защити за пореден път от страшно нещастие, ама много уродливо лице има тази „майка“ сега – лицето на Волен Сидеров. Безпътните, бедни, мързеливи и неуки българи са потресаващо много днес. Този народ не заслужава дори земята си.

Advertisements
Публикувано на Държава, Закон, Морал и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s