Студентите и тяхната революция

студенти„Искаме незабавна оставка на правителството, защото ние сме бъдещето и повече няма да търпим беззаконието в тази страна.“ С това изречение на един от протестиращите студенти в СУ, се изчерпва философията на студентската окупация в университета. Разбира се, ние сме „свободна“ държава и всеки има право на мнение. Затова и аз изказвам своето така, както правят и студентите. Най-важното е, че и аз не понасям правителството, политиката му, както впрочем не понасям и 99% от политиците и политиките у нас, но начинът за промяна, който считам за правилен и работещ, съвсем на съвпада с този, който предлагат студентите.

Революции в България се правят вече 140 години, а през последните 70 години са особено отвратителни. Без-историчните, сиреч късопаметни българи, много характерна наша черта, не искат нищо по-малко от незабавна промяна и в този си стремеж, забравят да работят за самата промяна. А тя промяната става бавно, с постоянни и целенасочени усилия в една посока. Народът ни прилича на наивно дете, дето е посяло нощес семе в земята, а на следващият ден идва да бере ябълки. Почти никой в българско не желае да изживее живота си в постоянен труд, чрез който да остави наследство за следващото поколение. Затова над 3 милиона българи предпочетоха личният си комфорт и през последните 23 години забегнаха някъде, където вероятно са го намерили.

Това търсят и студентите – комфорт. Те не желаят промяна на статуквото, ако го искаха, щяха да работят за тази промяна, по единственият начин, по който тя е възможна: Посвещавайки живота си на усърдна работа, бидейки убедени, че наследниците им ще продължат тази работа и така поколение след поколение, докато се случи това, което трябва. За да има обаче такава приемственост, е нужна кауза с вечна стойност – българите нямат такава кауза и затова, каквато и революция да се е правил в България и не само,  тя винаги ще връща като бумеранг в управлението на страната едни и същи неудачници.

Младежите не искат да приемат факта, че има трансцедентни стойности, които трябва да стоят в основата на собствената им етика, за да постигнат минимален прогрес в рамките на своя живот. Не искат, понеже гледат на запад и си казват: Тези направиха за 10 години това, онези направиха за 5 години онова и т.н. Никой не желае да си даде сметка, че това или онова, което се е случило за последните 5 или 10 години еди къде си, има важен контекст в историята, който може да се простира векове назад във времето. Този контекст липсва в мисълта на съвременните студенти (нали ви казвам, че сме без-исторични), чийто познания са девалвирали до толкова, че са под нивото на 13 годишен студент от средновековието.

Слушах изявлението на студентите, прочетено от една, около 20 годишна мома, която се правеше, че кашля, когато  се запъваше докато се опитваше да чете. Това изявление предизвиква у мен само тъга, поради факта, че младежите искат промяна, без да осъзнават, че могат само да завъртят колелото на 360 градуса. Тези хора не знаят как се правят промени. Те искат просто нещо друго, когато другото се случи, бързо осъзнават, че всъщност са сгрешили и така един ден разбират, че целият им живот е минал в проби и грешки.

Защо няма повече последователни и отдадени на каузата си хора, които да изработват истинската промяна година след година, поколение след поколение. Ще ви кажа: Хората днес просто искат да не работят, но да са сити, да не четат, но да знаят, да не слушат, а само да говорят, да не садят, но да берат, да не ги крадат, но те да живеят на чуждия социален гръб, да не си гледат децата, но децата им да ги гледат един ден, да . . . да, това е ситуацията. А ситуацията е такава, защото българинът е отхвърлил вечните ценности, които в исторически контекст, помагат на тези или онези, някъде на запад, да правят това за 5 или онова за 10 години. Ние не можем така – отхвърлили сме истинските ценности, затова вярваме в младежите и в глупавите им революции. Тези младежи, който вчера увиха с вериги входовете към СУ, утре ще увият с вериги входовете към властта за тогавашните студенти, които отново ще са недоволни от нещо и така „ден след ден“.

Advertisements
Публикувано на Етика, общество и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s