Sancta Simplicitas

„Преди да ни направят бедни, ще ни направят прости“

Проф.Андрей Пантев

горене-на-книги-375x288Двадесет и четири години изтекоха бързо и няма смисъл да обяснявам, че сме сбъркали модела и че „демократичните“ промени не родиха демократично общество – всичко това се вижда ясно. Нарастващото напрежение между студенти и полиция, между общество и анти-общество, ми дава повод да напиша, че макар мнозина анализатори да смятат, че образованието е просто един от аспектите на прехода, където се провалихме, то всъщност е основен компонент, който бе безкрайно подценен в последния четвърт век, пък и не само. Това, което ме тревожи е, че съвсем в съзвучие с тоталитарните режими, образованието у нас не е свободно. Защо не е свободно? Поради три причини: Първо, на образованието не се гледа, като на пазарен продукт. Второ, образованието е единственият начин за доктриниране на поколението и държавата не желае да изпуска лоста, чрез който деформира умовете на хората. Трето, родителите са краткосрочно ориентирани и не желаят да предадат на децата си собствените ценности и светоглед, не желаят да носят образователна отговорност за децата си – в което фактически се изразява родителската любов.

Всичко, което виждаме днес, е функция на действията ни през последните 24 години. Двадесет и четири години е време за едно поколение. Работата е там, че поколението, което израсна е загубено. Загубено, като живот изтекъл твърде бърже из лабиринта на времето. Хората са отчаяни и нещастни, защото само това има смисъл за тях – да са отчаяни и нещастни, само така се чувстват живи, само така усещат, когато мъката изпива силата им. Българите усещат, че нещо им липсва, че нещо все не им стига, че уж знаят какво трябва да направят, ама не и как да го сторят. Точно тук започва трагедията на „свободният“ ни народ, от момента в който спира и просто не знае как да продължи, затова налучква, опитва се и все не успява. Не успява да разбере, че не е свободен, защото когато си роден в клетка, свикваш да я гледаш от дете и я възприемаш, като дом. Този дом е фалшив, но ни го натрапват от детската люлка, за да го помним и зачитаме до гроб.

Израсна едно безкнижно и затова безнравствено, не мислещо поколение. Това е поколението, което наричаме: „книга и половина“, всъщност, може и това да е много, медиите ни показват постоянно хора, които се гордеят, че не са прочели и една книга през живота си. Обградени сме от младежи без критично мислене, понеже концептуалните креативни модели се раждат в главите на хора с въображение, нещо, на което не четящите са неспособни. Очакваме, че нещо ще се промени, но истината е, че ще си останем с чакането. Зарязани сме по средата на цивилизационен преход, а до тази среда ни доведе инерцията на обществената енергия от 90-те години на миналия век. Тази енергия се изчерпа, когато нейните носители напуснаха пределите на родината и оставиха в центъра на Балканският полуостров, зейнал като черна дупка интелектуален вакуум, който днешните младежи нямат потенциал да запълнят. Работата е там, че вакуум в природата няма и когато някъде липсва разум, то значи има само простотия.

Поради това не успяват и днешните протести. Те са лишени не просто от аргументи, но и от интелект. Патологично несъстоятелни, хората на улицата си мислят, че могат да съборят с плюнки малодушните господари на статуквото, чийто души отдавна са придобили формата на цукало. Затова, без никакво сърдечно терзание, но с убедителна диагноза за духовна шизофрения, зад стените на парламента се крият придобилите имунитет срещу подобни протести изроди, които изградиха стабилна защитна стена около съвестта си, цената на която са душите им, които те продаваха на парче през последните 24 години. Сега ни остава само утехата, че някои от тези, които могат да мислят, ще научат на това изкуство и децата си, за да могат те, чрез истинска просвета да са достатъчно способни, че да изобретят ново оръжие, срещу което простотията няма съпротивителни сили. За съжаление, по тези древни български земи, мислят, четат и учат, твърде малко хора. Простият народ е беден (във всички аспекти) народ – ние сме и двете.

Advertisements
Публикувано на Държава, Образование, Семейство, общество и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s