Не е трудно, ама трябва търпение

Den_surka1Участвам в политическият живот на страната ни повече от 20 години. Имам предвид, преди всичко това, че гласувам. За повече от 20 години съм гласувал само за една и съща, дясна политическа сила, неизменно. До голяма степен съм гласувал мажоритарно, за личностите в тази дясна политическа партия. Дори бих казал, че аз съм далеч по-последователен и по-принципен от самата политическа сила, щото тя си мени няколко пъти името, цепи се, събира се, огъва се, напъва се, а аз въпреки всичко, все съм гласувал за нея, всеки път, без да пропусна избори. Не съм тъй ревностен в този процес, щото партията или хората в нея са прави 100% в политиките си. Всъщност, идеологически въобще не се прави. При все това, десните напипват слепешката някои верни моменти по отношение на политиката и това е единствената причина да гласувам за тях. Друга причина няма. Либералите, левите и националистите са тотално в джаза.

Какво научих за 20 години от близкият си и по-далечен контакт с политиците? Научих, че политиката на нашите политици, няма нищо общо с идеята да се управлява полис (πολιτικός – от старогръцки). Политиката на нашите политици е нещо между търговия и бабаитлък, така, че най-подходящата дума за тях трябва да я търсим не в старогръцкият език – много по-подходящ ще е турският, например (hırsız – от турски – крадец). Та нашите политици са все един дол дренки и до един са хайрсъзи. За 20 години имам достатъчно доказателства, че всичко е въпрос на пазарлъци и търговия. Моля ви, не се заблуждавайте, това не е факт само в България, такава е политиката в целия свят, но това е друга тема, дето не искам да подхващам, че ще имате много въпроси.

Добре де, какво правя, след като не намирам и един достоен кандидат политик, за когото да гласувам с чиста съвест, както се казва!? Ами „произвеждам си го“. Този път съм решил да се справя с политическата паплач, ама ми трябват време и съмишленици, които споделят идеята. Процедурата е проста. Ето как действа при мен и жена ми, вече 18 години: Народихме си четири деца и ги опазихме от държавното училище, за да не ги загубим в плаващите пясъци на системата – обучаваме ги вкъщи. Резултата е много насърчителен, имаме зрели младежи с непоклатими принципи, пазарни умения и капацитет да отстояват убежденията си. За да постигнем този резултат, преди доста време, направихме няколко важни промени: Първо, изхвърлихме телевизията от домът си. Чудите ли се, на къде тогава са ни завъртяни мебелите, ще ви кажа – с гръб към светлината, че да са осветени страниците на книгите, докато четем. Второ, парите, които трябваше да даваме за кабеларка и непродуктивни играчки, инвестирахме ежемесечно в книги. В резултат на това, библиотеката ни стана богата и разнообразна, от което ползите са несравними.Трето, научихме (и продължаваме с по-малките) децата да обичат да учат (не е трудно, като няма дразнители). В следствие на това, логическите връзки в мисленето им станаха здрави и непробиваеми. Децата правят сами анализи на ситуации и стигат до  изводи. Четвърто, отделихме цялото налично време само за децата, като жена ми, „о, ужас“ спря да ходи на работа и стана „домакиня“. Това ни постави в ситуация да планираме много внимателно бюджета – децата го виждат, а това е полезно. Изградихме силни семейни връзки и уважение към институцията на семейството – нещо на което аз не съм учен. Пето, за да се случи всичко до тук, поставихме вечна основа в презумптивната логика на наследниците си – християнските ценности.

В крайна сметка, мога да ви разкажа за множество добри резултати и практики, който в годините само доказват правилното решение, което с жена ми взехме за децата си, макар да бяхме доста млади и неопитни. Та значи, ето как в крайна сметка произвеждам по-добро бъдеще за страната ни, без да се съобразявам с милионите хора, които се опитват да ми пречат. Така, след още някоя и друга петилетка, ще има за кого да гласувам с чисто сърце, още повече заради това, че съмишлениците ми се увеличават с всяка изминала година. Ама трябва търпение, като на всеки хлебар, дорде чака хляба да втаса, като на всеки лозар, докато дойде време да опита виното, като на всеки овощар, докато дойде времето на първите плодове . . .

Advertisements
Публикувано на Държава, Етика, Семейство, общество, философия и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

One Response to Не е трудно, ама трябва търпение

  1. Valentin каза:

    Браво!
    Дано са повече хората като Вас!
    Евала и за статията. Много млади родители, каквито сме ние са в тази ситуация. Мисля, че не е случайно. Статията намерих като търсих „защо ни трябва търпение?“. Е, … без него – не става.

    Поздрави на Вас и цялото Ви семейство!
    Валентин.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s