Проблемите на днешните християни могат да се опишат много кратко, точно и ясно – в четири прости точки:
Божият суверенитет
Днешните вярващи всъщност не вярват, че Бога на Библията е абсолютен. Хората се страхуват от суверен Творец, който по никакъв начин не зависи от тях. Хората си искат автономията . . . дори в спасението! Въобще идеята, че сме спасени по благодат, а не чрез дела, не е по никакъв начин удовлетворителна за днешните християни, защото същите упорито продължават да твърдят, че те са избрали спасението, сякаш то им е било предложено на нещо като „шведска маса“, от която те благосклонно са си взели точно „християнският ордьовър“. Да, ама не! Да се бърка спасението с благовестието, се е оказало пагубно за безброй хора. Ако Господ е наистина Бог, то Той не прави сделки с никого и на никого не се моли! Всъщност, истинските християни са избрани от Бога за спасение и категорично нямат думата по този въпрос, „Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас“ (Йоан 15:16). Една от най-пагубните средновековни ереси е тази за „свободната воля“, защото атакува пряко Божият суверенитет. Учението, че избираме да следваме Бога, противоречи на основната християнска доктрина – спасението по благодат. Първо, изборът е дело и няма как да сме го направили, защото ще излезе, че се спасяваме чрез дела (Рим.9:11-12). Второ, ако вярваме на Библията, ние сме мъртви в греха, а мъртъв човек, не може да се самосъживи, трябва да сме били съживени от Някой (Еф.2:4-5). Трето, дори ако сметнете, че да повярвате в Бога е ваше дело, което безусловно е добро дело, то пак се проваляте в логиката, защото всяко добро дело е от Бога (Яков 1:17) и вие нямате никаква заслуга.
Изходът е в това, християните да признаят Божието абсолютно величие и суверенитет, и да абдикират пред Него – по нашенски, нужно е новорождение. Тази изповед включва и факта, да скъсат със средновековните ереси и да повярват в думите на Бога: „Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това.“ (Исая 45:7). После просто трябва да поемат дълбоко дъх, да видят колко чуден е Божият мир и да си вършат работата, на която са призовани, според Мат.28:19-20.
Теономията
Поради факта, че християните не отдават върховенството и цялата слава на Бога, съвсем логично се превръщат в антиномисти. Това означава, че хората съвсем открито мразят Закона на Бога, постановен в цялата Библия. Антиномистите биха спали спокойно, ако в Новият завет нямаше стихове, като този в Яков 1:17 – „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у КОГОТО НЯМА ИЗМЕНЕНИЕ, ИЛИ СЯНКА ОТ ПРОМЯНА.“ Това, че Бога не се променя е много сериозен проблем, но само за антиномистите. Разбира се, самите антиномисти са се справили с проблема, като всеки ревностен хуманист – замели са проблемите под килима. Това, което антиномистите не искат да осъзнаят е, че щом не управлява Законът на Бога, управлява закона на Сатана. Много е просто: Въпросът не е закон или не закон, а чий закон. Няма никакъв вакуум. Отхвърлете закона на Бога и вече сте покорни на законите, на автономния човек, които в най-добрият случай можем да наречем бесовски. Последствията от това непокорство не закъсняват: След като християните отхвърлят Божиите етични стандарти, защо езичниците да се съобразяват с тях!? Ето ви света такъв, какъвто е днес. Работата е там, че християните не харесват този свят, но и не желаят да се покорят на Божият закон и да установят ред, поради това, изпадат в дуализъм.
Дуализамът
Дуализмът не е ново заболяване, но затова пък е силно разпространено в Църквата. Християните днес не възприемат буквално мандата за господство, който Господ Бог им е дал в Бит.1:28 и който Христос подчерта с Великото поръчение в Мат.28:18-20. Господството не е за християните – според днешните християни. За християните са песните и ръкопляскането в неделните утрини, сладките раздумки, братските целувки и пр. и т.н., чак до времето, в което ще ни зачислят златните арфи и ленените хамаци. Поради абдикацията на християните от делата в този свят, той е преминал в ръцете на днешните управници, от които всички се гнусим. Само че „не можем“ да направим нищо, понеже политиката била мръсна работа и християните не бива да се цапат с подобни скверни дейности. Така, задремали в идилията на своите „перфектни“ общества, християните ще бъдат събудени с ритник по задника от Господа, който ще се върне . . . помните ли за какво – правилно, за съд (Екл.12:14).
Брутално гадно е, че християните не си дават сметки за онова, което Господ изисква от тях и изпадат в абсурден дуализъм, поради, първо, отхвърляне на Божият суверенитет и второ, не зачитане на Неговият закон. Така в крайна сметка, днешните християни не намират проблем да живеят в не естествена интелектуална шизофрения, някаква мозъчна абсистенция, бих казал. Например, казват ми, „милите“ християни, че не намират никакъв проблем да набутват децата си в храмовете на езичниците(държавните училища), за да индоктринират отрочетата в религията на хуманизма, но в същото време, уж не желаят да се мърсят с кваса на този свят: Не е ли изумително това лицемерие!?
Есхатологията
Есхатологията никога не се смята за важна част от теологията, но разбира се, тук днешните християни бъркат жестоко. Проблемът се състои във фактите, които носи след себе си простата сентенция: „Бъдещето определя настоящето.“ Да имаш неправилни очаквания за бъдещето е възможно най-драматичната грешка, която може да се допусне, защото може да се окаже, че си изживял живота си в заблуда. Този, който знае бъдещето винаги печели. Нали щяхте да спечелите, ако знаехте числата от тотото, например? Е, християните знаят много повече, от тото числата – Господ е разкрил бъдещето за света в Словото Си, трябва само да разбираме Мандатът за господство, Великото поръчение и стихове, като (Евр.10:12-13; Мат.16:18; Мат.22:44; Марк 12:36; 2 Тим.4:1 и т.н.). Когато всичко това се осъзнава, можем да работим смело, знаейки, че победата е гарантирана и то не в отвъдното, а тук и сега, на тази земя, няма значение, колко време ще отнеме – Христос царува . . . факт! Това, обаче, днешните църковни мишоци не разбират. За тях света е на дявола и той прогресивно го завзема, до внезапното идване на Христос, който ще ни спаси от този „сатанински свят“. Очакването за свръхестествено избавление в 12 без 5 е драма, която съсипва живота на мнозина вярващи. Затова в крайна сметка, християните днес са анемични и макар работещи в реалността, правят всичко някак си на сила, без апетит за живот и установяване на Христовите истини? Позволете ми да ви разочаровам, удоволствието е изцяло мое – Господ няма да дойде за вас в 12 без 5. Той не се моли на Отца да ни вземе от света, а само да ни опази в битката (Йоан 17:15). Битка с предизвестен край – пълна и тотална победа на Божието царство. Това е бъдещето, което дава надежда за поколенията, въоръжава с вяра и търпение верните и ги мотивира да инвестират в тази земя, защото тя е нашият дом за вечността.
Финал
Четири простички неща, които се оказаха непреодолими възвишения за днешните християни. Божият суверенитет, Теономията, Дуализма и Есхатологията. В следствие неразбирането на всичко това, днешните вярващи, първо, отхвърлят по презумпция Божието върховенство, а оттам и факта, че Той активно поддържа творението във всеки един миг. Второ, не зачитат властта и представителството, което Бог ни е делегирал, за да изпълним Великото поръчение – пасивни са. Трето, отхвърлили са етиката на Божият закон, което ги лишава от господство и ги обрича на робство под законите на хуманисти и сатанисти. Четвърто и съвсем логично, навличат върху себе си Господният гняв и проклятие, заради непокорство си и пето, лишили са себе си от наследство, защото няма приемственост и продължителност на истинската християнска вяра. Децата им са обречени.
„Людете Ми загинаха от нямане знание; Понеже ти отхвърли знанието, То и Аз отхвърлих тебе да Ми не свещенодействуваш; Понеже ти забрави закона на твоя Бог, То и Аз ще забравя твоите чада.“ (Осия 4:6)
Bgreformer 
Може ли роботът да бъде етичен? Може ли да е морална или неморална куклата на конци? Самата идея за етика изисква свободна воля – а доктрината за свободната воля на човека да избира дали е с Бога и в Бога е най-ценното нещо в светата ни Православна християнска вяра. Вярно е, че всичко добро отгоре иде, но то чрез нас става за слава Божия. А Бог зло не твори, приятелю, Бог е спасението, което иде след злото, той е Крайната, Безпределната Радост. Уви, когато вярата в Бога се замени с вяра в творението / а Библията е също творение, тя е ориентир, тя е откровение, но не тотално – иначе Бог нямаше да ни даде разум, сетива, интуиция, чувства/, когато Писанието се абсолютизира за сметка на знанието, което ние, грешните, с грешки придобиваме, учейки се да живеем и в недостойнството си – пак за Божия слава – чрез страданието си откриваме пъта към Него, се получават логически парадокси. И по-страшно – религиозни парадокси. А те водят до безверие. А до какво би довела идеята Ви децата да не ходят на училище? Един султан наредил да се изгорят остатъците от Александрийската библиотека с думите: „Ако тези писания казват нещо вярно, то е казано и в Корана и те са излишни, ако ли не – трябва да се изгорят!“ Уви, и прекалените „християнски светци са правили същото. Но ние живеем в несъвършения свят, и по воля Божия в него живеем, и знанията за Твореца и творението Му към Него също ни приближават. Похвално и християнско е вярата си да споделяме и удивлението от Бога да даряваме на децата. Без крайности.Че тъй се получава инак: с любов и вяра назидаваме, но без да щем, насочваме по неправилния път людете от прекомерно усърдие.
Дедо попе, бих казал, че грешиш, но по-право е да кажа, че си обвит в такава тъмнина, от която само милостта Божия би те измъкнала. Цялото ти твърдение е еретично, ти проповядваш хуманизъм, а не християнство. Отхвърляш суверенитета на Бога и въздигаш човека като „Върховно Същество“. Но което е по-зле, ти си нелогичен, защото ако беше логичен докрай щеше да отхвърлиш Бога докрай. Защото каква нужда от Бог, каква нужда от Писание и Откровение, щом „с грешки придобиваме, учейки се да живеем и в недостойнството си – пак за Божия слава – чрез страданието си откриваме пъта към Него, “. Каква полза от Неговото Слово? Ние сме самодостатъчни същества, щом сме способни да придобиваме по свой начин знание и път към Него, които са ПО-ДОБРИ от Свещеното Писание на БОГА, Творец и Господар на Вселената и всичко що е в нея. И с какво ще се противопоставиш на това? Със Словото? Та ти го отричаш! Тогава със знанието си? Нищожни човече! Кой си ти, та да казваш кое е право и кое не! Защото това право желаеш и към този плод протягаш ръка. Ти отричаш Бога, казвайки „Не, Господи, не Твоето Слово, ще следвам! Не Твоят Вечен и Съвършен Закон, а себе си. Моят разум, който подлъгва сам себе си и не може да раздели реално от нереално. На моите сетива ли да вярвам, които се подлъгват от силен вятър или хапка храна. Моята интуиция, която по рождение ме води към смърт и самоунищожение. Моите чувства, непостоянни и безразборни като морски вълни.“ Не си оригинален, еретикът Пелагий отдавна те е изпреварил излагайки същите тези. Лицемерни безумецо, проповедник на Молоха, с лъжи нижеш словата си и под благост криеш омраза. Ти казваш „А до какво би довела идеята Ви децата да не ходят на училище?“ Аз те питам, как християни да жертва децата си захвърляйки ги в храма на езичеството? Нима там не се учат на разврат? Нима там не се учат на злини? Защото каква полза от знанията, ако нямаш вяра? И каква полза от разум, ако нямаш Закон за пътищата си? „1.В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. 2. То в начало беше у Бога. 3. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. 4. В Него беше живот и животът беше светлината на хората. 5. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана.“ Йоан 1:1-5 Тука се казва „Амин!“ дедо попе.
„А Бог зло не твори, приятелю, Бог е спасението, което иде след злото, той е Крайната, Безпределната Радост. “
Грешка. Исая 45:7 – „Аз създавам светлината и творя тъмнината;
правя мир, творя и зло! Аз съм Господ, Който правя всичко това.“
Бог е абсолютен, върховен господар и създател на абсолютно всичко, което съществува или може да съществува. Няма нищо извън Неговия контрол, нищо, което съществува пряко Волята Му.
Богът е абсолютно добър, това е факт. Друг е въпроса, как хората дефинират доброто и злото. Едно е абсолютно вярно и Дариел, го е казал много добре: „Бог е абсолютен, върховен господар и създател на абсолютно всичко, което съществува или може да съществува. Няма нищо извън Неговия контрол, нищо, което съществува пряко Волята Му.“ – Точно това имам предвид!
Бог е създал същества със свободна воля. Това означава създания които могат и да грешат, и да постъпват правилно. Някои хора мислят, че могат да си представят същество, което е свободно, но няма възможност да греши; аз не мога. Ако нещо е свободно да бъде добро, то също така е свободно да бъде и лошо. Свободната воля е направила злото възможно. Защо тогава Бог е дал свободна воля? Защото свободната воля, въпреки че прави възможно злото, е единственото нещо, което прави възможни и любовта, и добротата, и радостта която си заслужава човек да получи. Свят от автомати и от същества, които действуват като машини – едва ли би си заслужавало да бъде създаден. Щастието, което Бог отрежда за най-висшите Си творения, е щастието свободно, доброволно да се присъединят към Него и един към друг в творчество, любов и наслада, в сравнение с които и най-възторжената любов между мъж и жена на този свят е блудкава като разводнено мляко. А за това те трябва да бъдат свободни.
/Клайв Стейпълс Луис/
О, въобще не става въпрос за роботизирани хора, когато говорим за Божието всемогъщество. Всъщност, роботизирани са хората под греха, които вършат неизбежно и само зло. В книгата си „Робство на волята“, Мартин Лутер използва срещу своя опонент Еразъм, Августиновото представяне на въпроса: “Човекът е като животно между двама ездачи. Ако Бог го язди, той желае и отива там, където Бог желае. . . Ако Сатана го язди, той желае и отива там, където Сатана желае. Нито пък може да избере кой ездач ще го язди или към кой ездач ще отиде; а самите ездачи воюват да решат кой ще го притежава и язди.” Ако човекът можеше да избере своя ездач, неговата воля наистина би била свободна, и той би бил суверен на своето спасение. Но точно това е което той не може да направи. Като грешник той е в дяволското царство и не може да прави друго освен да избере да остане там; не е в неговата природа да направи нещо друго. Като създание той е в ръцете на Бога, който го оставя под властта на греха или го освобождава от неговите клещи като обновява неговото естество, според Своята свободна и върховна воля. Като грешник той не може истински да заслужи спасение, защото не може да върши нищо добро; като създание той по принцип не може да го направи, защото създанието никога не може да направи своя Създател свой длъжник; човешката съдба зависи изцяло от свободното решение на Бога. Така Лутер замества Еразмовото деистично учение за човешката “свободна воля” и спасение чрез действия на заслуги с истинско теистично учение за Божественото Господство и спасение чрез върховна милост.