Държавното училище е секта

1170765264_purvi_klas_аИма поне пет прости правила, които могат да ви послужат като лакмус, чрез който да разпознаете  организациите, опитващи се да манипулират голяма група хора, чрез което да наложат интересите си и да постигнат целите си. Ограничаването на човешките правата чрез манипулация, е запазена марка на всяка сектантска организация.

Първото правило – контрол над средата

Сектата отделя субекта от естествената му среда, като по този начин го дезориентира. В този смисъл, идеята човек да бъде отделен, колкото е възможно в по-ранна възраст от своето семейство, е първата и най-важна стъпка. Тази първа и най-важна стъпка се следва стриктно и с особено усърдие от държавната образователна системата. В основата на образователната доктрина лежи идеята, че децата трябва да излязат от дома си, колкото е възможно по-рано. Логично е родителите да са най-заинтересовани за здравето, физическо и психическо, на своите деца, затова системата елиминира тяхното влияние, във възможно най-ранна детска възраст. Една успешна индоктринация, за дълъг период от време, поколение след поколение, постига поставените си цели и буди съмнение в собствените способности на майката и бащата, затова могат или не да се справят с грижите за своите деца. Целта, която сектата преследва, е постепенно връзките със семейството да бъдат намалени, а по възможност, след определен период на „посвещение“ и трайно прекратени.

Субектът атакуван от секта се подлага на процес включващ по-малко от нужното сън, никакво лично пространство, високо-емоционална атмосфера и постоянен натиск от страна на групата да се приобщи към дейностите, активностите на организацията. Резултатът от тези тактики може да е приобщаване в сектата или пълно отхвърляне. Ако субектът бъде приет от групата, става далеч по-податлив към идеите на сектата и при добро представяне в различните дейности, може дори да израсне в йерархията. Тази последователност следва и образователната система: Децата ходещи на училище страдат от хронично недоспиване и умора. За сметка на това активностите са все по-вече и все „по-важни“, според жреците в този култ. Борбата за доказване между адептите (учениците) може да премине през фази на лична саморазправа, наранявания и дори убийства. Тези, които оцелеят, са „победители“.

Второ правило – мистична манипулация

Обучението, което новоприетите членове на сектата получават, обикновено включва промиване на мозъци, чрез силно ирационална философия: божеството е избрало групата за някаква специална цел. Всеки член носи отговорност в изпълнението на тази цел. Водача винаги дава „просто“ решение на трудните проблеми в света. Ако адептът задава въпроси, другите членове го прекъсват, като му казват да мисли по-позитивно и да не издребнява. Точно такава е доктрината и в държавната образователна система: Държавата е божеството, което спуска учебен план („свято слово“), което е задължително за всички, не подлежи на коментар и противоречие. Адептите са „привилегировани“ и имат честта да са част от специална програма, преследваща специална цел, а именно адекватна подготовка за живота. Както сектата, така и държавното училище претендира, че е единственият път, към „спасението“. Никой не може и не трябва да ползва други учебни програми, освен тези, които са одобрени от специалният жречески съвет, наречен МОН.

Трето правило – нужда от пречистване

Членовете на култа анализират предишния живот на адепта. Започват да му натякват колко грешен е бил преди и играейки си с чувството му за вина атакуват нещата, за които най-много се е притеснявал. Всичко това води до „изповед“, което всъщност означава решението на адепта да скъса с предишния си живот. Системата от държавни училища упорито претендира, че е единственият път към успеха. Всички деца, трябва да се школуват в системата, защото инак няма да имат диплома, няма да имат шанс за продължаване на обучението си, за да станат проповедници в сектата, дори няма да имат право да шофират автомобил. Вън от сектата, няма образовани хора! Вън от сектата няма познание! Вън от сектата няма живот!

Четвърто правило – индоктринация

Сектата развива около себе си атмосфера на свещена наука. Доктрините са абсолютни и трябва да се следват безусловно. Освен това, сектата използва собствена лексика, с която се  отличава. Така езика в държавните училища е лесно разпознаваем. Децата използват едни и същи фрази, говорят по едни и същи теми, които обикновено нямат нищо общо с реалността, за която уж се подготвят. Макар официалната цел на обучението да е отваряне към света, ефекта всъщност е затваряне в ограничените рамки на официалната доктрина на МОН. Последователи не се създават, ако се говори истината. Обработката трае достатъчно дълго (поне 12 години) за да се изтръгне чувствителността на личността към реалността.

Пето правило – „спасение“

Групата от адепти бива поучавана, че само и единствено членовете на сектата ще бъдат спасени, всички други са изгубени. Тук има само една цел, отделяне на адептите от обществото и поставянето им в услуга на държавата бог. Когато държавата изработи тази вяра в учениците, е поставена психологическа бариера, която може да бъде преодоляна изключително трудно, от всеки решил да напусне обществото на култа. Ако адепта премине през всички стъпки до тук, той вече не мисли за себе си като за индивид, а като за част от системата, култа, сектата. Добре обработеният човек, така да се каже завършеният сектант, счита себе си за част от многото. Вярва, че сам е незначителен и непотребен. Полага усилие да остане завинаги част от „националната доктрина“, част от „традициите“, част от „народа“, част от „обществото“ и пр. клишета.

Тези правила на образователната система, са правилата на тоталната държава. Те са усъвършенствани до най-дребни детайли от върховни държавни жреци в историята, като Хитлер и Сталин. Тоталитаризмът не си е отишъл и централизираната образователна система е най-видното доказателство затова. Резултатът от прилагането на тази сектантска методология в образованието е потресаващо ефективен. Този метод е масово убийство на интелекта и революция срещу свободният избор на индивида. Докато родителите не осъзнаят този факт, техните деца ще са храна за сектантски организации, като държавно централизираната и недопускаща конкуренция, образователна система.

Advertisements
Публикувано на Държава, Образование, Семейство, общество и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

27 Responses to Държавното училище е секта

  1. Анонимен каза:

    Редно е да напишете Ваша ли е снимката или е копирана и откъде.

    • Анонимен каза:

      Това ли е най-важното нещо, което намерихте да коментирате след прочетеното?

  2. Статия, написана с цел внушение от човек, изцяло незапознат с учебните процеси, възпитанието и педагогиката като цяло. Мога да оборя всички подтеми в текста. И мисля, че точно автора е сектант с внушение за нещо, не и градивно.

    • Анонимен каза:

      и аз така мисля.. вече пишат каквото им изнася.. естествено, че МОН ще спусне програмата си и ще държи на ДОИ по нея, нали после МОН издава диплома за етапите на образование, ако не държат на нея, да учат по други програми! неграмотни са, защото не посещават редовно училище, а стоят вкъщи и гледат по-малките си братя и сестри.. не на последно място никак рано не са отделяни от семейството си децата в тази система, а напротив досега се оказваше, че това става късно, защото за една година те не успяват да се адаптират в колектива от други деца в класната стая, а вкъщи никой не ги е научил на нищо, което да им помогне да се вградят в учебната среда – на все повече деца в първи клас им липсват първите 7 години, защото вкъщи никой не им е обърнал внимание на това, което трябва да овладеят, за да се социализират в училище.

      • Теодора каза:

        А вие колко лесно ще се адаптирате в едно помещение с 27-30 души, при лично пространство около 1 кв.м, в продължение на 6-7 часа всеки ден, в продължение на 12 години? И това при условие, че сте възрастен/а? В крайна сметка целта на образованието е децата да излизат от училище с определен обем знания и умения – дипломата е за това, а не тези знания да са придобити по точно определен начин. Експертите в МОН изначално бъркат цел и метод.

    • Теодора каза:

      Оборете я, моля! Иска ми се да вярвам, че авторът не е прав. След 5-годишния ми сблъсък с „прекрасната“ система на МОН обаче казаното по-горе звучи много състоятелно. Учебниците са пълни с грешки – в това число и фактологически, материалът предполага единствено зубрене и никакво самостоятелно мислене. Изпитните тестове са изключително некоректни и тенденциозни, а учителите са априори изтерзани, защото не са в състояние да обръщат внимание на толкова много деца. И в крайна сметка са принудени да влизат в схемата на „сталинистките“ подходи или да губят изцяло контрол…

  3. Внушение за нещо лошо де..

  4. Милена Симеонова каза:

    Диляна Божкова – или никога не сте ходили на училище в България, или нямате деца в ученическа възраст. Ако е второто, изчакайте да стигнете до този период и пак предложете да оспорите тезите на автора.

    • Теодора каза:

      Напълно съм съгласна с Вас, в момента училището е гиганска система за смазване – не само на учениците, но и на учителите.

  5. z7arky каза:

    Опитайте се да ги оспорите, за да има диалог. 🙂

  6. vnmilen85 каза:

    Завършил съм Математическа гимназия и мога да споделя, че много съм благодарен на даденото ми там обрзование. Първи вие, админите на страницата, си оправете вашето образование и тогава давайте чак такива крайни оценки.

  7. Анонимен каза:

    Изключително крайно изказване… Изключително обидно – също ….Не мога да се съглася, че системата на образованието може да ни въздейства по този начин, не и ако не сме безгръбначни и безмозъчни зомбита, които ги движат с копчета и конци…. Обучавала съм се и в тоталитарните години, както и след 1989г. Обучавала съм след това… „в гнусната държавна манипулативна система на държавното образование“ …. Смея да твърдя, че във всяко време има и учители, и ученици, които гледат и виждат различно и извън текста на учебниците…. И моля, не мислете, че училищата извън държавното са единствено и само безгрешни… Там също има човешки фактор, който може да залитне в някаква крайност, в каквато залитате и Вие в писанията си… Помнете: истината е винаги в „златната“ среда, Крайностите и устремеността в една единствена посока „като кон с капаци“, без поглеждане встрани, рано или късно ще доведе до заблуда,безумие и жестокост…

  8. CC каза:

    А частното какво е?

  9. Анонимен каза:

    Малко е крайно, но много вярно, учител съм отскоро и съм отвратена от начина, по който ни принуждават да притискаме горките деца с толкова много и ненужни знания, а те изнемогват от желание за игра, особено в това прекрасно пролетно време…

    • Анонимен каза:

      а да сте чували за дидактичните игри? както в стаята, така и на двора вършат работа – децата учат, докато играят, направете си уроците под формата на игра и няма да имате проблеми, а на двора се оказва, че по-бързо им омръзва играта, отколкото в стаята, поне аз 5 години наблюдавам точно това – учебните игри са по-интересни, отколкото състезателните на двора – в интернет има доста дидактични игри, с които може да си помогнете, вместо да издевателствате над природата – никой не иска това от вас.

      • Desislava каза:

        Аз също съм на това мнение . Решението е в дидактичните игри !

  10. Оран Гутанович каза:

    ИеЙ, как са подпичнаха дървените държавни глави… Хахахаххаха…. Жив да ни биаХ!!!
    Лелеле…..
    Тарикатки и други патки – какво му е креативното на дАржавното образУвание?
    Резолтатите друго говорят, реалните резултати… 🙂
    Задах ви „вапрош4е“!

  11. Allisone каза:

    Blogmaster, това е колосална творба!
    Горните коментари само потвърждават резултатите от обработката. Respect!

  12. Petar каза:

    Никога не съм бил голям фен на зубраческата образователна система, но точно това не са аргументите срещу нея. Определена доза „индоктринация“ е желателна и във всяко общество се възприема като възпитаване на хора които могат да живеят в цивилизовано общество. Проблемите на образователната ни система са не че опитва да прави това, а че не го прави достатъчно ефективно – прекалено много хора в Бг вярват на мита, че с образование не се постига нищо.

  13. nedovolnite каза:

    „Забраненото образование“ е документален филм, който има за цел да постави под въпрос логиката на съвременното училище и начините, по които се възприема образованието.

    Филмът представя разнообразни образователни алтернативи и неконвенционални училища в Латинска Америка и Испания, отразяващи необходимостта от нова образователна парадигма. В него се разглеждат самообразованието, системата на Монтесори, прогресивното образование, Валдорфска педагогика, домашно образование и т.н. Филмът е разделен на 10 тематични части, като всяка от тях представя различен поглед върху образованието в рамките на училището и извън него.

    Училището съществува вече над 200 години и се смята за основна форма на достъп до образованието. Но дали това е вярно в днешно време? От своето създаване училищната институция се характеризира със структури и практики, които днес се смятат за остарели и анахронични. Основната критика към тях е, че не отразяват природата на процеса на придобиване на знания, свободата на избор и важността на любовта и човешките взаимоотношения за индивидуалното и колективно развитие. През годините са възникнали разнообразни практики и теории, които се опитват да предадат нова форма на образованието.

    „Забраненото образование“ представя една част от тези практики- ще видите повече от 90 интервюта с образователни деятели, учители и родители от осем испаноговорящи страни. Това е един напълно независим проект, който има за цел да подхранва и подбужда обществен дебат за основите на училището, за развитието на едно интегрално образование, основано на любовта, уважението, свободата и знанието.

    Това е първият испански филм, финансиран изцяло чрез дарения (Crowdfunding), прожектиран едновременно в 130 градове, 13 държави и с над 18.000 зрители за един ден.

  14. родител каза:

    „Но това и в Англия не може да стане…“

    Казаното по-горе звучи много състоятелно. Учебниците са пълни с грешки – в това число и фактологически, материалът предполага единствено зубрене и никакво самостоятелно мислене. Изпитните тестове са изключително некоректни и тенденциозни, а учителите са априори изтерзани, защото не са в състояние да обръщат внимание на толкова много деца. И в крайна сметка са принудени да влизат в схемата на „сталинистките“ подходи или да губят изцяло контрол… А в гръб ги дебне дългата ръка на закона за закрила на детето, който отнема всякакви възпитателни и усмирителни лостове и механизми за въздействие върху децата, които живеят вече от десетилетие с чувството на недосегаемост. Какво ще кажете за дете, което учи в ПГТК /Професионална гимназия по теле-комуникации/ в София което има над 150 НЕизвинени отсъствия, на което продължават да му се молят, да ходи на училище… И ако беше само едно, да го изолираш, но жалкото е че в това училище се оказа практика /споделям го от личен опит и наблюдение върху съучениците на детето ми/. Мотивацията на учениците я няма. Респекта към учителите не съществива. Да не говорим за служителите от Детска педагогическа стая, които могат само да се усмихват на потенциалните престъпници, докато не навършат пълнолетие, когато законът ще се стовари с цялата си тежест върху разюзданите дела на неосмиряваните 12 г. ученици в държавните учлища – секти! Те са в невъзможност да контролират децата ни. Със законови разпоредби са вързани ръцете на учители и дерктори за справяне с извратеното поведение на учениците, които са ДЛЪЖНИ да се подчиняват на реда в училеще, на обществени места и дома… Имам племенници, които живеят в Англия, които като разбраха до каква степен са „разкрепостени“ учениците в българските училища, изпаднаха в шок. Репликата им бе „Но това и в Англия не може да стане…“, имайкеи предвид либералното отношение в системата им.
    Време е за скъсване с монопола на държавното образовани в България, както това е факт в редица страни от светавния авангард.

  15. aigg каза:

    Да ви кажа нещо във връзка с това че в нашите държавни училища учениците винаги си гледат само вратовете – заради подреждането на чиновете. Ще Ви разкажа една любопитна история в тази връзка. Аз направих кабинет по философия, подредих го, сложих портрети на философи по стените, много техни мисли, целите стени бяха облепени от самите ученици с интересни според тях мисли, наредихме с тях чиновете като една голяма кръгла маса, младите хора да се чувстват различно, да се гледат лице в лице, да не си гледат вратовете само, а лицата и пр. Почнаха се чудесни дискусии, младите се почувстваха различно в часовете по философия, появи се атмосфера, дори възникна идеята да запишем тези часове на видео, сторихме го, почнахме да ги записваме, слагах ги в интернет и в блога си, и други неща направихме, примерно с учениците гледахме с мултимедия чудесни филми, филми на Фелини, образователни и пр. И много други неща направихме. Примерно направихме Дискусионен клуб, който работеше най-интензивно. И знаете ли какво се случи? Не знаете, предполагам, но ще ви кажа. Интересно е. Появиха се сред учителите колеги, който почнаха да мърморят пред директорката: „Откъде-накъде по философия ще има кабинет, а по моя предмет няма да има?! Не е справедливо!“. Директорката също не гледаше с добро око на моите иновации и потърси начин да ликвидира постигнатото. Реши се, представете си, да се въведе „класна система“, без кабинети, учителите станахме номади, учениците си получиха класна стая, а пък учителите да идват там. Аз не бях класен, на мен не биде даден клас. Кабинетът по философия, така хубаво поддържан няколко години, за месец-два беше опоскан, всичко беше съсипано. Даже щорите бяха изпокъсани и нарязани. портретите на философите бяха изпокъсани, сякаш ураган мина из този клас. Пак се облещиха празните, грозни, мръсни стени. Естествено, че първата работа беше да се подредят масите по „нормалния начин“, учениците пак да си гледат само вратовете. Това стана. А спрямо мен директорката поде крайно злобна кампания по дискредитирането ми като личност и преподавател с оглед да ме уволни. Още не го е постигнала, още не е реализирала заветната си цел, но е на път да го направи. Това е. Станалото нещо показва. Извинете, че Ви занимах с моя „частен случай“. От 30 години съм учител по философия, такова нещо не ми се беше случвало – каквото и се случи в днешните наши „модерни“ времена…

    За малко щях да пропусна да кажа най-важното: изцяло подкрепям тезата, че държавното училище е секта. Самата истина е казал авторът. И чудесно е обосновал мисълта си. Непоклатимо даже. Затова няма смислени аргументи против. Срещу истината трудно се изобретяват „аргументи“. Истината е простичка, но точно затова е нещо неопровержимо. Просто се искат очи да я видиш – и съвест – за да я „признаеш“. Възможно е някои да не я признават защото тя, видите ли, им била лично неизгодна. Но това, простете, е несериозно. Трябва да имаме смелостта да погледнем грозната истина за българското образование право в очите. От това само ще спечелим. С лъжи повече не може да се живее…

    • мими каза:

      Здравейте!
      Много се радвам, че ви има, че сте осъзнат, че мислите за доброто на децата. Ако искате да направите и на себе си добро, спасявайте се от формалното образование, не търпете тази среда, вие не заслужавате това. Посветете се на неформалното образование, то с отворени обятия чака специалисти като вас – дали ще е в НПО, кръжок към младежки дом, самостоятелни курсове или каквото и да е, вие ще се чувствате по-добре и по-осмислен.

      Хубави дни!

  16. Да си призная малко това заглавие ме изненада и докато четях се опитвах да вникна много по навътре в основният проблем за който пишете.И уви сте напълно прави,като се започне о т факта, че в повечето учебници има куп правописни грешни и информация,която е напълно ненужна за един ученик.Особено учебниците по история и география,толкова на дълго и широко са писали, че може би авторите са забравили, че един урок, не е един роман.И подредбата на децата не е правилна, според мен ако се наредят в кръгче ще е по- добре.

  17. Анонимен каза:

    Абстрахирайки се от същноста на темата (моето дете е шир-погреба, било е в детска градина, а сега учи в кварталното училище), щеше да е много хубаво, ако материал на тема образование е написан без правописни и граматически грешки.
    Пожелавам успехи!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s