„Асоциалният“ Робинзон и самотата на себецентрика

робинзон„Бреговете започнаха да потъват в синя мъгла. Робинзон впери поглед в острова и не отмести очи, додето и последният връх не изчезна. Тогава рече тихо:

– Благодаря ти, Боже, задето през тия години ми беше утеха и подкрепа на този остров, който стана мой дом!“

 

Героят на Даниел Дефо, Робинзон Крузо, е завладяваща и вълнуваща личност! След като е живял на самотен остров 28 години, повечето време лишен от човешки контакт, все пак е успял да се привърже дотолкова към това „самотно“ и „пусто“ място, та дори му е било трудно да се раздели с него. Очевидно, битието не е успяло да деформира съзнанието на героя. Точно обратното – героят успява да формира битието си, понеже в края на романа, островът  на Робинзон е пищна градина с житни култури и животинско стопанство. В оригиналният текст на този прословут приключенски роман, няма да намерите изпокъсан и окаян страдалец, който се дотътря полумъртъв, до своето спасение. Всъщност, става точно обратното: Робинзон е спасението, поне за един капитан и неговият помощник, за група разбунтували се моряци и разбира се, за един човекоядец! Това, което Даниел Дефо ни показва ясно е, че човек оцелява успешно вън от „социалното“ общество, далеч от цивилизацията, общувайки с Бога, със себе си, с едно куче, а в последствие и с един дивак. О, не само оцелява, но и покорява земята, на която Провидението го е „захвърлило“. Робинзон успя, защото у него имаше смирено покорство пред волята на Бога и Неговите заповеди. Успя, понеже бе покорителят, а не покореният! Важно е, че под властта на Робинзон не паднаха само стадо лами и къс земя – бе покорен и човек. Не покорен в смисъл на робство, а покорен в смисъл на „спечелен за вечен живот“. Всъщност, Робинзон и Петкан бяха истински приятели – завинаги. „Петкан се покръсти и прие християнството. Той поиска да се учи и започна с буквара . . . Петкан остана през целият си живот при Робинзон. Той беше най-добрият му приятел.“

Има много хора, за които историята на морякът от Йорк е простичка, ясна и съвсем разбираема. Има и други хора (повечето), които никога ням да разберат тази книга. Няма да я разберат, понеже не разбират себе си, не разбират нищо около себе си, нито имат „инструмент“, чрез който да разберат, каквото и да е. Ужасяващото проклятие на днешният човек е да живее заобиколен от хора и да се чувства самотен. В стремежът си да постигне смисъл от своето съществуване, човекът търси себеподобни, с които да сподели стремежите и мечтите си, да бъде насърчен и одобрен. За тази цел на Робинзон му бе достатъчен Бога, а на днешния човек не му стига целия свят. Увлечени в своята лудост, хората измислиха всякакви институции и общности, които трябваше да им помогнат, да станат по-добри и социални, трябваше да постигнат блажено удоволствие и удовлетворение от общуването, да станат каквито там трябваше да станат, според клишетата на съвременните социолози, антрополози и пр. лози. Станаха ли? Не станаха! Хората са все по-безсмислени и безцелни, все по-арогантни и все по-самотни. Решиха, хората, че трябва да съберат децата си в институции, за да се социализират от малки, а целта всъщност бе, да се отърват от отговорност. Заплюха семейството и заживяха за собствено удоволствие, възползвайки се от всеки друг, всеки, който може да допринесе за фалшивото им щастие. Изгубиха дребните радости на Робинзон, понеже са себични, егоцентрични и жалки.

Така ще е до последният им ден, когато най-сетне ще разберат, че са дишали напразно. Всъщност, ако не го разберат до последният си ден, ще го разберат след това – безвъзвратно късно. Разбира се, това безцелно съществуване има своята цел – да умреш, без дори да си се раждал. Човекът изгуби посоката, когато спря да живее за Създателят си, изпаднал в заблудата, че може да живее само и единствено за себе си. Тази извратена философия ражда тление. Тя е основана на себецентризма и се храни с лицемерие. Тя не може да създава общества, може да създава стада. Точно така живеят днес хората, на принципа на стадото. Има силни, които мачкат слабите и вземат, каквото пожелаят със сила. Няма кой да ги спре, просто, защото са силни и толкоз. В този ред на мисли, за подобни стадни формации, социализацията е утопия. Направиха си хората купища забавления, за да разсейват изобличаващите мисли извиращи от сърцата им. Ето ти тебе ирония – човешките стада, са по-пусти духовно от острова на Робинзон Крузо!

Няма никакво значение, че мнозина, докато четат тези редове ще си кажат, колко глупаво е да ги обвинява някакъв си ренегат в това, че си живеят живота. Всички ще продължат да живеят по старо му и да търсят общност, за да се отърват от чувството за самота и безсмислие. Ще продължат да ненавиждат всеки, който преминава през трудности, а собствените си проблеми ще замитат под  килима, с надежда да ги забравят, без да осъзнават, че точно проблемите могат да ги направят пълноценни човеци. Животът ни поднася трудности и изпитания, които са благословение за онези, които ги разчитат правилно и проклятие за всеки, който смята, че безличната съдба го е пренебрегнала. Когато не разбираме, защо сме се спънали в камъче, ще паднем в пропаст. Ще има такива, които никога няма да разберат. Животът не е кино, няма как просто да избереш червеното хапче и да излезеш от Матрицата, без значение, колко и какви хапчета си изгълтал, самоспасението е невъзможно, пък ако ще и да си повтаряте постоянно, че е възможно. Да живееш 28 години на самотен остров не е скъпа цена, ако накрая си осъзнал смисълът на съществуването си, ценностите в живота и тайната на изкуплението. Ако не сте готови да платите подобна цена, ще разберете, че накрая остава само признанието, че колкото и „готини“ да сте били в стадото, смъртта идва и тя е доста самотно изживяване. Колко от тези, които доживеят до старост, ще имат сетнините на „асоциалният“ Робинзон?

„Робинзон доживя до дълбоки старини, почитан и уважаван от стари и млади, богати и бедни. Бог му даде здраве и щастие, но затова пък през младите си години, премина през много трудно, но полезно училище.“

Advertisements
Публикувано на Етика, Морал, философия и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s