Талантите са различни

 

Young Boy Being Tutored by His Teacher

Първото писмо, което се появи в пощата ми през тази година е от г-жа Иванова (името е променено за удобство). Та г-жа Иванова ми честити новата година и едновременно с това задава въпрос, чийто отговор, надявам се, би бил интересен за читателите.

Г-жа Иванова, заедно с г-н Иванов, обучават в дома си 10 годишното си дете. Смятат, че това е правилната форма на обучение, която им дава възможност да постигнат по-добри резултати и да възпитат по правилен начин детето. Дотук добре, има само един малък проблем – математиката. Ще си позволя да цитирам:

„. . . имаме подробен план и с предмети като английски език и история сме два-три класа напред, но с математиката изоставаме . . . обича да чете много, но никак не обича да решава задачи . . . отделям много време и енергия за да му помагам със задачите . . . “ Добре позната картинка, но в нея не виждам нищо притеснително или неестествено и ще ви кажа защо:

Първо, изключително погрешно е да сравнявате успехите или неуспехите на децата си с постиженията на децата в държавното училище (щом броите напредъка в класове, значи се опирате на МОН стандарти). Виждате ли, правилният въпрос е не какво е постигнало нечие дете в държавния коптор, а какво би постигнало вашето дете там? Вие сте му осигурили най-уютната и здравословна среда за развитие – семейната, отделяте му специално време и внимание, за да постигнете поставените цели – никой не би го направил по-добре от вас! Ако детето среща затруднения по дадена учебна дисциплина, какво ви кара да си мислите, че то нямаше да има същите проблеми, умножени по 10, в някое държавно школо. Разликата е, че там просто щяха да му пишат 3-ки и никой нямаше да му обръща внимание.

Второ, какво ви кара да мислите, че стандарта за екзистен минимум знания за определена възраст на МОН е верен? Къде е вашият стандарт? Ако детето е по-напред в определени дисциплини (както казвате) сте спокойни, а ако е по-назад се притеснявате и то само защото чиновниците твърдят, че на 10 години трябвало да се знае това или онова. Забравете стандартите на държавата, вие не сте поданици, а граждани и децата не са държавна собственост. Това, което казвам е, че вие сами може да задавате стандарти. Правилно е да се поощрява интереса на детето в областите, в които то е силно. Синът ми също обича история и на 16 години бе изчел университетските учебници – не му навреди. Единственият стандарт, на който лично аз държа, е моралният. Той е фундамент. Учи се цял живот, постоянно. Останалото е следствие.

Трето, слабостите по един предмет са за сметка на сила в друг. Детето обича да чете, да учи английски и история – доволно е. Вие сте видели предимствата му и сте го поощрили, щом се движи напред с материала. Нали имате предвид и това, че ако не учеше вкъщи, нямаше как да е „два-три класа напред“. Да не забравяме, че идеята на истинското образование е да станем силни в нещо, а не слаби във всичко. В миналото, когато чираците са учили занаят при някой майстор, е трябвало да схванат общите положения за период от 2 до 7 години. После стават калфи, а не след дълго майстори, сиреч учители. Работата е там, че занаятчията е дърводелец, ковач, овощар или нещо друго, от всичко що се е намирало по чаршията, но не е и всичко. Така става ясно, че трябва овреме да се открие таланта на детето и то да се насочи в посоката, която ще го изгради като силна и морална личност, способна да се грижи за себе си.

В крайна сметка е важно да не се тревожите за слабите страни, щото в тревогата си може да пропуснете силните. Често става така, че докато набивате в главата на детето ненужни и безинтересни „задължителни“ знания, убивате ентусиазма му за онова, което обича да прави. Бъдете внимателни! Ранните години са много важни. Ако изкривите младата фиданка през първите години, дървото ще израсте криво. Когато оформите и изпечете глинен съд, не може да промените отпосле формата му, освен ако не го счупите. Такива са отговорностите на родителите и никой не може да ни замести в това призвание. Значи, не е нито притеснително, нито страшно това, че детето обича повече едното от другото и по едната писта тича, а по другата се влачи. Никой не харесва еднакво всички книги, които е чел или всички места, на които е ходил.

Още нещо, за насърчение. Често пъти, децата узряват в различно време за дадено нещо. Тук стандартите не помагат и ако сте бдителни ще се убедите сами в това. Случвало се е на по-късен етап, детето да развие внезапен и мощен интерес към дадена дисциплина, особено ако сте били изобретателни и сте го провокирали уж небрежно, случайно някак си. Не слагайте прът в колелото само заради това, щото в момента по програма трябва да скачате с парашут. Така че бъдете спокойни и уверени, защото има време за всичко. Разбира се, че ви е трудно и ще ви е трудно. Всички пляскат на артиста в края на представлението, без да си дават сметка, колко дълги и упорити години са му били нужни, за да се научи да ходи по въже.

 

Поздрави!

Advertisements
Публикувано на Държава, Етика, Морал, Образование, Семейство, общество и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s