Не можеш да дадеш нещо, което нямаш!

57809d05007ad6e0aa815a5e78d1d879Още е тъмно. Толкова съм сънен, че рецепторите ми спят, затова и кафето е безвкусно, а може и да съм забравил да го стопля . . . оф, това не е кафе, a някакъв сок. Знам, че рано сутрин трябва да си прегледам пощата, понеже днес имам доста работа, а съм си наумил да напиша и статия за сайта „Училище в дома“. Бързам към писмата, те са като глътка сироп за кашлица, ако не я глътна набързо, ще кашлям цел ден. Отварям admin@homeschoolingbg.com и започвам да чета. Тази вечер три майки не са спали, а са писали и писали. Едната задава безброй въпроси, ще почва хоумскулинг, другата пита кога ще е следващата конференция, защото почва да хоумскулва и тя има въпроси, третата пише, че направо е започнала да хоумскулва, ма не знае какво да прави сега и пита. Защо всички почват да хоумскулват точно сега, когато съм решил да пиша статия!

Но майките ще хоумскулват сега, точно сега и това е! Възхищавам се на смелостта на хората, които взимат решение със замах. Видели са какво ли не около себе си, разбрали са, че системата не работи и просто искат най-доброто за децата си. Лесно ли е, питат ме, какви програми ползвате, имате ли проблеми с дисциплината, плащате ли за външни учители, децата ще вземат или няма да вземат дипломи, и т.н. Въпроси, за 3-дневен семинар. Гледам пак писмата, да, три майки! Все се чудя, защо бащите не пишат!? За 10 години съм получил само едно писмо с въпроси от баща, всички останали (няколкостотин) все от майки. Всъщност, няма нищо чудно – страницата ни във фейса се чете от 81% жени.

Гледам, че въпросите са много и се чудя от кой да започна, явно ще пиша на порции, че имам по един час на ден време за отговор на писма. На някои от въпросите ще копна стари отговори, признавам си, обикновено въпросите се повтарят. Виж за дисциплината ме питат по-рядко, затова трябва да напиша нещо по-новичко и свежо. Защо ли ми задават въпроси за дисциплината и възпитанието толкова рядко, явно децата на хората са ангелчета. Моите не бяха точно безобидни агънца, но слава Богу, не мисля, че с жена ми сме имали проблеми по този въпрос – колко горделиво го написах. Все пак майката пита притеснено за възпитанието на детето си, значи трябва да й отговоря!

Така, ще напиша няколко реда за дисциплината, дано са ѝ полезни.

Слушал съм доста лекции за родителския авторитет, за това как децата трябва да се покоряват на родителите си и затова, че е много важно да възпитаме децата си в ценности с непреходна стойност и пр. Добре, ама как става тая работа!? Чувал съм познати семейства да се оплакват затова, че децата им са инатливи и упорити, не слушат, разсейват се, отговарят и спорят . . . научили се били на всичко това в училище и сега, когато вече са вкъщи, си проявявали магарията. Слушал съм също, как родителите разкриват житейската си философия по отношение на децата и обясняват, че инак малките са кротки душички от рождение, ама системата ги е префасонирала дотолкоз, че са изгубили всяко чувство за мярка и благоприличие, та сега се белосват с тях – оправдания!

Със сигурност системата е повлияла на тези деца, които са били засмукани от нея някъде на 2-3 годишна възраст, точно толкова сигурно, колкото и че децата не се раждат ангелчета. Мисля, че идеята за tabula rasa (чиста дъска), по отношение на човешките същества, е крайно обидна и неприемлива. Как така „чиста дъска“!? Не съм привърженик на случайните неща в живота, така че нито децата идват случайно на този свят, нито идват необременени от живота и действията на предците си. Всъщност, едно дете е склонно да върши само злини, просто те са по-лесни за вършене от добрините! Не че и с родителите не е така де. Тук идва най-важната част по отношение на отговорът: Децата все пак са поверени на своите родители и очевидно вината за лошото възпитание е преди всичко у родителите!

Виждал съм през годините, как родителите цъкат с език и се чудят: „Какво му има на това дете, което има всичко, че се тръшка тъй непринудено и артистично, пред всеки мой напън, да канализирам някакъв учебен или възпитателен процес!?“ Оправданието обикновено е от сорта: „Той (Тя) така си прави, ще му (ѝ) мине, такъв (такава) си е по принцип . . . “. Един момент! Това, което пък аз съм научил е, че родителите са неизбежно виновни за поведението на децата си! Защо родителите никога не гледат към себе си, когато става въпрос за липса на дисциплина у собствените им деца, а все се оправдават с пакостниците и някакви външни фактори!? Сякаш децата са родителите, а родителите – децата. Когато гневно дете управлява парада, парада е истинско шоу.

Знаете ли, какво съм научил в моя живот, с моите 4 деца? Не можеш да дадеш нещо, което нямаш! Запомнете тази сентенция добре: Не можеш да дадеш нещо, което нямаш! Когато децата са зли и непослушни, бунтовни и непокорни – виновни са родителите! Децата са си бунтовни по рождение, от тях не може да се очаква друго освен бунт и непокорство, но когато родителите нямат какво да дадат – децата няма какво да вземат. Когато родителят не е установил своят безусловен авторитет в първите 7 години, детето става върховния авторитет. Ако родителят не е дисциплиниран, няма как да научи детето на дисциплина. Ако родителят не е разумен, спокоен, справедлив, търпелив, постоянен и последователен, ако не обича, как ще научи детето на всичко това!? Не можеш да дадеш нещо, което нямаш!

Ако смятате да възпитавате дете, първо си дайте сметка, дали самите вие сте възпитани – в тази дума (възпитан) включвам планина от качества, които човек трябва да изгради у себе си, за да е способен да научи и някой друг на тях. Освен това, да учиш някого, означава да учиш 3 пъти повече от него всеки ден, до края на живота си! Ето това е, трябва да сте честни и да погледнете в себе си, как беше, първо търсете гредата в своето око . . . Няма как вие да сте перфектни, а 10 – годишният ви син да е кълбо от нерви. Явно и вие сте такива, но понеже сте по-обиграни лицемери, умеете да се прикривате пред хората, обаче, елате ме вижте, когато съм си вкъщи. Там е разковничето – децата са наша проекция, поне до едно време и ако успеем да ги объркаме достатъчно, само Божията милост може да ги избави от това да изживеят живота си като нас, в лицемерие.

Иначе възпитанието на детето започва, ами някъде от първата секунда, в която се появи на бял свят. Как се възпитава бебе? С нежна любов. Единственото, което човек може да покаже на едно бебе е любов и все така, догдето проходи и започне да си вре пръстенцата във всяка дупка със и без високо напрежение. Тук работите вече се втвърдяват и идва ред на повелителният тон и пръчката – точно така, написах тази страшна дума „пръчка“. За тази възраст, която иска пръчка и продължава до 7-9 годишна възраст ще напиша отделно нещичко, но понеже детето на жената, която ми задава въпроса е на 10 години, ще продължа с няколко изречения за тийнейджърите.

Не мога да си изкривя душата и да не кажа, че ако сте пропуснали първите 10 години, следващите 10 ще са доста трудни. Само че на децата от 10 години нагоре им трябва истински приятел, а не тираничен възпитател. Ако можете да се извините на детето си и да му обясните, че сте го прецакали през първите 10 години, но сега смятате да се поправите и да започнете упорито да наваксвате пропуснатото, имате неимоверен шанс за успех. Просто си признайте – детето ще го разбере и оцени. След това покажете личен пример. Колкото и да сте уморени – четете повече отколкото чете детето ви и обсъждайте с него прочетеното. Ако гледате филм, не бързайте да си лягате след това, а анализирайте идеите на режисьора, играта на актьорите, пропуските в сценария . . . Играйте шах, домино, „Не се сърди човече“. Кажете не мъжа си да не се крие зад вестника, картите са по-интересни, ако и той се включи. 

Не забравяйте правилото: Не можеш да дадеш нещо, което нямаш! Трябва да намерите всичко добро, качествено и полезно у себе си и да го предадете на детето. Нека вижда, че сте трудолюбиви, упорити, спокойни, поддържащи добри каузи, обичащи правдата и борещи се със злото около нас. Е, знам че умеете всичко това, нали това си мислите, докато четете отговорът ми? Помислете си пак! Няма как да имате невъзпитано дете, а вие да сте образец за свята чистота. Често си правя изводи за родителите, когато наблюдавам децата им, ако са по-малки, а ако са по-големи, е достатъчно да си поговоря с тях и веднага виждам, какво се крие под маските на родителите. Това важи със същата сила и за мен, разбира се, не се изключвам от числото на хората със слабости и проблеми. Не е важно, че имаме проблеми, по-важно е да ги виждаме и да ги преодоляваме, тогава и децата ни ще се научат как да се справят в живота. Все пак трудностите идват, за да ги преодолеем, не да ни смажат.

Значи: Може ли невъзпитан човек, да възпита някого? Все едно да изстискате портокалов сок от домат или кокошката да снесе понички, вместо яйца. Гледам около себе си и виждам деца, които са малки копия на родителите си, които могат да ти се репчат и отговарят, без значение, че си възрастен и че знаеш повече, без значение, че има значение, колко незначително е да си егоистичен и груб – какво да се прави, копие на баща си и майка си. Когато общението в годините след 10 липсва, значи нямате шанс да се справите с един млад човек. Ако не можете да общувате, значи нямате какво да кажете на детето си за живота. Ако нямате или не знаете какво да му кажете, ще се намери някой друг, който може да му каже „каквото трябва“ вместо вас и тогава внезапно ще остареете сами.

Моля за извинение, че пиша каквото мисля – някои хора се обиждат. Странно или по-скоро съвсем естествено е да се обиждаме, когато хората казват каквото мислят – нали!? Друго нещо е да ни ласкаят и хвалят, да ни кажат за детето, например: „То сега ти е малко инатливичко, ма като го очука живота, ще се оправи“. Тогава се отпускаме лежерно в света на заблудата, махваме с ръка и си живеем живота, който е очукал достатъчно и нас, колко му е да очука и тоя калпазанин! Нали и той ще порасне, ще почне работа, ще се зажени, ще си плати за 30 години една панелка, като нас и няма да има време за децата си, които също ще са калпазани – това е кръговрата на живота! А може би не!?

Следващото нещо, което трябва да знаете е . . . Опааа, един час е минал, оставям отговорът недовършен, че има и други въпроси . . . Нищо, утре ще продължа, сега трябва да пиша статия за сайта „Училище в дома“ . . . и най-после да си налея някакво кафе.

Advertisements
Публикувано на Образование, Семейство и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s