Здравейте терористи!

hqdefaultВ петъчното заседание на Народното събрание, от 29.01.2016, др.Михаил Миков направи знаменателно изказване във връзка с новият Закон за предучилищното и училищното образование. Речта на др. Миков е пейстната във видео-вариант на страницата му, но с нужните, имиджо-спасяващи съкращения. Очевидно съветниците на др. Миков предвидливо са орязали глупостите, които началника им изстреля от парламентарната трибуна. Това не е проблем, очаквам стенограмата от заседанието да бъде публикувана в сайта на Народното събрание, за да се насладя отново и отново, на въпиющата Микова „мъдрост“. Та значи, това, което ме изпълни с удивление от мощната реч на БСП председателя, бе твърдението му, че новият образователен закон узаконил домашното образование, чрез което сме се върнали в 19-ти век и сега никой не знае, дали хората няма да отгледат в домовете си терористи!?

Именно, терористи!

Няма да коментирам „достойнствата“ на новия образователен закон и това какво той узаконява и какво не, понеже ми е по-весело да се занимая с общността от домашните „терористи“, които според др.Миков се фабрикуват в българските домове. След като думата тероризъм има латински корен terror – страх, то излиза, че този, който всява страх с демагогските си слово-вакханалии е единствено др.Миков. Очевидно е, че др.Миков е вербален терорист, който се опитва да тероризира слуха на гражданството със заплахи и анатемосване на родителите, които обучават своите деца в домовете си. Ако живеехме 71 години по-рано, ви гарантирам, че др.Миков щеше да изпрати всички хоумскул-семейства на Народен съд, където „заслужено“ щяха да ни осъдят по обед на смърт, а до вечерта щяха да ни теглят куршума. Слава Богу, не сме 1945-та, но думите на др.Миков са все пак терористична заплаха срещу правото на родителите да обучават децата си, както сметнат за редно.

Няма да си кривя душата и ще ви обадя, че има едно специално място, където домашното образование е строго забранено. На тази територия училищното образование е абсолютно задължително, понеже има голяма опасност, родителите да не възпитат терористи в домовете си. Това място е тъй наречената Ислямска държава. Тамошните училища са под прекия надзор на само-провъзгласилия се за халиф Абу Бакр ал-Багдади и горко и тежко на всеки, който попречи на „държавата“ да създава терористи! Когато държавата е в тотален контрол над образованието, много лесно прокарва политика по индоктринация на децата в политически коректната образователна програма. Далеч по-лесно е да имаш контрол над обществото, когато формираш умовете на децата му.

Има обаче един съществен проблем: Когато държавата има погрешна образователна философия, което се случва постоянно и е дефакто неизбежно, всички питомци на държавните училища биват закърмени с лъжата, която отравя живота им. България има горчив опит от миналото, когато държавната образователна програма възпитаваше тълпа от роби на системата. Все още жънем горчивия плод на тази гнусна система и ще страдаме още дълго от раните, които тя нанесе в сърцата и умовете ни. В този смисъл, би било най-добре държавата въобще да не се меси в образованието на децата. Ако родителите обучаваха децата си сами или в безброй частни училища, които биха изпъстрили картата на България, при оттегляне на държавата от този сектор, рискът от създаване на терористи би се намалил почти до нула.

Философията на др.Миков и останалите социалистически идеолози не се различава от философията на терористите в тъй наречената Ислямска държава или от философията на терористите от не далечното минало – Хитлер и Сталин. Самонадеяните политици, като др.Миков, си въобразяват, че имат най-правилния възглед за образованието и желаят да го наложат над чуждите деца. Това е изключително опасна вяра в безпогрешността на политиците. Идеята да формираш еднакво мислене у гражданите на една държава е само по себе си краен тероризъм. Когато няма конкуренция в образованието, има регрес в потенциала и развитието на един народ.

Всяко частно образование (в това число е и домашното) е естествена конкуренция на централизираната образователна машина и гаранция за повишаване на качеството в сектора. Когато борбата с тероризма е в прерогативите на образователното министерство, а не част от задачите на полицейските сили, имаме полиция на мисълта, а не полиция, която пази реда. Другарите от социалистическите среди у нас и до днес цитират с плам и трепет в душите си духовният си баща, болшевишкият революционер и марксистки теоретик Лев Троцки, които ги учи: „В бъдещото социалистическо общество, където задължението за отглеждането, образованието и издръжката на децата ще бъде прехвърлено от родителите на обществото като цяло, е ясно, че семейството трябва да отпадне.” – „Тероризъм и комунизъм”.

Именно тази вяра в божествената държава демонстрира др.Миков по време на петъчния парламентарен контрол и това е плашещо, сиреч терористично. Държава, която забранява домашното образование се доближава философски повече до тъй наречената Ислямска държава, отколкото до свободните държави по света. Нация, която не вижда заплаха в липсата на свобода по отношение на образованието е обречена на изчезване! Добре е всички свободни хора в България да са нащрек за всякакъв вид посегателство над децата им, особено, когато става въпрос за тяхното изграждане като свободомислещи личности. Абсолютно сигурно е, че идеите имат последствия и когато идеите се пропагандират от парламентарния амвон, ситуацията става сериозна!

Другарят Троцки греши драматично: Семейството няма да „отпадне“ – поне докато има семейства, които обичат децата си и държат на тяхното образование. Благодарен съм, че познавам много такива семейства в България, познавам и децата им и със сигурност между тях няма терористи. Когато политици, като др.Миков, се страхуват от това, на което родителите учат децата си, значи недоверието в обществото ни е взело толкова страшни размери, че сме се върнали в ерата на масовото шпиониране и за да гарантираме политическата коректност на пролетариата, просто трябва да предприемем действия по изтребление на инакомислещите. Хубавото е, че др. Миков не е цялото общество, лошото е, че има около 200-300 (максимум) симпатизанти, които му вярват.

Българите вървят напред в разпознаване на свободата си и едно от най-ярките доказателства за това е еманципацията им от държавната доктрина, по отношение на образованието. Организациите в България, които се борят за истинска свобода в образованието са вече десетки и процесът, който е започнал в тази посока, може само да бъде подкрепян от политиците. Всеки политик, който не разпознава плурализацията в образованието като верен и прогресивен процес е обречен на провал и забвение. Историческа истина е, че такива недалновидни политици е имало винаги, но също така е вярно, че свободните граждани в крайна сметка неизбежно побеждават.

Advertisements
Публикувано на Държава, Етика, Закон, Морал, Образование, Семейство, философия и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s