Капитализация на наследството

04855069b5f5d177a34e713841f79bf0Казано съвсем банално и просто, децата са наследство! Днес, твърде малко хора разбират този факт и това личи от начинът, по който отглеждат (възпитават и образоват) своите деца. Странно е, че родителите възприемат деца си, най-често и само, гледайки на тях, като на биологични наследници и нищо повече. Идеята за наследствени ценности, които продължават да живеят чрез децата е твърде нелогична за съвременния човек, защото самият той се е лишил от трансцедентни стойности. В света на безличната случайност, ценностите са също случайни и преходни, затова не са важни.

Може ли, чрез децата, да останат живи вашите идеи?

Идеите остават и устояват на времето, само ако са по-стойностни от идеите на другите, само, ако са непреходни. Колкото и да се опитвате да предадете на децата си някоя ваша идея или ценност, ако тя не е стойностна и вечна, няма да оцелее – времето ще я изпепели. Цели поколения деца и младежи са били възпитавани в „ценностите“ на комунизма и национал-социализма, но всичко, което тези сатанински философии проповядваха се срути. Днес на мода е демокрацията, която се е запътила стремглаво към гробището за философски концепции – въпреки това, десетилетия наред, демокрацията е официалната държавна религия, която стои в основата на училищното образование, там където са децата ви (повечето деца).

На какво учите децата си и въобще учите ли ги на нещо ценно и стойностно (може би на вечни демократични ценности)? Навярно го правите, а може би не или пък всъщност въобще не ви интересува! То си е ваша работа разбира се, но е 100% сигурно, че децата възприемат идеи и ценности, които впоследствие управляват живота им, без значение дали го разбирате или не. Докато са малки, децата имат изключително изострена сетивност и ще запомнят вашето поведение и реакции в различни ситуации, след което ще ги възпроизвеждат дълго време. След като пораснат, бързо ще се пренастроят, ако онова, което сте им предали, като модел на поведение, се провали в кризисни моменти от живота им.

В тези трудни моменти, вашето пораснало дете ще си каже: „Тате, не беше прав“ и ще постъпи така, както го посъветва някой друг, но не и така, както го е учил „тате“. Класически случай, в който вие си заминавате стъпка по стъпка от живота на детето! Оставили ли ли сте идеите и ценностите си в наследство на детето си, то ще ги помни ли, спазва и чрез тях ще успява ли в живота – очевидно не! Вие сте просто поредният неудачник, но света е пълен с неудачници, защо и вие да не сте един от тях!? Няма никаква драма в това, да се извините, примерно с „конфликта на поколенията“ и да се карате всеки път щом се видите с детето си по празниците за световното положение, роднинската почит или просто за футбол (ако е момче) или за сватовете (ако е момиче). Животът е прекрасен, нали?

Толкова с наследството на ценностите. Детето се е изплъзнало завинаги. Няма връщане назад. Може ли чрез децата да останат живи вашите идеи? Много трудна задача! Къде е проблема? Проблемът е в това, че имате много сериозна конкуренция за мястото в сърцето и ума на вашето дете. Конкуренцията сте създали сами, хранили сте я, субсидирали сте я с парите си, не сте и подозирали, че сте платили за интелектуалния плен на собствените си деца! Всъщност, тази ситуация може и да ви харесва, в този случай е най-добре да не четете редовете по-долу – има опасност да се обидите, защото ще иронизирам анти-ценностите ви.

Кой води битка за умовете на вашите деца?

Не, вие не водите битка за умовете на вашите деца, нали не сте се заблудили? Битката за умовете и сърцата на вашите деца водят телевизорът, компютърът и разбира се държавата, която е в телевизора и все повече в компютъра, но тя, държавата, е отнела децата ви поне за половината от деня, а по-често и за цял ден, защото децата ви са в детската целодневна градина или в държавното класно училище. Това е вашият избор, разбира се, няма проблем . . . почти!

Познавам добре тази категория хора (всъщност, тя е по-голямата част от народа ни), която не се притеснява от статуквото. Наричам тази категория: Институционализираните. Всички тези човеци са преминали през държавните индоктриниращи институции и са възприели за истина, фалшивия свят на Матрицата. Но ако живеят в измислян свят, значи и животът им е измислен! Измислени са радостта и тъгата им, измислена е дори и свободата им! Хиляди пъти съм гледал как хората говорят разгорещено за свободата, но не знаят, какво всъщност представлява тя. Ако се опиташ да им я покажеш, не ти вярват, защото имат фалшиви стандарти и ценности, а това ги лишава от инструментите за дефиниране на реалността.

Виждали ли сте канарче в клетка? Ако канарчето е родено в клетка – тя е целия свят за него. Тези птички не са особено интелигентни, но пък пеят превъзходно и затова се продават добре в зоомагазините. Канарчетата не обичат да напускат клетките си, ако това се случи по някаква случайност, изпадат в дива паника. Летят на посоки, блъскат се в стените и прозорците и могат със сигурност да се наранят до смърт, ако не ги уловите и не ги върнете обратно, на сигурно . . . в клетката. Тази паника от свободата се нарича институционализация в робство. Когато цял живот си бил затворник е трудно, а по-често и невъзможно, да понесеш свободата.

Точно това се наблюдава при Институционализираните – те не са много по-умни от канарчетата, освен това понякога пеят добре, но само ако са в клетката – вън от нея само пищят. Свободата за тях се изразява в модернизация на клетката. Още една хранилка и поилка, допълнителни лакомства от пресни плодове (увеличаване на храната), още една напречна пръчка за кацане или люлка (увеличаване на удоволствията), но всичко това трябва да е зад решетките – откритите пространства биха им докарали инфаркт.

Как може да се борите за ценностите си и затова да ги предадете на децата си, когато ценностите се изразяват в спор за това, чия клетка е по-красива. Не си заслужава да се хабите за подобни „ценности“, но понеже нямате други, си пилете живота с песен и стил. Иронията е в това, че хем сами си плащате за клетката, хем нямате контрол над нея, макар че и да имате, файда няма – тя пак си остава клетка. Всъщност, мнозина институционализирани люде въртят добра далавера със свободата в клетката. Вярвайте ни, казват те, може да е много по-добре! Нека вдигнем революция, да напишем нова конституция, за устройството на клетката и песента на канарчетата (римата не се получи).

Дали се води война за умовете на децата? Води се и още как! Целият въртел се състои в това, никое „канарче“ да не напусне клетката. Не, че има много мераклии – когато живеете зад решетки, гледате децата си зад решетки, внуците ви раста зад решетки, създавате поколение институционализирани  „канарчета“, които гордо възпяват миналото на своите предци, расли в същата Матрица. Оковите се считат за златни гривни, индоктринацията в институциите за духовно наследство, а светът вън от клетката – за мъртва пустиня.

Капитализация на наследството:

В тази война за умовете на децата, победите ли са проектантите на статуквото. Няма значение дали ще ги наречете политици, олигарси или мафиоти, това са просто хората, които умеят да капитализират вашето наследство. Понеже институционализираните в робство хора са изгубили инструмента за господство, нямат друг шанс, освен да осигуряват „пойни птички“ за господарите на Матрицата.

Тези, които държат контрола над откраднатите от народа пари, могат да ги разпределят отново сред народа, но само и единствено с цел запазване на робския ред. Никога няма да получите пари за каквото и да е от държавата, ако вашето начинание противоречи на официалната държавна религия. Може да ви се плати за реконструкция на клетката, но не и за поход през пустинята. Робите се хранят, за да работят, а не за да мислят. Повечето хора са доволни, че не им се налага да мислят. По-добре е къшей хляб на време в клетката, отколкото риска на това да си произведете сам храната – става въпрос преди всичко за интелектуална храна.

Капитализация на наследството означава да образовате деца си в трансцедентни ценности, които са станали ваши. Подир това, децата ви да разберат, че това, което сте им предали е реално средство за пълноценен живот, чрез което могат да приемат всяко предизвикателство и да се справят с него, ставайки господари на богатството (духовно богатство преди всичко), което сте им завещали и което те на свой ред ще капитализират чрез растеж, за да го предадат на поколението след тях, пък то да продължи да го увеличава и така до вечността. Разбира се, ако вашите ценности не се различават от наложените ви, вие сте щастливи роби и пространството на клетката е най-подходящо за поколението ви. Така наследството ви се капитализира успешно от архитектите на демократичната държава, а вие сте прах във вятъра (както добре го изпяха Канзас).

Ето това е прозаичната цел на войната за умовете и сърцата на децата ви – капитализация. Ако родителите не се ориентирани към бъдещето и не вярват, че могат и трябва да оставят наследство, което прогресивно да расте и да става все по-добро, няма как да осъществят капитализация на своите идеи и ценности – те са мъртви! За сметка на това има достатъчно кандидат капиталисти, които с удоволствие ще капитализират това, което вие не можете. Те ще яхнат децата ви, ще се наслаждават от робският им труд и ще се удоволстват от „песните“ им.

Философията на днешните родители е: Нека си живеем живота, както сами намерим за добре! Това именно е школовката на клетката. Желанието на социалните инженери е да живеете както намерите за добре, а не както трябва, за да капитализирате наследството си. Да си „живеем живота“ е най-мощният девиз на днешните родители. Тази философия е жалка, егоцентрична, консуматорска. Когато живеете „както си искате“, дърпате чергата само към себе си, за да задоволите страстите си и да осигурите удобството си в кратките дни на живота, който ви е отреден. Нямате избор, понеже сте лишени от надежда за бъдещето, олицетворена в собствените ви деца. Религиозните ценности на демокрацията ви учат да де-капитализирате, да лишите от ценност собственият си живот и този на децата си. Знам, че това ви харесва, знам, че не мога да ви спра, не се и опитвам, само ви го написах, за да ви ви вгорча живота за 5 минути, като ви кажа, че децата не са ваши, дори, когато си мислите че са. Сега може да си попеете весело в клетките и да си пуснете телевизора.

Advertisements
Публикувано на Държава, Етика, Морал, Образование, Семейство, общество, философия и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s