Защо наистина има бедни християни?

Giving-to-the-poor-main-Should-Christians-give-to-the-poor-e1352976758725Съвсем наскоро, един приятел ми обърна внимание на една рубрика, наричана „Разсъждение на глас“ и списвана от Андрей Неделчев. Прочетох няколко от неговите „разсъждения“ и понеже авторът призовава да коментираме това, което е написал, избрах да коментирам една от статиите, а именно тази, наречена: „Защо има бедни християни?“. Давам си сметка, че ако трябва да коментирам всички „разсъждения“ ще трябва да напиша не по-малко от 5000 страници, автора е моооого производителен. В момента нямам възможност за това, но бих си дал зор да пиша по някой отговор от време на време, съзнавайки факта, колко анти-библейски са „разсъжденията“ на Андрей Неделчев и колко хора биха били заблудени, ако ги четяха.

Още с първото изречение в своя коментар, Андрей Неделчев ни показва своята релативистична мисловна парадигма. Той пише: „. . . ако човек е принуден да живее с нередовни и ниски доходи . . .“. Веднага трябва да запитам: Принуден от кого? Явно става въпрос за ирационални причини, които ни довеждат до бедност. Ако това съждение е вярно, то със сигурност трябва да отхвърлим причинно-следствените връзки в живота си и да приемем, че това, което вършим, няма връзка с това, което се случва. В този случай, думите на ап.Павел към Галатяните са просто нонсенс: „Не се лъжете, Бог не е за подиграване! Понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне.“ (Гал.6:7). Дори правенето на нищо има логични последици, за правещите нищо: „Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа на облаците, няма да жъне.“ (Екл.11:4)

Андрей Неделчев правилно заключава, че: „Ако се огледам и установя, че се намирам в такова положение, трябва да попитам Бога къде съм сбъркал, и да променя начина си на мислене и приоритетите, които ме ръководят“. След това просветление, има още едно, което е абсолютно вярно. Казано накратко, не всеки богат човек е покорен на Бога! Така е, да! Ако богатството е неправедно придобито, т.е. не според заповедите на Словото (да речем вследствие продажба на хероин), то очевидно богатството не е свидетелство за покорство на Бога. Ето как Словото описва тези индивиди: „А аз — краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха, защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните, защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено. Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора, затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха. Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат. Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво. Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята. Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях. И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния? Ето, това са безбожните — и винаги благополучни, умножават богатство!“(Пс.73:2-12) Работата е там, че това богатство не е за тях: „Добрият оставя наследство на синове на синове, а богатството на грешния се запазва за праведния.“ (Пр.13:22) 

Андрей Неделчев пише още: „Да се твърди, че равнището на живот на човека зависи само от личното му упование в Бога, от разбиранията и приоритетите му, показва едно твърде наивно гледище за системното зло в този свят“. Това означава ли, че системното добро е по-незначително и слабо от „системното зло в този свят.“? Подобно твърдение атакува пряко Бога! Очевидно трябва да пренебрегнем азбучни истини в Библията, като тези във Второзаконие 28 глава. В пасажа от първи до четиринайсети стих, Бог ни обещава благословения и успехи, ако се покорим на заповедите Му. Става въпрос за истинско благополучие, а нашият труд ще е толкова успешен, че дори ще заемаме от богатството си на другите народи (Вт.28:12).

„Нещо повече, самата Библия никъде не обещава на уповаващите в Бога траен икономически прогрес.“ Така ли!? Очевидно Бог пак се е объркал и не е питал Андрей Неделчев, когато е написал в Словото си: Затова знай, че ГОСПОД, твоят Бог, Той е Бог, верният Бог, който пази завета и милостта за хиляда поколения на онези, които Го любят и пазят заповедите Му“ (Втор.7:9). И това обещание е написано в контекст на безусловни благословения във всяка една област – лична и стопанска. Да не говорим за владение над цялата земя (виж цялата 7-ма глава). На мен хиляда поколения ми звучат достатъчно добре, но за Андрей Неделчев, това не е чак толкова много! Срещаме същото обещание в 1 Лет.16 гл. и Пс.105.

„Не е случайно, че дори в Мойсеевия закон срещаме подробни указания за показване на милост към немотните“. Удивлението на Андрей Неделчев от факта, че ДОРИ в Мойсеевият закон пише за това, че трябва да се грижим за бедните, звучи като изненада, че Петокнижието е намерило място в каноничните книги на Библията. И защо е това учудване, питам и се чудя аз!? Кой друг трябва да се грижи за бедните – държавата? Искрената загриженост на Бога за бедните е изявена в цялата Библия. Наистина, Божието слово говори изключително много за конкретните решения за бедността и голяма част от старозаветният закон се занимава с проблема. Въпросът със сигурност опира и до това, кои всъщност са бедните? Това, на което ни учи Словото и което трябва да знаем е, че нито един от библейските закони за бедните не е предназначен да бъде от дългосрочна изгода за бедните. Всички закони предлагат временни мерки, предназначени да възстановят, да научат изпадналите в бедност на Божият Закон, да дадат време за истински, дългосрочни решения на бедността. Това означава, че Бог е установил Законът Си, освен за всичко останало и затова, да ни научи как да работим праведно и да увеличаваме благосъстоянието за себе си и за поколенията след нас.

Нека разгледаме един източник на редовна благотворителност към бедните – практиката на пабиръка. Това е практика, при която земевладелците трябваше да оставят бедните да събират останалото след жътвата (Левит 19:9-10; 23:22; Второзаконие 24:19-21). На земевладелеца беше забранено да се връща за някой  забравен клас в нивата, да жъне краищата на нивата или да претърсва клоните на дърветата за някой забравен плод. На бедните се позволяваше да оберат остатъка в нивите. Свързан с това беше законът за съботната година, когато земята получаваше своята почивка; не беше позволена никаква истинска жътва, но бедните имаха право да събират каквото е пораснало (Изход 23:10-11). Подобен закон, който не се занимава конкретно с бедността, позволяваше на всеки да влиза в собствеността на другите и да бере плод или зърно и да яде на място, но да не отнася храна извън собствеността (Второзаконие 23:24-25; виж Матей 12:1).

Има обаче няколко подробности: Очевидно е, че пабиръкът не беше за всички. Става ясно, че  земевладелците са имали право да определят кой може да събира на тяхната земя и собственикът можеше да дава специални привилегии (Рут 2:4-16). Пабиръкът не беше просто „право“ върху нивата на всеки земевладелец, за което всеки бедняк може да претендира – няма нищо общо със завистта на социалната държава. В никакъв случай не става въпрос за обща собственост върху земята или затова, което прави днес държавата, по отношение на данъците върху чуждата собственост. Бог изисква земевладелците да позволяват на бедните да събират, но все пак собственикът има правото да разполага със своята собственост както реши, в рамките на закона. Законът за пабиръка не може да се използва като основа за обществено преразпределение на благосъстояние.

Освен това, пабиръкът е бил усилена работа – много по-трудна от нормалната жътва. Събирачите е трябвало да работят усилено, за да съберат достатъчно храна. След като жътварите са свършили, ще е останало съвсем малко: малък грозд тук, житен клас там. Израел не е бил социална държава. Получателите на социални грижи е трябвало да бъдат прилежни работници. Мързеливите и непредвидливите не са можели да очакват спасителна намеса от добронамерен бюрократ. Божият закон ни заповядва да „носим тежестите един на друг“ (Галатяни 6:2), но не по такъв начин, че да създаваме зависимост от благотворителността. Плодът от благотворителната дейност трябва да бъде отговорност, така че в крайна сметка „всеки да носи своя си товар“ (Галатяни 6:5).

Излиза, че благотворителността в едно праведно общество е свързана с изграждане на трудови навици и професионални умения, които биха способствали, бедните да станат не след дълго хора с умения, имащи пазарна стойност. Когато пък някой иска и може да работи и го прави, вместо да пее по цял ден химни, не е далеч времето, когато ще се избави от бедността си. Божият закон дава още редици възможности, които имат за цел да изградят общество, в което бедността е само спомен, но това е възможно единствено и само там, където се изпълняват Господните повеления, включително и от държавните чиновници.

Има още нещо, което е изключително важно и което Андрей Неделчев е пропуснал (без да иска, разбира се).Нека първо прочетем един Библейски пасаж: „И рече Господ: Наистина видях злостраданието на хората Ми, които са в Египет, и чух викът им поради настойниците им; защото познах неволите им. И слязох за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от онази земя в земя добра и пространна, в земя, където текат мляко и мед . . .“ (Изход 3:7-8). Какво четем в тези стихове? Бог видя „злостраданието“ на СВОЯ НАРОД, пак ще го подчертая: СВОЯ НАРОД! В тези стихове, не става въпрос за някакъв си народ. Бог не освобождаваше роби сами по себе си, към които Той няма никакво отношение. Той не даваше свобода на робите изобщо. Той водеше СВОЯ НАРОД към земята, която беше обещал на бащите им. Както Мойсей каза на израилтяните, Изходът стана, „понеже ви възлюби Господ, и за да спази клетвата, с която се е клел на бащите ви“. Израел беше Негов собствен народ измежду всички племена, които са по лицето на земята и по тази причина бяха изкупени (Второзаконие 7:6-8). Божието изкупление беше за Неговия народ. Те бяха Негов народ, който извика към Него. Изходът не беше абстрактно освобождаване на някакви си роби, а специално, изкупително, заветно събитие в изпълнение на Божията клетва към Авраам, Исак и Яков. Бог дава обществено-икономическа свобода на СВОЯ НАРОД, който призовава Неговото име, като го води в земята, където текат мляко и мед.

Хубаво. Не ни ли освободи Бог в Исус Христос от всяко робство, включително и финансово? Не ни ли обещава в Словото Си, че ако сме покорни на заповедите му, ще ни благослови във всяко едно отношение, включително и по отношение на нашето финансово благополучие? Ако имаме проблем с бедността, очевидно се класираме във втората половина на Втор.28, в стиховете от 15-ти до 68-ми. Не казвам, че веднага след като повярваме ще забогатеем, не това казва и Библията. Тя ни казва, че след като повярваме, трябва да водим живот в покорство на Божиите заповеди и благословенията Му няма да се забавят – точно това казвам и аз. Защо тогава, Андрей Неделчев не намира връзка между покорството на Закона и благополучието на покоряващите се? Отговорът може да бъде само един: Андрей Неделчев е анти-номист (противник на Закона)! Противници на Божият закон са и всички, които споделят възгледа на Андрей Неделчев за липсата на връзка между покорството и благоденствието.

Библията ни казва, че Божият закон е основа на мъдростта, и че ние ще бъдем мъдри дотолкова, доколкото се покоряваме на Него и Неговия закон (Второзаконие 4:6; Псалм 19:7; 119:98; Притчи 9:10; 21:30; 28:7). Мъдростта е способност да се прилагат принципите на Божия закон към конкретните проблеми в живота – такива неща, като да речем бедност и благополучие. Да, Библията е Книгата на Мъдростта и тя съдържа практически приложения на библейския закон към конкретни случаи от живота. Етичният бунт на човека срещу Бога навлече гибел върху всяка негова дейност и взаимоотношение, в това число го направи и беден. Същността на Първородният грях беше опитът на човека да бъде бог сам за себе си, да поставя свои собствени стандарти, вместо Божията заповед. „Ще бъдете като Бог“, обеща Сатана, „да познавате доброто и злото“. Единствено Божият закон е мерило за правилно и грешно, за добро и зло. Адам и Ева искаха да познават доброто и злото, но не като се подчинят на външният стандарт за справедливост, установен от Божиите заповеди, а като си присвоят прерогативите на Бога, определяйки за себе си разликата между добро и зло. Както апостол Йоан казва накратко: „Грехът е беззаконие“ (1 Йоан 3:4).

Ето значи, колко просто било! Непокорството на Божия закон, води до проклятие, а покорството до благословение. Може би Андрей Неделчев, като последователен анти-номист ще каже, че Законът е преминал в Христос? Бих се съгласил с това, но само по отношение на спасението. Поради завършеното дело на Христос нито един вярващ не е под осъждението на закона. Нашите задължения са съвършено изпълнени от нашия Господ. Но това беше вярно и за старозаветните вярващи. Авраам и Давид, например, бяха също така оправдани по Божията благодат чрез вяра, както сме и ние (Римляни 4:1-8). Следователно, оправданието чрез вяра не може да бъде заявено като основа за отхвърляне на законовите изисквания, тъй като старозаветните вярващи, на които беше казано да спазват закона, бяха също толкова оправдани чрез вяра, колкото сме и ние.

От всичко казано до момента става ясно, че нашето благополучие, като християни, е пряко обвързано с покорството ни към Божиите заповеди. Ако твърдим нещо друго, правим Бога лъжец! Сега, колкото и шокиращо да звучи, християните, които години наред, че и цял живот мизеруват, са непокорни на Бога. Няма друг възможен извод! Разбира се, няма да отрека, че има и епистемологично осъзнати страхливци, които биха заровили таланта си в земята от непочтителен страх (Мат.25:14-30). Със сигурност и нашите неуспехи са свързани с грешки, които допускаме в своето незнание и непокорство. Това съвсем не означава, че не трябва да си извадим правилните поуки, да се покаем и да се върнем към покорството на Божият закон, който е и единственият инструмент за истинско господство!

Трябва да уточним и това, че финансовото благополучие при християните не е самоцел, а следствие от готовността да служим на Бога и на хората, това ни казва сам Господ Исус Христос: „Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях. Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;“ (Мат.20:25-27). Освен това, нашето сърце не е привързано към тленното богатство (Мат.6:20-21), то е просто средство, за служба на Бога, а Господ Бог е милостив към всеки, който е верен настойник, затова му поверява повече (Лука 19:17).

Всичко написано е просто и ясно библейско учение, което разбират дори децата. Не е нужно да изопачаваме ясното послание на Словото, за да оправдаем своя мързел, безплодие и игнориране на Закона. Именно заради подобни „размисли“, като тези на Андрей Неделчев, християните са станали пасивни и непроизводителни лицемери, които са заменили Бога и Неговият ясен призив за усърден труд (Пр.31; 18:9; 22:29; 24:27; Екл.7:8; Кол.3:23-25 и пр.) с наивна надежда за спасение от месианската държава. Затова, няма оправдание за хората, които заблуждават християните, учейки ги да се примирят с положението си на нещастни и непроизводителни същества. Пълно безумие и срамен марксистки релативизъм е да се обвинява средата, за нашето жалко състояние, сякаш Господа на Силите е също подвластен на обстоятелствата. Още по-грешно е да се вменява вина, чрез манипулация, на онези, който са успели в своя труд и които Господ е благословил изобилно.

Напълно възможно е Андрей Неделчев да се е объркал в своите „размисли“, заради теологична немощ (не искам да вярвам, че лъже умишлено), но вие не правете така, а изпитвайте всяка дума със Словото. После работете усърдно, честно и почтено, сиреч, спазвайки Божият закон и ще познаете от опит, що е благодат и благословение. Това е твърде кратко опровержение на написаното от Андрей Неделчев, понеже Словото ни дава доста повече материал, достатъчен за дебела книга по въпроса. В крайна сметка и тук има достатъчно доказателства затова, че живот в поражение не е християнски живот! Бог винаги има изход за тези от нас, който вярват в цялата Библия!

Advertisements
Публикувано на Държава, Етика, Образование, Семейство, общество и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s