Писмо до бай Фуклийски

Куцо_магаре_ef876_13234746„Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има матриал . . . за домашно образование!“ –                                                                                                    парафраза по др. Тодор Живков

 

Звъни ми преди няколко дена телефона и от другата страна на слушалката, учтива журналистка се представя:

– Здравейте г-н Порумбачанов, аз съм еди коя си, от еди коя си медия и много се интересувам от домашното образование (всички така почват). Мога ли да ви задам няколко въпроса.

– Може – казвам аз – що да не може.

Пита ме после жената 10-тина въпроса, на които съм отговарял над 200 пъти, ама хич не са изобретателни тези журналисти (мисля си наум) все едни и същи въпроси питат (ама то и аз все едни и същи отговори давам 🙂 ). И така до последния въпрос, който бе съвсем неочакван за мен и никак не бях подготвен за него – признавам си, виноват:

– А познавате ли Янакий Фуклийски?

Ха сега де! Кой пък е Янакий Фуклийски!? За секунди прелиствам в тефтера на паметта си всички хора със странни имена, с които съм разговарял, сетих се за комшията на село – чичо Спиро Хаджиточев, за набора от казармата Доко Фачанин (по прякор тихата стъпка), че дори и за аверите, с които като дете съм играл футбол – Яшка Воиников и Борето Кокалански, ама не, не се сещам за човек с такова пищно име.

– Не, не го познавам – с леко съмнение, все пак отговарям – а трябва ли?

– Ами той ви познава – ха сега иди доказвай, че нямаш сестра – и твърди, че сте основали заедно Асоциацията за домашно образование в България. Искахме да направим интервю с него, но той каза, че не обича да дава интервюта, освен това живее в Лондон, а децата му не учат вкъщи, учат си в английско държавно училище, но той твърди, че неговата активност е възбудила гражданското общество у нас по отношение на хоумскулинга и че той е човека, който ще промени образованието в България.

– Съжалявам, но не го познавам – вече съм сигурен – от коя медия казахте че сте – започвам аз да се съмнявам и да си мисля, че разговарям с провокатор.

– От еди коя си – отговаря жената и разбирам, че не се гъбарка с мене.

– Явно е мой пропуск, че не познавам г-н Фуклийски, но ако пак се чуете с него му предайте, че се радвам задето популяризира домашното образование, това че явно е от партизанщина, не ме тревожи, напротив – точно такива „будни“ граждани са ни нужни.

– Ами след като отричате, че го познавате, незнам дали той пак ще иска да разговаря с нас?

– Пробвайте и аз не знам, ще е жалко ако толкова активен гражданин се покрие.

Какво друго да кажа на жената, няма да се карам сега с хората и да кърша ентусиазма на предприемчивите граждани, като г-н Фуклийски. Има само нещо важно, с което екземпляри като г-н Фуклийски трябва да са наясно: Когато Провидението те отведе на общественото поле, няма как да спечелиш комфорт, много приятели или пари – точно обратното е, губиш спокойствието си, доста приятели се правят че не те познават, а парите, които изкарваш на работното си място, влагаш в каузата, за която се бориш (може пък и аз да съм нещо некадърен). Така че не е голяма далавера да си обществено активен и открит, но пък когато няма какво да криеш и хората задават въпроси е глупаво да си траеш.

Нека да не е с лошо, нека бъдем позитивни, както се казва: Винаги съм се „възхищавал“ на умелите политици, като г-н Фуклийски, които могат да натрупат точки от всичко и от всеки, без значение от етичната цена. Моите принципи са по-други и те ми диктуват, че първо трябва да покажа и после да разкажа. Ако туй дето говоря е в противоречие с онуй, дето правя, все някой някога ще разбере и тогава е по-добре и аз да се скрия, като фуклийковците. Не че грешките са ми нещо чуждо, че аз правя повече грешки в живота от седмокласник на изпит по математика, ама нямам намерение да ги крия, инак каква полза от обществената ми активност. Разбрал съм, че от грешките човек учи повече отколкото от успехите си.

Пък тези дето умеят да яхнат вълната и да покажат талант в еквилибристиката – халал да им е, знаете ли откога търся говорители . . . Петнайсет години работа за каузата на домашното образование биха изтощили всеки. Ето на, чистосърдечно се обръщам към килипираджиите сред активното гражданското общество: Ако някой иска да го коронясаме за председател на Асоциацията за домашно образование в България, да чукне един телефон, че да се разберем като човеци, пък аз да си гледам градинарството, че хем ми е приятно, хем ми се отдава.

Сега като се замисля, не беше баш вярно, че не познавам Янакий Фуклийски, не точно него де, ама такива като него, познавам билюк. Те са много хитри зайчета. Едни такива мили и благи, че да ги гушнеш, ама вземеш ли ги в скута, ти отхапват палеца и толкоз. Аз за един палец не съм, дет се вика, ама що да става така. Ей на, преди време една персона от партията на фуклийковците ме обвини, че прокарвам американски интереси в България (един вид бил съм грантаджия) и се мъча да катурна православието, което било само и единствено за държавното образование. Абе не зная за какво образование се бори православието (то си е негова работа), ама ме е „яд“ ви казвам, задето не съм получил и един „зелен гущер“ в „офшорните“ си сметки, че да прокарам некой и друг интерес.

Сериозно: Виж сега бай Фуклийски (спирам да официалнича, нали сме „съръботници“) мен ми е „драго“ да ти плащам сметките, ама аз съм харен човек и се не мисля за последна инстанция по въпросите на домашното образование, напротив, все още се уча, ама ако „гражданското общество“ в България е склонно да го обяздиш ти и хора като тебе, ю-уелкъм (както се казва по англичански?). Освен туй, не си ни първия, ни последния кокошкар, дето ме „познава“ и дето уж ме е бил „учил на занаят“, та да знаеш, че няма да те вземам на сериозно, да ме прощаваш, а ще си гледам своите дела – ти ми не пречиш! Само да знаеш, че на моя гръб няма как да се удурдисаш, що я съм ръбато магаре и паразити не трая!

Advertisements
Публикувано на Етика, Образование, Семейство, общество. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s