„Недостатъкът“ на домашното образование

На брат ми и сестра ми – те си знаят

child-angry-at-parentsПроблемът НИЕ

Винаги, когато са ме питали кои са недостатъците на домашното образование съм отговарял неизменно, че домашното образование има само един „недостатък“ и това сме самите НИЕ. Разбира се, този „недостатък“ влачи подир себе си редица дребни, технически проблемчета, но когато се разровим и анализираме всичко разбираме, че става въпрос за един и същ неизбежен проблем – НИЕ. Сега ще поясня:

Като родители, а и просто като човеци, ние страдаме от собствените си проблеми и дефекти в характера. Колкото проблеми имаме самите ние, толкова проблеми ще проектираме в процеса на образование върху нашите деца. Разбира се, това може и да са сериозни проблеми, които водят след себе си множество грешки в процеса на възпитание и образование. Както е писано, не може лозата да роди смокиня или обратно. Искам да кажа, че не можем да избягаме от себе си. Ако да речем сме зли и лукави хора, които мразят поправлението и добронамерените приятелски съвети, не е възможно да произведем нещо повече от надменни и самовлюбени персони, които ще се носят из този свят, като че са нещо, макар да са нищо.

Разбира се, мнозина се блазнят от мисълта, че са самодостатъчни и вярват, че всичко що вършат е върхът на съвършенството – а повечето дори не са политици. Такива са онези, от чийто усти никога не излизат думи като „Прости ми“, когато явно ви наранят и зорлем казват „Извинявай“ (ако въобще им дойде на ум да се „унижат“ до толкова), когато обещаят нещо, но го не изпълнят. Такива родители са упорити и вършат всичко не щото го умеят, а понеже са го почнали – без значение дали са захванали нещо добро и полезно или нещо лошо и безсмислено. Ако се опитате добронамерено да обърнете внимание на кривите им дела ще срещнете злобно отхвърляне (характерно за простаците) или лицемерно съгласие (това го умеят хора с багаж в главата, но с елементарен морал).

chicago-public-schools-leadДържавата ще „помогне“

Но когато иде реч за образование, то домашното явно не е панацея и ако ние сме толкоз лоши, колкото сме, може да се обърнем за помощ към добрата „майка“ държава. Къде в тази картинка е държавата с предлаганото от нея образование? Да сте чули някога държавен чиновник да казва на родителска среща: „Простете, че прецакахме децата ви“? Не сте чули и няма да чуете. Не защото няма и таквиз даскали, дето не харесват системата, а защото като кажете държавно образование, говорите за фикция – нещо като това дето всички говорят за извънземните, ама никой не ги е виждал. Ако пък тръгнете самоотвержено на щурм срещу системата, като Матросов към амбразурата, ще свършите като Матросов – на парчета. Разбира се няма да именуват гимназия на ваше име за подобен „подвиг“, но вие ще задоволите самолюбието си и ще успокоите съвестта си, задето децата ви са затрили младините си из коридорите на институционалната Консервна фабрика.

За 200 години държавното образование е завило 5 градуса вляво и е увеличило скоростта . . . към пропастта. За да ударите спирачките на подобна машина на смъртта (в повечето случаи интелектуална, но не рядко и физическа) е нужно да . . . не знам какво е нужно, до момента никой не е успял. Всички, които са напуснали „Кораба“, разумно са си стегнали куфарите и са слезли на някое лятно пристанище. Има и такива, които ужасени са скачали в движение и са доплували до бряг и други, които не са се справили с плуването и са се върнали на „Кораба“, за тяхно нещастие.

Какво се случва с онези, които са слезли по бреговете, хората на „Кораба“ не се интересуват. Понякога говорят презрително за тях и вярват, че вероятно са умрели от интелектуален глад, понеже правоверно вярват, че „Корабът“ им е непотопим – както впрочем са си мислели и пасажерите на Титаник, но сравнението май е неуместно, Титаник имаше повече шансове, а и оцеляха повече хора.

download-1Ние сме „ужасни“ родители

Но да се върнем на проблема на домашното образование, уважаеми читатели. Проблемът, както вече казахме, сме НИЕ, даже обяснихме защо – защото, не сме съвършени. Ама има ли избавление от тази прокоба!? Явно да. Е, не че ще станем съвършени де, ама поне можем да подобрим положението.

Веднъж се запознах с едни родители, които се бяха ужасили от това, че се ужасяват, задето са ужасни! То е трудно да се разреши подобен, ужасен проблем, но не е толкова ужасно, че са се ужасили, задето са ужасни, така че в крайна сметка, всичко може би бе ужасно хубаво. Нали казват, че признатият грях е половин грях. Когато сте поели по пътя на домашното образование, рано или късно осъзнавате, че тази форма на образование спасява две поколения, това на децата и това на родителите. Децата растат в любяща и обгрижваща ги среда, а родителите се научават да обичат и да се грижат, особено ако не са били обичани и обгрижвани.

Този труден процес е свързан с лавина от проблеми и емоции и ако родителите нямат трансцедентна упора, поддават бързо, огъват се и могат да бъдат пометени от капризите и ината на възлюбените си отрочета. Поради тази причина, естествено, мнозина благодетелни майки и бащи решават да заведат децата си на екскурзия . . . с „кораб“. Това не се случва, защото е по-добрия и правилен избор, а защото на „Кораба“ има достатъчно лудетини, а когато един луд е в компания с други луди, света става нормален.

Това разбира се не е решение, а бягство от проблемите. Понеже изпитанията не идват в живота ни, за да избягаме от тях, а да се изправим срещу им и да ги преодолеем. Когато решаваме дадени проблеми в образователния процес у дома, ние не решаваме само проблемите на децата – решаваме и собствените си проблеми. Това разбира се винаги е за нечия сметка, но родителите трябва да са достатъчно умни, за да платят масрафа и с това да обяснят на децата си, че животът не може да се живее на кредит и ако сега плащаме ние, един ден, когато малките пораснат, ще трябва да носят отговорността за собствените си деца, а и не само.

downloadТежестта на свободата

Ако този урок бъде научен отрано и подир това се следва прилежно, все по-малко народ ще виси на чужд гръб и все по-малко хора ще претендират след време, че някой друг трябва да им плаща сметките. Разбира се, че тази истина кореспондира с реалната свобода, пък тя самата не е по мярка на онези, що любят лесния живот – такива не знаят дори от коя страна да духат лъжица пълна със супа, защото все някой друг е предъвквал храната им. Искам простичко да кажа, че домашното образование е за свободни хора!

Още от времената, когато са се срещали повече свободни хора се знае, че свободните хора искат да оставят след себе си наследство. Наследството е основна функция на свободата и свободните хора са припознавали това наследство в децата си. Понеже образованието не е просто предаване на знания, а формиране на личности, свободните хора не са желаели да предават децата си някому, за да оформи характера им, а са предпочитали да изучат децата си, както са смятали за добре. Значи всеки, който предава децата си другиму, доброволно се лишава от наследство. Разбира се, това се разбира трудно, понеже свободните хора в днешно време са изчезващ вид.

Простатата истина е, че родителите съвсем лесно могат да направят проверка затова, кой всъщност краде наследството им. Там, където са сърцата на децата ви, там е и източникът на тяхното образование. Това може и да не разберете веднага, понеже в ранна възраст децата са привързани здраво за родителите си, но колкото по-рано се отървете от тях и спрете да ги обучавате, толкова по-бързо ще видите ясно и недвусмислено, на кого и за колко сте харизали наследството си. Децата ще спрат да общуват с вас, защото телевизорът се е превърнал в техен учител или „клубът по интереси“ в даскалото, или новата smart джаджа, или . . . може да е всичко, само не и вие.

loving-parents_1Решете проблема

Работата е там, че родителите обучаващи децата си сами, осъзнават своята недостатъчност и така стигат до проблема, който се казва НИЕ. Те обаче осъзнават и нещо друго, нещо съвсем просто, стига да не са от онези герои, които не могат да казват „Простете“ или „Извинете“. Това, което осъзнават е, че могат да се поправят – бързо и лесно, защото не са тежко подвижни и трудно маневрени, като „Корабът“ с лудницата, за които одеве стана дума. Родителите просто трябва да осъзнаят, че не са повече от това, което са, но това съвсем не означава, че предаденото откровение към децата няма да се развие и да доведе до значителен прогрес.

То е същото като строеж на катедрала. Гледате чертежа, а скицата на готовият храм е прекрасна, но на вас е писано, да положите само основите – примирете се. Децата ще продължат градежа. Какъв обаче е смисълът, ако пропилеете наследството си и оставите подир себе си само изкопан трап с крайъгълен камък!? Това съвсем не е готовата катедрала, това е само дупка в земята. Междувременно, сте продали „строителите“ някому, който ги ползва като роби, за да гради собствените си криви панелни комплекси, в които да набута армията си от роби.

Идеята, скъпи родители е, че животът изтича през улиците на времето и от вас зависи, дали ще остави след себе си само гола нишка, която вретеното на забравата ще изпреде в дреха без контури. Тогава ще е късно да молите за прошка.

Никой не може да образова децата ви по-добре от вас, защото вашият „провал“ е грандиозен успех в сравнение с всичко останало. Това може да са празни приказки само за онзи родител, който наистина мрази децата си, понеже дори само любовта е достатъчна, за да подпечата начинанието ви с успех. Проваля се онзи, който малко е обичал. Разбира се, това какво всъщност значи любов е съвсем отделна тема.

Трябва да знаете, макар че знаете, че един ден децата ви ще пораснат. Ще разберат, че са станали големи и самостоятелни, ще разберат, че е време да си идат. Ще разберат също, че не сте съвършени и че сте допускали грешки, но знаете ли, уверявам ви, че не това ще ги натъжи и не затова ще отронят сълзи. Онова, за което ще плачат е, че просто са пораснали. Когато си израснал в дом, който ти е дал цялата си любов е трудно да си идеш, но е и лесно да продължиш.

Advertisements
Публикувано на Етика, Образование, Семейство, общество. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s