За духовните прелюбодейци

jesus_writing_in_the_sand

„Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.“ Яков 4:4

 

Политическите теоретици и социални инженери винаги са обещавали на своите гласоподаватели спасение – под една или друга форма. Толкова много „спасители“ правиха скечове под светлината на политическите прожектори през последните 30 години, че е трудно да се споменат имената на всички, но не е и необходимо – клоуните са познати всекиму. Тази страст на „спасителите“ и на „спасяваните“ да се лъжат взаимно вече 3 десетилетия е свързана, от една страна, с националния спорт на българите – завист и глупост, а от друга с факта, че така или иначе светът, в който живеем, е очевидно несправедлив. Поради тези факти, политическите теории се предлагат като планове за спасение, макар никой да не ги нарича директно така, но пък мнозинството от християните в България все пак вярва на тези държавни, спасителни планове, стратегии, обещания и лъжи.

Основен за цялата езическа политическа мисъл от Платон насам е опитът за спасение на човека чрез политически усилия от страна на човека – чрез държавата. В цялата игра Бога на Библията е непозволен и директно забранен, защото философията на днешните агресивни и доста елементарни езичници е, че това, което спасява човека, трябва да дойде от човека. Казано съвсем простичко и директно, това означава груба и абсолютно тоталитарна държавна власт. Спасителното слово от Бога е отхвърлено, а мястото му трябва да бъде заето от друго слово, защото в света на словото вакуумът е невъзможен. Това означава, че ако хората не се покоряват на Божието слово, което да бъде тяхна Светлина, ще трябва да приемат нечие друго слово, което да ги напътства и води в живота. Това слово трябва да е Правилното Слово, обвързващото слово. Деистът Жан-Жак Русо повдига този въпрос в своя най-значим философски трактат „За Общественият договор или принципи на политическото право“:

Колкото и да е силен човекът, никога не е достатъчно силен, че да остане винаги господар, освен ако не преобразува своята мощ в право и покорството в задължение. Оттук стигаме до правото на най-силния, право, което, макар и иронизирано, всъщност е установено по принцип. Но смисълът на фразата никога не е била добре обясненаСилата e физически атрибут и не мога да разбера как някакво морално право може да се припише на нейното действие. Покоряването под силния е действие на неизбежност, не действие на волята. В най-добрия случай то е продиктувано от благоразумие. Как, тогава, може да стане задължение?

Човекът се нуждае неизбежно от стандарт, критерий за право, задължение и справедливост. Онова, което върховният Бог на Писанието веднъж е дал, според Русо трябва да бъде заменено с нов владетел, с ново слово. За Русо този нов владетел е „политическото тяло“ или държавата, т.е., държавата като тотално обединение на народа. Хората са върховни, но само когато те са свързани чрез обществен договор, организирани в държава, а не като самостоятелни индивиди. По определение, непогрешимият глас на народа е тази върховна власт – „Глас народен, глас божий“:

Водени от изповедта на езическите философи, християните днес са се покорили на своят Молох – тоталната държава. Разбира се, тук говорим за християни условно, защото от абсолютна перспектива, хората, който се покоряват на езическата философия, на днешната държава, само се наричат християни, всъщност, не са! 

Какви са примерите за подобно отстъпление в днешно време? Доста нашумялата стратегия за детето 2019-2030 е добър повод за анализ на поведението на християните. Разбира се, мнозина християни се обявиха против въпросната стратегия, но малцина го правят осъзнато и аргументирано. Например, хората, които оглавиха протестите на родителите или нямат семейства или имат зад гърба си провалени бракове. Това говори ясно за нечисти интереси и неосъзнати мотиви. От друга страна, когато самите родители се борят срещу намеса на държавата в семейството, го правят съвсем първосигнално и неосъзнато, защото държавата отдавна е завладяла сърцата им – тя е техният Молох, и те самите са силно зависими от същата тази тотална държава. Например, родителите не желаят държавата да се намесва в семейните им дела, но не осъзнават, че децата им са в училищата на същата държава, срещу която се борят. Индоктринацията на децата в държавните училища е най-мощната намеса в семейството. Разбира се, има и други инструменти, чрез които чиновниците стискат родителите здраво за вратовете – социалната политика. Тази ситуация е свързана с ментално заболяване или морален разпад. Когато християнските родители протестират срещу намесата на държавата в домовете им, но в същото време осъзнават намесата на държавата чрез обучението на децата им и чрез социалните плащания, които получават, то в този случай те са лицемери – морален разпад. Ако пък християнските родители протестират без да осъзнават ситуацията, в която се намират, то значи са шизофреници – ментален проблем.

В следствие от тези факти, християнските родители ще започнат, вече са започнали, постепенно да отстъпват от позициите си, заговаряйки за това, че стратегия за детето е имало винаги и пак ще има, въпросът е да не е толкова тоталитарна. С други думи, ясно е, че ще ни бесят, но поне последната вечеря да е вкусна!? Тази крачка назад е поредната крачка назад. Държавата е отнела почти всичко от християнските родители – крачка след крачка, територията на семейната институция се топи, за сметка на тоталната държава. Разбира се, тези родители не осъзнават факта, че аргументите им са хуманистични и езически. Не, стратегия за детето не е имало винаги, това, че днес има такава е именно следствие от възприетите хуманистични презумпции на етатистките философи, от християнските семейства. Аргументът, че християните трябва да напишат стратегия за семейството и детето, чрез която държавата да управлява и контролира семейството не е просто несъстоятелна – тя е еретична и зла! Именно в това се изразява отстъплението на християните от Словото на Истината и покорството им на словото на езичниците. Това е стар проблем, съществува още от деня на грехопадението.

От историята е видно, че именно християните издигнаха държавата във Велик Инквизитор на семейството: държавата е непогрешима, но хората не са и трябва да се изнамери средство да се „осигури лоялността на хората.“ Днешните християни негласно, чрез самите си действия, се съгласяват с езическия философ Русо, който недвусмислено заявява: „Може да е необходимо човекът да бъде принуден да стане свободен.“ Свободата в този смисъл е свобода на „политическата машина“ за постигане на нейните цели. Русо набляга на това отново и отново: „Държавата съдържа и въплъщава общата воля, която е непогрешима; волята на индивида не може да се противопоставя на общата воля. Общата воля е винаги правилна и винаги се стреми към обществена полза.”

Следвайки логиката на Русо, държавата е превзела и подчинила Църквата. Затова и християните са объркани и всъщност абсолютно провалени. Казано съвсем просто, държавата днес е корпоративно и мистично тяло, което възприема християнските идеи за църквата и Бога, само и единствено за да узакони божествен човешки ред на земята. Политическият ред днес е превърнат в Спасител и църква за човека. Християните са свели глави и подвили коляно пред тази политическа реалност – вече обясних защо, но все пак: Първо, християните жертват децата си на олтара на държавното образование и ядат от трапезата на държавата, взимайки социални плащания в пари, откраднати от други хора, и после крещят: Долу ръцете от нашите деца – това е истинско малоумие, трагедия и срам. Второ, християните сами пишат държавни стратегии за собствените си деца, заблуждавайки себе си и мнозина други, че по този начин вършат добрини някому. Всъщност, тези хора сами и с див ентусиазъм, плетат въжето за екзекуцията на собствените си семейства.

Следователно, християните, за които пиша, наричам християни заради това, че те самите се наричат по този начин, но всъщност нямат нищо общо с Христос. За тези индивиди държавата е единственият начин за спасение – може да ви говорят друго, но делата им са явни и те говорят далеч по-силно от лъжовните им думи. Простичко и ясно обяснено, тези клети създания са верни и последователни в своята заблуда. Те са възприели с готовност именно идеите на Русо, защото вярата им е упование в човека, въплътен в държавата.

В съгласие с Русо, Джон Стюарт Мил представя индивида като владетел в On Liberty. Владетел над самия себе си или поне над своя ум. Хърбърт Спенсър твърди, че всеки човек е свободен да прави всичко, което поиска, при условие, че не нарушава същата свобода на никой друг човек. Бъдещото общество на Спенсър е милениална картина, не много различна от Марксовия съвършен комунизъм. Новият човек живее в ново състояние, станало възможно благодарение на новата свобода на истинската държава. Според Спенсър новата непогрешимост е във еволюционния процес. Мазини също вижда себе си като пророк-спасител на човечеството, въпреки, че той също отъждествява месията с целия народ на нацията, която се движи към новия век. Хегел утвърждава непогрешимото естество на новата държава и нейната абсолютна власт. Прудон, обявявайки абсолютната човешка свобода, заявява, че човекът трябва да пресътвори себе си чрез побеждаване и убиване Бога на Писанието. Само тогава човек би могъл да реализира себе си. Можем да продължим още дълго с философите, които са истинските патриарси и пророци за днешните християни. Църквата живее в блажена заблуда, а от амвоните не се прогласява Христос, а Молох.

Нашият Господ и Спасител Исус Христос казва на всички изкусни манипулатори и лъжехристияни в Марк 7:9: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!“ Целта на всичко това от древни времена до днес е чрез езическите теолози на хуманизма да се замени Божието слово с човешко слово. Целта е действие в историята, развитие на царството на Човека, а не на Божието царство. Словото на Бога бива осуетено и отхвърлено от днешните „християни“ за да се постигне поставената цел – бягство от ясните заповеди в Писанията. Крайният резултат е ясен – пълен разпад на християнските семейства, чрез узурпирането им от държавата мечта на етатистките философи. Този разпад се постига по много начини и няма никакво значение, кой е вашият любим начин за самоубийство – модернизъм, диспенсационализъм, антиномизъм . . . изберете си, оръжията са много.

Хората в България днес се наричат християни. Те твърдят, че вярват във всяка дума на Библията, но всъщност й се покоряват твърде малко или никак. Истината обаче е, че Човек не може да отхвърли някое Божие слово без да отхвърли по същество цялото Божие слово. За съжаление, повечето членове на църкви у нас принципно отхвърлят цялото Божие слово. Техните оправдания са също лъжливи и безбожни, колкото лъжите и оправданията на всички древни, модерни и съвременни философи. Разбира се, че сетнината и на едните и на другите ще е една и съща – вечно отхвърляне от присъствието на Бога!

Казвам го ясно и без свян: Ако Божието Слово не ни довежда до вяра, молитва и действие според приоритетите записани в Библията, то както философите на хуманизма, ние използваме Божието Слово, за да прикрием друго слово – нашето собствено. Можем да изповядваме, че вярваме в непогрешимото Божие слово, но зад фасадата на вярата се спотайва нашето собствено „непогрешимо“ слово, излято в глупави стратегии и безумни приказки за държавна опека над семейството и децата. Това е духовно прелюбодейство с тоталната държава – това бе престъплението, заради което Христос отхвърли блудницата. Това е пряко нарушение на Първата заповед: Да нямаш други богове освен Мене. Сега е време за осъзнато покаяние и ясни решения.

„Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища; Защото Аз съм Бог, и няма друг.“ – Исая 45:22

 

Публикувано на Държава, Етика, Закон, Морал, Семейство, Църква, общество, право, философия и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

1 Response to За духовните прелюбодейци

  1. Анонимен каза:

    Много години назад когато християнството е станало официална религия християните разбира се са направили философските школи теологически, както и много храмове станали християнски.
    Най-страшното е че много хора все още се опитват по-философски начин да докажат истината, пожелаваме успех. Божието слово се разбира единствено от вярващите които са новородени и имат Святият Дух в себе си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s