Не вярвам в плурализма

Плурализъм – модерна и актуална дума, лишена от съдържание, поради изумителната конотация, следствие от безразборното дъвкане на термина за щяло и нещяло. При все това, ако разгледаме плурализма като философия, като господстваща политическа религия на съвременното „модерно“ общество, ще заключим без никакво съмнение, че той, плурализмът, е най-мощното предизвикателство към традиционните християнски ценности.

На теория плурализмът изповядва егалитарна религиозна теория, основана на вярата, че личните догматични вярвания нямат място в обществената и политическата област. Казано кратко, плурализмът е обществено схващане, че има много правилни начини на живот и вяра. Още по-ясно, плурализмът проповядва, че няма абсолюти, така че няма нищо, за което е нужно да сме консервативни. Открийте това, което е полезно за вас и ще бъдете „щастливи“. Ако това е християнството, добре. Ако е хиндуизъм, моля, заповядайте, също е добре. Ислям, шинтоизмът, юдаизмът . . . каквото и да е . . . Изборът е ваш, важното е да се чувствате добре.

Плурализмът свежда убежденията до удобни мнения и прави консерватизма отживял подход към живота и човешкия опит. Защитниците на плурализма твърдят, че религиозното многообразие има обществена и политическа роля, затова е нужно да не се ограничаваме в един единствен светоглед – може да избираме и дори да променяме често възгледите си, за да намерим своето комфортно място в света. За плурализма християнството не може да бъде единствен стандарт. При плурализма всички религиозни и нерелигиозни (макар че няма нерелигиозни) възгледи са приети за равни в установяването на обществените и политическите норми. Разбира се, основна догма на плурализма е, че не може да има сигурно слово от Бога. Сигурно е само това, което ние лично смятаме за сигурно.

За съжаление, християните, които са примамени от плурализма, вече не казват „Така казва Господ“ или „Библията казва“ . . . Вместо това е модерно и политически коректно да казваме „Струва ми се“ или „Това не е за мен, но се радвам, че за теб то работи.“ Само че Библията твърди, че Божиите закони са правилни – „Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите“(Псалм 19:8). Писанието ясно показва, че има правилно и неправилно и че ние лично ще бъдем държани отговорни за всяко решение и дори за всяка казана дума в живота си.

Плурализмът изглежда привлекателен, защото той премахва нуждата да воюваме за основни религиозни принципи. Надеждата е да намерим общи етични принципи, с които всички хора да се съгласят. Такъв подход изглежда добър докато теорията бъде приложена на практика и се окаже, че плурализмът е абсолютен нонсенс. Това е така, защото е пълен абсурд всички да са прави за едно и също нещо. Къде е скрито разковничето?

При учението на чистия плурализъм – към което много секуларисти казват, че се придържат – всички начини на живот са позволени. Следователно, в крайна сметка канибализмът, човешките жертвоприношения, груповите самоубийства, полигамията и детската порнография ще трябва да бъдат позволени – всъщност точно това става днес. „Кои сме ние да казваме кое е правилно и кое не?“ е често повтарян рефрен от хората, които макар да твърдят, че са християни, са всъщност скрити плуралисти. Друг е въпросът, че плурализмът е просто поредната клонка в сектата на хуманистите.

Знаете ли какво е сигурно, по отношение на плурализма? Сигурно е, че обществото не може да оцелее дълго време, ако този принцип се доведе до своя логически край и всеки е свободен да прави каквото поиска. Това означава, че абстрактната абсолютна свобода е невъзможна! Ето ви сега сериозен проблем: Ако плурализмът е невъзможен за индивида, той е невъзможен и за държавното управление. Да го кажа по-ясно: Невъзможно е да съществува плуралистично държавно управление. Все едно да кажем, че държавата и нейната бюрократична система е неутрална по отношение на етиката. Истината е, че неутралността на държавата по въпросите на религията и морала е абсолютен мит. Никога не можем да избягаме от въпроса: Чия вяра, чии ценности, чий Бог стоят в основата на гражданските закони на един народ? Този въпрос е така лесен за мислещите умове и така далечен за индоктринираните в държавната религия роби.

Да помислим над следното: Например, в нашето законодателство полигамията е забраненa. От своя страна, аз мога да докажа, че забраната на полигамията е религиозна забрана, основана на християнските закони. Сега идват и проблемите, защото усилията на вярващите в плуралистичните принципи индивиди е да докажат или по-скоро да направят всички мнения равнопоставени. Възможно ли е това? Проследете логиката: Ако следваме плуралистичните принципи, то позицията против полигамията е също толкова законна, както и тази за полигамията. Следователно, би било незаконно да се налага позицията против полигамията върху онези, които искат да практикуват многоженство. Би трябвало „браковете“ на хора с по няколко жени или с по няколко мъже да получат същите права, както и моногамните брачни двойки, нали така? Именно това трябва да е политиката на съвременната държава, която твърди, че е плуралистична. Да, но полигамията е забранена от закона и следователно религиозните принципи на плурализма не са доведени до своя логичен край. Разбира се, този факт, свързан с християнското наследство, тормози плуралистите и те се опитват да го преодолеят чрез законодателство. Ето на, от части политиката на плурализма се внедрява или вече е внедрена в днешните държавни университети, училищата и дори в детски градини – ако не за полигамията, то със сигурност за педерастията. Разбира се, това е съвсем логично, защото ако няма установен стандарт, основан върху абсолютите на Библията, тогава подобна политика е основателна, така че е въпрос на време да се узакони и полигамията, ако плуралистите са последователни докрай. Ако няма Бог, няма закон – това е сляпата надежда на плурализма.

Онези християни, които вярват, че плурализмът е отговора на тяхната фалшива надежда за спокоен живот, не са положили искрени усилия да изследват неговите последствия. Историята е изпълнена с примери за това как държавата възприема ролята на Бога след като всички религии са изравнени. Ако всички религии са равни и религията не може да се смесва с политиката, тогава как държавата обосновава и узаконява своето съществуване? Държавата трябва да намери начин да узакони своето право да управлява или непрекъснато ще бъде събаряна от хората. Затова и държавното управление е неизбежно религиозно – то се опитва да наложи държавната религия (плурализъм) на гражданите, най-често чрез насилие, разбира се.

Всичко това не е нито ново, нито странно, защото се случва постоянно в историята на човечеството, но понеже християните са мързеливи читатели и невежи последователи нито виждат бесилото, нито усещат въжето, което се стяга около вратовете им. Като говорим за история, то в древна Гърция жителят на Атина, макар да е бил свободен да се покланя на своите си богове, е бил задължен да участва в поклонението пред Зевс и Аполон по законово предписания от властите начин. Пренебрегването на това задължение го е лишавало от правото да участва в управлението. Това е учението на плурализма в действие: гражданите могат да се придържат към своя си религия, докато държавата управлява според правилата на божество, направено по неин си модел и за целите на властта. С течение на времето дори и личните религиозни вярвания и практики не могат да бъдат толерирани, ако искате да сте част от управлението на полиса. Щом ще сте в управата на града, сте длъжен да почитате държавните божества. Ето на, плурализмът работи на ниско ниво. Ако решите да си наврете носа в забранената зона на управляващата каста, непременно трябва да се закълнете в държавното божество.

Дохристиянски Рим е имал подобна система. Октавиан Август съживява старите божества, за да укрепи позицията си и властта си като император. Мотивът му, разбира се, е бил политически. Отново виждаме, че е неизбежно религията да се употребява като средство за провеждане на държавна политика. Август отива и по-далеч от своите предшественици, като въздига своя велик чичо Юлий Цезар сред боговете и заповядва поклонението пред Божествения Юлий да не бъде по-незначително от поклонението пред Аполон, Юпитер и другите богове. Така Октавиан Август поставя началото на това, което е наречено истинската религия на дохристиянски Рим – поклонение пред държавния глава. При своята смърт Август също влиза в редиците на боговете, както това става и с другите императори след него. Разбира се, не е чудно от къде произтича култа към личността в тоталитарните режими през XX век. Новото е добре забравено старо.

Както Гърция, Рим също толерира личното религиозно вярване и практика, доколкото то не навлиза на политическата арена, където държавната религия е притежавала монопол. С времето, обаче, религиозната търпимост изчезва. Отказът да се поклониш на Цезар е бил деяние на предателство, което често е носело жестоко възмездие, макар че отказът да се поклониш на Юпитер е бил толериран. Днес е същото – държавата не се интересува в кой бог вярваш, докато не заявиш, че не вярваш в държавата-бог. Императорът е бил бог, издигнат над традиционните богове, включително и над Юпитер. Днес си имаме най-малкото премиер-слънце и противоречието на божествената му политика е равносилно на ерес. Разбира се, както в Гърция и Рим, така и в съвременния свят християнството е сериозен проблем. Това се отнася особено за Рим. Всички вие, ако не сте чели, то поне сте чували за гоненията на християни в империята на цезарите. Християните са можели да избягнат физическата смърт, но на голяма цена. Всеки обвинен, който се е отричал от Христос и е давал задоволително доказателство, че се е отрекъл от своите грешки, като е трябвало да се поклони пред боговете и образа на императора, и като е проклинал Христос, е трябвало да бъде незабавно оправдан. Днес ситуацията е същата, но не се действа така открито и брутално – е, ако не се налага, разбира се. Дотук с предимствата на плурализма.

Ще сгрешите ако си мислите, че обожествяването на държавата е характеристика на древния свят. Френската Революция от XVIII век възкресява идеята за обожествяването на държавата. Ерес е било християнската религия да се смесва с френската политика, това естествено не означавало, че всяка религия е била забранена. Празнотата е била запълнена с нов бог. Французите са прогласили „богинята на Разума“ в катедралата Нотр Дам в Париж и в други църкви във Франция. В Париж богинята е била олицетворена от една актриса, Демоазел Кандей, която е била внесена в катедралата на раменете на мъже, облечени в римски тоги. С изхвърлянето на старата религия на християнството си отива и значението на тази религия – уж. Французите са били толкова враждебни към смесването на християнството с политиката или с каквото и да било, че преобръщат целия обществен ред като преправят дори календара. Разбира се това не е смяна на една религия с никаква религия. Плурализмът има всички белези на хуманистична религия, която в конкуренция с християнството има за цел ни повече ни по-малко от това да го унищожи. Разбира се, че е смешно, но французите през XVIII век са били доста убедени и сигурни във войната, която трябва да поведат срещу Бога на Библията.

Забележително е, че двата най-големи атеистични режима в историята – революционните правителства във Франция от края на XVIII век и тези в Русия от началото на XX век – са се опитали да променят традиционната седмица, надявайки се с това да унищожат християнството – изключително наивно, но факт. Французите постановяват десетдневна седмица, а Съветите петдневна седмица, като и двете са били строго налагани, но са просъществували само няколко години. Дори традиционното датиране започва да се променя сред интелектуалците и либералните теолози. Символите пр. Хр. и от Хр. – „преди Христа“ и „от Христа“ биват отхвърлени в полза на пр.н.е. и сл.н.е. („преди новата ера“ и „след новата ера“). Това е най-малкото, което наивните тоталитарни лидери и адепти са направили за да „убият“ християнското наследство. Има доста брутални примери от войната на плуралистите срещу християните, които съперничат и дори надминават злобата на Рим срещу Христос, но затова ще почетете сами. Сега е по-добре да се спрем на генезиса, на съвременната държавна религия през XIX и XX век.

Популярният и влиятелен в миналото философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел описва държавата като „Бог ходещ по земята.“ Хегел предлага държавата да бъде обожествявана, защото държавата е „проявление на Божеството на земята.“ Човек трудно би намерил съвременни политически спецове, които да използват откровения език на Хегел, но често действията говорят по-силно от думите. За съвременните етатисти политическата дейност е не по-малко божествена дейност от това, което тя е била за сатрапите в градовете-държави на Гърция, за императорите на Рим, за френските революционери, за сталинистка Русия или нацистка Германия. За много съвременни политици държавата е спасителна институция – тя е такава и за адептите на плурализма, разбира се. Днешната държава е идол, издигнат на високо, пред който мизерните души благоговеят. Държавата идол използва езика на състраданието, защото нейното намерение е месианско. Тя гледа на масите като подтиснати и безпомощни нещастници, като овце без овчар, нуждаещи се от спасител. Държавата обещава да построи рай на земята чрез принуда и централизиране на властта в ръцете на група жалки тарикати. Резултатът е загуба на свобода и плуралистична религия, за успокоение на робите.

Сега горчивата истина, която би трябвало да жегне християните: Бог не търпи плурализъм! От това, което виждаме в съвременното ни общество, а още повече и в историята, можем да заключим, че е невъзможно да отделим религията от политиката. Винаги някаква религия, дори ако това е атеизъм или езичество (синоними), ще е основа на политиката. Политиката не е религиозно неутрална територия и ако се заблуждаваме, че християнските принципи не работят по отношение управлението в обществото, ще продължаваме да стоим в ъглите на обществения живот, чакащи чудодейно избавление. Уикипедия ни казва: Плурализъм (на латински: pluralis) означава потвърждение или допускане на множество мнения, възгледи или гледни точки по даден въпрос. Е, аз не вярвам в плурализма, защото не вярвам в множество истини! Плурализмът не е решение на проблемите в съвременния свят, никога не е бил и ако някой не го е разбрал все още, то или е слепец, с надежда да прогледа, или е епистемологично осъзнат враг на Бога.

Публикувано на Държава, Етика, Закон, Морал, Образование, Семейство, Църква, общество, право, философия. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s