С революционен план към „светлината“ на ада

„Ако някой се мисли за нещо, когато всъщност е нищо, той мами себе си.“ – Гал.6:3

Хората обичат да са житейски късогледи. Не за друго, а защото искат. Искат всичко да е бързо и сега, а това си е житейско късогледство – в тежките форми – житейска слепота. Аз поне мога да говоря и пиша каквото мисля, дори и тук, все още. Това е привилегия, имам предвид свободното говорене, която привилегия, например, конвенционалните политици не могат да си позволят. Разбира се, аз им съчувствам, малко, защото завалиите се опитват да са политически коректни, дори когато казват че не са, а трябва да са само коректни, т.е. без политически в словосъчетанието. Ето например, някои политици представят своята визия за страната ни с думи като: „България трябва да е свободна, независима, обединена и благоденстваща“. Съгласен съм напълно, но се притеснявам, силно, че пътят, който ни се предлага за достигане на въпросните цели е драматично невъзможен. Историята многократно го доказва, но дори и историците са слепи, та не виждат парадокса. А за какъв парадокс говоря?

Представата на политиците за постигане на възрожденския идеал е политическо-бюрократичен – т.е. насилствен, от начало докрай. Впрочем, това не е изненадващо, защото възрожденците от XIX век (повечето от тях) са виждали осъществяването на този идеал по начина, по който го виждат и днешните им наследници – чрез „революция народна, незабавна, отчаяна“ (Христо Ботев). Не случайно самите възрожденци са наричали себе си революционери, а и ние (повечето от нас) днес ги почитаме именно като революционери.

Разбира се, днешните адепти на революционерите от XIX век не просто им се възхищават, те буквално следват примера им. Родолюбието е издигнато в култ и не се тълкува като РОДолюбие, а като родоЛЮБИе. Така го е разбирал и самият „свещен“ революционер, безспорно гениален поет Ботев: „Мила ми Венето, . . . знай, че ПОСЛЕ ОТЕЧЕСТВОТО СИ съм обичал най-много тебе“. С други думи, Родината буквално се поставя преди, над семейството. Тук драмата обаче е, че всъщност днешните (а и тогавашните) революционери не разбират правилно думата Родина. Всъщност, думата РОДина е с корен РОД, а не с корен ИНА.

Какво излиза, че ако искаш свободна, независима, обединена и благоденстваща България, трябва да имаш първом свободен, независим, обединен и благоденстващ РОД, ще рече семейство. Ето ви го противоречието: Няма как да изоставиш семейството си, за да го направиш свободно, независимо, обединено и благоденстващо! Това е шизофренията на революционерите от XIX век, както и на наследниците им. Днес много от идеалистите в политиката допускат същата грешка – буквално изоставят или най-малкото неглижират семействата си, за да работят за уж доброто на семействата си – такива са впрочем и Мотивите на Ботев, в цитираното по-горе негово писмо до съпругата му от 1876 г.. Не, драги идеалисти, така няма да се получи! Не се е получавало никога, няма да се получи и сега! Определението за лудост е да правиш постоянно едно и също нещо и да очакваш различни резултати.

Разбира се, професионалните революционери винаги са били луди – те няма да си го признаят, защото не го разбират, но със сигурност ще ви намразят, задето им казвате истината и ще ви намразят силно, по ботевски. Подсъзнателно те не обичат семействата си, защото обичат само егото си, понеже са себични, егоистични и силно комплексирани. Често ще ви съветват да вярвате в себе си, защото това е религията им – да вярват в себе си, което автоматично означава, че не вярват на никой и на нищо – мнителни са до умопомрачение. Мечтаят да изгорят в борбата, за „да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…“. Хубаво, умря, но остави след себе си онези, за които първо трябваше да се погрижи, а Библията ни казва, че „ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош.“ (1 Тим.5:8). Ако родителите се борят за семействата си – печелят всичко, но ако се борят за всичко – губят семействата си!

Ако нахално си позволя да навляза плахо в полето на Григорий Климов бих казал, че „Княза на този свят“ (книга на Климов) никога не се е плашил от революциите и революционерите – напротив, именно Княза на този свят им дърпа конците. Естествено Климов знае, че неговият княз е лишен от права, авторитет и власт, но революционерите не знаят това и поради туй са марионетки нему. Революционерите са удобни: Те мислят че са свободни, докато са роби. Те се борят за независимост, докато са силно зависими от заблудите на Княза и искат всички да са като тях. Те са разединили РОДовете си, чрез бягството си от отговорност, а се мислят за обединители. Те презират благоденствието, докато се борят за него. Революционерите никога не са доволни или благодарни за това, което имат или биха имали. Те са професионалисти и затова, когато постигнат привидно целите си, са нещастни и започват да си дирят нова революция и така, докато могат, докато ги има, докато се явят на отчет пред Бога за да се изненадат от факта, че всъщност техният княз е фалшив, просто пара, въздух под налягане, и затова животът им е бил безсмислен и празен – горящи бързо слама и дърва.

Истината е, че идеалите на възрожденците от XIX век не са постигнати именно, защото никога не е била осъзната основата за постигане на целта. От онзи стар идел може и да се постигне нещо чрез бягство от реалността, ама за кратко и някак съмнително непълно. Ако имате свободна Родина, то тя няма да е обединена, защото семействата са разединени и изоставени. Ако пък не е независима, то няма как да е и свободна, макар на хартия да е. Няма как РОДината да е благоденстваща, ако РОДовете мизерстват.

В крайна сметка днешните революционери наистина приличат на онези, отпреди 150 години (те следват сляпо идолите си), но това няма как да ме радва. Ако един революционер (днес се зоват политици) зареже семейството си за уж по-високи цели не е човек, на когото мога да вярвам. Следствието е нещастие, развала и тотален провал в дълъг период от време, защото няма как да оправиш нещо, каквото и да е, щом нямаш „инструмент“ за поправката му. Ако си провалил личния си живот, не може да бъдеш ефективен където и да си, каквото и да правиш – това е драматична, дяволска самозаблуда. Ако не можеш да управляваш собственият си дом, не може да управляваш абсолютно нищо! Ето: Ако искате РОДина свободна, независима, обединена и благоденстваща – покажете РОДове, съставлявани от човеци свободни, независими, обединени и благоденстващи. Ако не се направи второто, първото е невъзможно! Може и нищо да не сте разбрали, но аз ви го казах, а това вече ви прави хора без извинение.

Публикувано на Държава, Образование, Семейство, общество, философия. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s