Благодат и мир вам!

В навечерието и на тази година, отново не целенасочено, а някак изподир слушах обращенията, или както е прието да се казва днес – поздравленията, на редица политици към българите, по случай превъртането на календара. Отчетливо характерно за всички тези поздравления е едно нещо: Всички желаят преди всичко, на първо място, най-вече ЗДРАВЕ и после додават още нещо, свързано с начинът, по който клетите ни политикани виждат или по-скоро си представят живота. Всъщност, най-вече и на първо място здраве желаят и си пожелават почти всички хора – това е така да се каже стандартно заклинание за езическия свят, в който живеем.

Като последователен християнин ви питам: Чували ли сте някъде във встъпителните обращения на апостолите към християните, когато им пишат, някой да желае здраве на църквата!? Не сте го чули, няма и да го прочетете. Знаете ли, че думата „здраве“ не е спомената повече от десетина пъти в Библията, като повечето от тези стихове са в Притчи и то в специален контекст. В Новия завет ще прочетете думата веднъж. Въпросът обаче е, че спомената в Словото, обикновено тази дума няма нищо общо в своя оригинал, със значението на съвременната думата здраве или поздрава „здравей“. Това не е най-важното в момента, няма да ви занимавам с екзегетика. По-важно е, че здравето на тялото практически липсва като тема в Библията.

Нито една от заповедите в Декалога не е свързана с физическото здраве. Въобще Библията говори малко за здраве, дори тъй наречените „здравни закони“ в казуистиката на Стария Завет, са всъщност ритуални закони, изпълнени в Христос.

Логичният въпрос тогава за нас, като християни е: Защо съвременният свят е толкова обсебен от здравето си – за съжаление и много християни имат този проблем! Отговорът е прост –съвременният свят е обладан от диво езичество, окултизъм и омраза към Бога на Библията.

Не, здравето не е най-важното нещо за нас! Ако беше така, Библията нямаше да е писана от Бога на Библията, а от проф. Емилова или от „учителя“ Дънов.

Когато става въпрос за здравни проблеми в Библията или за изцеления, те обикновено са свързани с езичниците и са свидетелство за тях. Свидетелство затова кой е Лекарят, Изцелителят на хората. Точно такъв е случая, когато думата „здраве“ е спомената в Новия Завет. Спомняте си случката описана в Деяния на Апостолите, когато апостолите Петър и Йоан се спират пред куция по рождение човек, просещ пред храма и Петър му казва: „Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исуса Христа Назарянина, [стани и] ходи.“ Апостол Петър използва извършеното от Бога чудо, за да благовества на удивеното множество, като казва:

„Израилтяни, защо се чудите за тоя човек? или защо се взирате в нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи? Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Служителя Си Исуса, Когото вие предадохте, и от Когото се отрекохте пред Пилата, когато той бе решил да Го пусне. Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и, като поискахте да ви се пусне един убиец, убихте Началника на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели. И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи тогова, когото гледате и познавате; да! тая вяра, която е чрез Него, му даде пред всички вас това съвършено здраве. (Деяния 3:12-16)

В крайна сметка, централната тема на Словото Божие е не здравето, а изкупителното дело на Христос!

Когато хората мразят Бога, те издигат друг, фалшив бог за себе си, бог, на който да се кланят и да обожават – днес това е богът на здравето. Страхът от смъртта и разклатеното здраве, изтегля на преден план от пантеона на езическите божества, богинята Хигия или Салус, какъвто е латинския ѝ еквивалент. Тя е дъщеря на Асклепий, както разказват приказките на езичниците. Разбира се Асклепий, бащата на Хигия, е богът на лечението. Преклонението пред Хигия ни предпазва от заболяване, а редовните дарове пред олтара ѝ ни гарантират добро здраве – казват древните езичници.

Често пъти съм обръщал внимание на думите, които християните използват. Често пъти съм получавал неодобрение заради това, че го правя. Често дори съм бил атакуван с омраза, когато съм обръщал внимание на начина, по който християните говорят или се изразяват. Истината е, че след като апостол Яков отделя толкова много внимание на думите ни, очевидно това е важно. А и в крайна сметка, цялата Библия е думи и всяка от тях е важна, само че думата здраве явно не важна за Словото и аз се питам защо, при положение, че тя е най-важната дума в съвременния свят!?

Не съм правил нищо повече от това, което виждам в Словото и нямам нищо против да бъда мразен затова – защото ако съм мразен заради покорството си към Словото на Бога, това е благодат за мен: Христос ясно казва: „ще бъдете мразени от всички поради Моето име. Но и косъм от главата ви няма да загине.“ – за мен това е предостатъчно!

Нямате и най-малка представа, колко езическо наследство има в говоренето ни. Ние сме пропити с езика на езичниците, защото сме расли и сме били възпитавани в езическа среда. Ето например, днес ние се поздравяваме с думата „здравейте“ – а защо, питам, никой от апостолите не се обръща към християните по този начин? Питам ви и отговор не искам, защото е ясен!

Като споменах богинята Хигия, нека ви кажа още нещо за нея, защото е свързано с поздрава, който всички ползват „здравей“: Значи, Статуи на Хигия са били ваяни от най-известните древни скулптори, като Скопас, Бриаксис и Тимотей. Та Хигия най-често е представена в скулптурата като млада, гола жена, хранеща голяма змия, увита около тялото ѝ. Змията обикновено пие от съд, който тя носи – някаква чаша или паничка. Разбира се вие знаете, че в наши дни змията с чаша е емблема на медицината. Тези атрибути по-късно са възприети от гало-римската богиня на здравето Сирона. Името Хигия е в основата на думата хигиена, както се досещате (разбира се, чистотата на тялото е важна, но не в това е проблема). Последователите на Питагор се поздравявали с думата „Хигия“ което значи „Здравей“, понеже самата дума Хигия, се превежда буквално като здраве.

В своя исторически оригинал, хипократовата клетва започва със следните думи:

„Кълна се в Аполон, лечителят, Асклепий , Хигия и Панацея, и вземам за свидетели всички богове и всички богини, за да се запази според способността ми и моята преценка следната клетва и договор“. После вече следват някои от познание ни думи на вричането към боговете на древните езичници. . .

Разбира се, дори и ние българите си имаме статуя на Хигия – в Банкя. Ако искате, вижте я в нета. Статуята на Хигия в гр. Банкя се намира в парк „Кестени“. Богинята е изобразена гола, наметната с плащ. В лявата си ръка държи тояга с увита около нея змия, а в дясната си ръка – съд . . . но стига толкова за митологията и произхода на думата „здравей“.

Ще кажа по-скоро това, че самата дума „здравей“, която често се използва сама за себе си, звучи като наричане или заклинание – хората обичат такива неща. Ето, сега дойде нова година в летоброенето след рождението на Христа и езическата българска традиция си има специално заклинание по тоя повод. Разбира се, мога да ви изрецитирам десетина варианта на сурвакарското заклинание – и аз съм бил дете и мен са ме учили на тия стихчета в държавното училище, пък съм и сурвакал за пари маса народ, като дете, поводът за сурвакането бе да се обогатя, разбира се. Кътах си парите за сладкиши от сладкарницата, то е ясно, но:

Сурва, весела година,

златен клас на нива,

червена ябълка в градина,

жълт мамул на леса,

голям грозд на лоза,

пълна къща с деца,

пълни обори със стока,

пълна кесия с пари.

Пълна къща със коприна!

Живи, здрави догодина,

догодина, до амина!

Много „свежо“ сурвакарското заклинание. Само че златния клас в нивата, ябълките, мамула и гроздето не падат от небето, за тях човек трябва усърдно да се труди. Ама по празниците в края на годината кой мисли за труд – всичко яде, пие, весели се и мечтае за берекет, ако може без особени усилия. Разбира се, в сурвакарското наричане има и деца, има и здраве, както му е ред. То добре, ама и помен няма от Истината. Сякаш всичките блага на света идват, защото си ги пожелаваме или си мечтаем за тах!?

И като писах одеве, че апостолите никога не са се обръщали в писмата си до църквата желаейки здраве, казвам да почетем малко, та да видим какви поздрави са отправяли ранните християни към своите братя и сестри:

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, за наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повяхва, запазено на небесата за вас, които с Божията сила сте вардени чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.“ (1 Петр.1:3-4)

 „Благодат и мир да ви се умножи чрез познаването на Бога и на Исуса, нашия Господ.“ (2 Петр.1:2)

„Благодат, милост, мир да бъдат с нас от Бога Отца и от [Господа] Исуса Христа, Сина на Отца, в истина и любов.“ (2 Йоан 1:3)

„Милост, мир и любов да ви се умножат.“ (Юда 1:2)

„До всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призвани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.“ (Рим.1:7)

„До Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш: Благодат и мир да бъде на вас от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христа.“ (1 Кор.1:2-3)

„Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия: Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.“ (2 Кор.1:1-2)

„. . . към галатийските църкви: Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и от нашия Господ Исус Христос,“ (Гал.1:2-3)

„Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господа Исуса Христа.“ (Еф.1:2)

„Благодат и мир да бъде на Вас от Бога, нашия Отец и от Господа Исуса Христа.“ (Фил.1:2)

Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, [и Господа Исуса Христа].“ (Кол.1:2)

„Павел, Сила и Тимотей до солунската църква в Бога Отца и Господа Исуса Христа: Благодат и мир да бъде на вас.“ (1 Сол.1:1)

Мога да продължавам още дълго, но и да го направя, само ще видите, че никъде, ама никъде няма поздрав от сорта – бъдете здрави или здравейте!

Това не означава, че християните от Първи век не са боледували, напротив, боледували са, но никога не са си пожелавали здраве!? Очевидно физическото здраве не е най-същественото нещо, което биха могли да си пожелаят, но виж благодатта и мирът, дадени от Бога Отец чрез Исус Христос, са съвсем друго нещо.

Но както написах и тогава хората са боледували. Очевидно причините за болестите в Библията са две: Наказание или Изпитание – толкова. Ако четете внимателно Словото ще видите, че една от причините за лошото здраве е не разпознаването на тялото Христово – така пише по повод на участието в Господната трапеза:

„Защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали. Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.“ (1 Кор.11:29-31)

Болестта може да е съд, може да е и изпитание, както в случая с Йов, но това не е страшно. Пак Словото ни казва чрез апостол Яков:

„Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.“ (Яков 1:2-4)

Днешният култ към здравето е най-ярката илюстрация за езичество в най-лош вариант. Хората обичат да произнасят заклинания за здраве. Важно е да има манджа и да сме здрави. Това е върховната цел на средностатистическия безпътен и окаян езичник. „Айде наздраве, да сме живи и здрави – туй е най-важното – един път се живее“!

За езичника, понеже животът е един, но за сметка на това доста крехък, че и кратък, най-важното е да сме живи и здрави, нищо, че мъртвият в греховете си човек не е нито жив, нито здрав. Лутайки се в своята заблуда, езичникът ще се хване за всяка сламка, за да е спокоен за здравето си. Именно заради това, експлоатацията на темата за здравето има небивал успех на фона на днешните събития по света, свързани не само с грипа, но с кое да е друго заболяване. Водени от своя страх за здравето си, всички езичници, а и доста християни вършат безброй лупинги и се покоряват на всяко робство, само здраве да има, щото то е най-важното – ами не е!!!

Здравето е следствие, а не причина. Често самите ние се молим за здраве, но когато прочета Господната молитва, в нея не виждам подобна просба:

„Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; Дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].“ (Мат.6:9-13)

Къде точно видяхте основна точка в този образец за молитва да е здравето ни!? Начинът, по който християните са гледали в историята, а трябва да гледат и сега е, че физическото здраве е част от Божията благодат към нас, защото благодатта е много повече от само здраве!

Въобще не казвам, че ние не трябва да се грижим за телата си, напротив, те са храм на Святия Дух (1 Кор.3:16). Но както се казва, че са храм на Святия Дух, така се и казва, че телата ни принадлежат на Бога и ние трябва да Му ги предоставим като жертва жива, свята и благоугодна, като наше духовно служение (Рим.12:1). Не, не трябва да неглижираме телесното си здраве в никакъв слушай. Имаме навика да го правим, особено по празниците, наслаждавайки се на изобилие от вкусни гозби, но да не забравяме, че и лакомията е грях, а и определено вреди на здравето ни – има много предупреждения за лакомията, включително и по повод на Господната трапеза, но . . .

В крайна сметка, причината за нашето здраве очевидно е само и единствено Богът на Библията, сиреч опазването в живота ни на Неговите заповеди.

Затова и ни се казва: „Сине мой, внимавай на думите ми, Приклони ухото си към беседите ми. Да се не отдалечат от очите ти. Пази ги дълбоко в сърцето си; Защото те са живот за тия, които ги намират, И здраве за цялата им снага. Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.“ (Пр.4:20-23)

Да пазим сърцето си в тези стихове не означава да се пазим от инфаркт, нали ви е ясно!?

Христос ни казва, коя е първата и най-голяма заповед: „да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: „да възлюбиш ближния си, както себе си“. (Мат.22:37-39)

Христос не ни казва: Пазете здравето си с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: да опазиш здравето на ближния си, както своето си – това дали го разбирате!?

Какво поиска от Бога цар Соломон: „А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам . . . Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ; И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо. (3 Царе 3:5,9,10)

В следствие на тази Соломонова просба: Бог даде на Соломона твърде много мъдрост и разум, и душевен простор, като крайморския пясък. (3 Царе 4:29)

Да му се не види, защо цар Соломон не поиска от Бога здраве, та да може да си върши царските дела!? Ако бе поискал здраве, то и ние щяхме да знаем, какво искат хората, за да бъдат най-мъдри на света. Уви – за тая работа здравето не е на първо място, моите съболезнования!

Да се поздравим в контекста на Словото, означава да отдаваме цялата слава на Бога. Апостол Павел обича да се обръща към християните с: Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа. Това е чудесен поздрав, използвайте го!

Явно благодатта и мира включват всичко, от което се нуждаем в тоя живот и съм сигурен, че когато говорим за благодат, то здравето е част от тази благодат, без да се превръща във фетиш. Работата е там, че благодатта включва много повече от здравето. Тя включва успех в начинанията ни, радост от живота, щастие в пътя на правдата, простор за душата и каквото добро още се сетите. Разбира се, тази радост може да се изживее в мир. Но откъде, казва Павел, идат благодатта и мирът – идват от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.

Затова и всички вас така поздравявам: Нека новата година, е пълна за всинаца ни с Благодат и мир, които идат над нас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.

Наивно ли е да си мисля, че ще доживея денят, в който български политик поздравява с тези библейски думи, на връх Нова година, всички нас – как мислите?

Публикувано в Етика, Морал, Образование | Вашият коментар

Празнична слука

Дядо Душко се изтегна на трикракото столче, облиза мустак, из който се бяха заплели няколко мазни трошици от качамака и подир това навря муцуна у дървеното бокалче. Сръбна звучно от ароматното червеното винце, въздъхна с наслада и мълчаливо взе да си тъпче тютюнец в чибука. Като покади малко, пуфтейки звучно, както си му бе обичай, отново се изпъна, да изпращят старите кокали и рече бавно и категорично на баба Ружа:

– Булка, додея ми тая мамалига! Утре сутрин ще ида в гората, па ще ти донеса един тлъст заек. Ще ми направиш една блажна попска яхния, че да си спомня що е кеф. Аз по Рождение Господне качамак няма да ям!

– Каква гора, какъв заек, бе дядо – рече баба Ружа припряно – ти веке едва ходиш, пушката ти ръждясва от 15 години, очите ти недовиждат, та заек ли ще гониш!?

– Ще гоня не, ами ще го и фана – закани се дядо Душко – ти само стой та гледай. По-добър авджия в околията от мен няма!

– Нямаше – въздъхна, по-скоро с облекчение, баба Ружа.

Ама дядо Душко бе съвсем сериозен. Изгледа авторитетно баба Ружа, така, изпод рошави бели вежди, засука мустак, ама малко по-коцкарски го засука, сякаш се заканва да спечели бас, че после свали овчия елек, захвърли потурите край миндера и се уйдурдиса на кревата до огнището отрано, та да стане по мръкнало и да хваща гората. Баба ружа се изсмя полугласно, па си рече на ум: Изпростява моят дядо, зайци щял да лови, като че е туй работа за него . . .

Не, ама да. Рано на зарана дядо Душко стана! Седна на кревата и зачака да се поразбуди. Поококори се след 5 минути, па тръгна бавно из тъмната соба, да се присети къде се намира. Почеса се по задника през скъсаните наполеонки, че да му дойде акъла и той, акълът, също се почеса, та се събуди – лов! Това беше планът за деня. Беше 23 декември и постите отиваха към края, тъй че дядо Душко бе твърдо решен, да осигури дивеч за вдругиден. Довлече се наш дядо до стария, прашен сандък и забърна капака с пуфтене, зер сандъкът му отговори със скърцане и пращене – и двамата бяха по на 90 години – сандъкът малко по-стар. Из под чииза на баба Ружа, дядо Душко набара приклада на старото чифте.

– Брех, да му се не види – рече полугласно дядо Душко – три петилетки не съм я барал таз пустия, а още мазна седи. Бравос, ще свърши работа.

Дядо Душко не знаеше, че предната нощ, след като захърка сладко под юрганя, баба Ружа изприпка до сайванта, та прибра старата игленийка обратно в сандъка, та да я намери нейният дядо сутринта. Баб Ружа отдавна ползваше тази стара пушка да бърка домашен сапун. Много удобна беше – метална пръчка с уширен дървен край, като бъркало за лютеница, ама по-удобно. Заради това чифтето беше леко мазничко, макар баба Ружа да го търка дълго с пепел от огнището, та да прикрие престъплението си. Все пак, колкото и да почистваше пушкалото, свинската мас и парафина бяха добре попили в дървения приклад и кой знае още къде.

Доволен от доброто състояние на оръжието, дядо Душко го опря на стената под кандилото и взе да се тъкми за ловен излет. Баба Ружа бе станала час преди своя дядо и веке бе издоила овцете. Докато дядо Душко навиваше навущата връз вълнените терлици, баба Ружа му поднесе, в неговата паница, топла попара с овче млекце, умешено с малко винце, както му е ред. Дядо Душко излапа лакомо закуската и скокна от софрата сит и пълен с ловни мераци. Притегна опаса, че се бе разсуфлил, дорде се тъпка одеве, напълни джебовете на гюслюка с джепанета, наметна ямурлука, изпуфтя за изпроводяк и нарамил добре смазаната или по-скоро добре омазаната пушка, заскърца с цървули из хрупкавия сняг по двора към вратнята.

Съде до оградата, усетила раздвижване, из дървената си колиба се измъкна Марийка. Старата кучка се изненада щом съзря дядо Душко с пръчката за бъркане на сапун на рамо и ако беше чиляк, щеше да се почеше зад ухото, па после да подсвирне и да си килне капата, ама в тоя случай същата работа свърши една въздълга прозявка с изплезен докрай език и втренчено взиране с подозрително премрежен поглед. Ловният инстинкт бе отдавна задрямал у Марийка, та затова тя съвсем недоверчиво се отнесе към командата на дядо Душко:

– Дерзай, Марийке, излезе ти късметя. Тръгвай с мене, зайци да ловим!

Кучката последва недоверчиво, но с любопитство дядо Душко, защото имаше някаква мистика в тая непредвидена разходка, пък и пръчката за бъркане на сапун приличаше на нещо друго, когато не бе в ръцете на баба Ружа, а на гърба на дядо Душко. Друго можеше да върши това бъркало, да, мислеше си Марийка и не й доходяше на акъла, какво можеше да е това другото!?

Така поеха те към полето – старецът и кучето, газейки из заснежената добруджанска земя, която бе повила за почивка плодородната си снага с бляскав снежен юрган. Това старо поле и зимъска беше някак особено мистично и вълшебно, щото изпод завивката си изпущаше ароматни изпарения, като че диша и че като сякаш дава дишане на всички създания що пъплят по него . . .

Тия красоти дядо Душко сега не виждаше, в акъла му пара се вдигаше само от попската яхнийка, къкреща в чувена над огнището – уврели картофки, морковчета и патладжанец, в суе с крехко заешко месце, кабардисвало цяла нощ в специални салтанти, по стари ловни рецепти. Мислеше си така наш дядо, крачеше към близката курия и сякаш отново бе младеж на 75 години, пълен с енергия и живот.

Мина що се мина време от началото на тоя ловен излет и Марйка се сепна, па се спря, тъкмо пред един гъсталак, на ръба на курията. Сети се и тя, че е била нявга ловно куче, а сега изведнъж нещо погъделичка обонянието й, та затова изпъна назад опашка, като стрела, успоредна на полето и сви предния си ляв крак, както правят четирикраките ловни експерти.

– Браво ма, Марийке, де е заека? Рече дядо Душко, вдигна джепането и затъкна петлетата.

Вярно, че нещо шавна иззад гъсталака . . . и ето, на, две дълги уши щръкнаха над драките. Дорде си помисли, че е още съвсем близо до село, дядо Душко пукна страшно с игленийката. Че като изпращя това чудо, че като изрева, че като вдигна един облак от дим, гръмотевица и сапунени балончета, чудо невиждано! Ще кажеш не джепане, а топ гръмна. Дядо Душко едва остана на нозете си, така го ритна приклада, че се и плъзна някак, мазно, па едва удържа чудовището.

– Пуста му и пустия – завайка се наш дядо – каква е таз артилерия!? Все съм пукал по дивеч и душмани, па и по мен са пукали из одринско и цариградско, и топове са плющяли край ушите ми, ама такава громка сила няма нийде по света – хем трещи, хем пушилка дига, хем на прани гащи миреше изподир . . .

Марийка жалната стоеше в ступор. Чакаше да се развидели след черния дим от трясъка и само се чудеше още ли е там, където беше или вече е там, дето отиват всички кучета след края на дните . . .

Подир някоя и друга минута силуетите на пишман авджиите взеха да изплуват из мъглата от артилерийския залп, като че някакви страшни призраци на древни воини излазяха из отвъдното, за да покажат на целия стъписан свят де и как трябва да се ловува.

Като почна пак да вижда, усетела, че e сред живите, Марийка тръгна бавно към трънаците, дето падна заека. Усетила миризмата на животното старата кучка инстинктивно се запъти към лобното място на дивеча, макар да не бе убедена какво точно ще открие. Дядо Душко видя, че старата ловна другарка се упъти към плячката и бързо забрави къде не се намира. Последва я гордо, докато у него се връщаха бавно слух, зрение и ловна гордост.

– Брех мари Марийке, че това е цял слон – възкликна дядо Душко, като едва се не спъна в ловния трофей. Уши дълги, като на царя на зайците, тяло сиво и грамадно, като на заешкия Голиат, опашка пухкава . . . а, опашка дълга, не рунтава . . . Въх мари Марийке, що е туй!? Подир слуха и зрението, у наш дядо се върна и разсъдъка, па удари калпака в земята, изстреля една попържня, че после се прекръсти и уплашено изхъхри – Господи помилуй, бастисъл съм на дедо поп магарето!

Вярно си беше. Дядо поп си връзваше заран сивото магаре край село, до трънките, а добичето кротко ръпаше по цял ден свитите от студа шипки и разни свежи клонки. Като навърза реалността със сюрреалистичната картина на собственото си нещастие, дядо Душко разбра, че няма как да скрие таз беда и ще трябва да се изповядва. Дорде мислеше как ще си признае грехът, иззад баира се зачерни калимявката на дядо поп. Кога се очерта и силуета му, гледа дядо Душко попа иде с високо вдигнат кръст, а подир него с вили и търмъци цяло село и все народ вика, чак крещи: На оръжие, братя, враг ни напада!

После стана страшно. Гледат селяните дядо Душко въоръжен и бял като снега край него.

– Що стана бре, дедо Душко, де са хайдуците, и ти си тръгнал да ги трепеш, да те поживи Господ! Взимай пример, селооо – провикна се попа – стар е наш дедо Душко, ама кой се е бил във войните, първи води раите, взимай пример, селооо!

Смаян и объркан, дядо Душко понечи да каже нещо, ама Марийка взе че излая и изгони хубавата мисла, де се бе завъртяла под калпака му. В тоз момент, Гиньо кръчмаря, и той изхвърчал от хоремака по риза, със запретнати ръкави и мазна престилка, щом чул оръдейния залп, възкликна с тромавия си, басов глас:

– Пуст да опустея, хайдука лежи сифирясън зад гъсталака! – дядо Душко побеля съвсем, че всичката кръв се бе скрила в петите му, ама се изпъна като за войнишка проверка и гръмко рече:

– Дедо попе – виноват!

– Що бе, дедо Душко, що си сторил?

– Пукнах дедо попе по заек дългоух, па зян стана твойто магаре!

– Мойто ли – приближи се дядо поп до жертвата на инцидента и додаде – че то не е мойто, ми че аз го търгосах преди две недели на ходжата.

– Пуст да опустея – пак възкликна Гиньо кръчмаря, засука мустак и продължи, обръщайки се към народа:

– Я се разотивайте бре, сиирджии, война няма да има! И някой да каже на ходжата, че онова магаре, дето го купи от дедо поп и дето ми го предлагаше предната неделя на пазаря, че не щяло да тегли каруца, тогаз го не купих, ама сега ще му броя парите! Дедо Душко, ти отивай да упрегнеш биволицата и идвай тук с колата, да натоварим . . . надениците! Дедо попе, стой тук да помогнеш, че и ти ще блажиш вдругиден!

– Ще стоя чадо, ще помагам, пък и ще блажа. Божа работа е туй, тъй му било писано.

И тъй, след упорита работа, на 25 декември подир обед, Господна година 1936-а, край софрата стоплени и зачервени пувтяха дядо Душко, Гиньо кръчмаря и дядо поп. Нямаше заешка яхнийка, но в тигана подскачаха пресни магарешки наденици, примесени със свинско, както му е ред, които, поляни с руйно червено винце, тримата заговорници лакомо поглъщаха, без да му мислят много-много.

– Сполай ти Гиньо за добрината, че ме избави от бедата – рече дядо Душко.

– Сполай ти дедо Душко за улова – додаде Гиньо кръчмаря – разнообразихме софрата и дадохме добра компания на резливото ти винце.

– Душата блажи, кога е пълен стомаха, както пише у Евангелието – додаде авторитетно дядо поп и вдигна паничката, та отпи.

Пригласиха му двамата другари с едно кротко амин, а баба Ружа се прекръсти, че беше празник, а и дядо поп цитира Евангелието.

В туй време тишината на светия ден се разхождаше из селските касъци, кучета даже не лайваха, уморени от празничните остатъци, от господарските трапези. Никой не мислеше да превръща една беда в друга, всякога се търсеше случай, от бедните добруджански души, да обърнат несполуките в слука. Живееха дружно и не даваха зор на времето, а и времето тям заор не даваше.

Някой похлопа на вратнята.

– Айде холан, да ви е честит празникът – подаде глава през портичката селският ходжа – чувам гощавка имало у вас, та дойдох да ви навестя.

– Засмяха се всинца, та донесе баба Ружа едно трикрако столче и за дядо ходжа.

Публикувано в Семейство | Вашият коментар

Кацаров срещу Хипократ

В Уикипедия за Хипократ пише, че е бил „ най-великият лекар на Античността, още наричан баща на медицината и смятан за една от най-значими фигури в областта на медицината.“ Пише още, че неговото учение отрича суеверията, божествения произход на болестите, също и магията на примитивната медицина и по този начин той бил поставил основите на науката Медицина. Хубаво, само дето от 70-те тома „медицинска“ литература приписвани на Хипократ днес нищо не се изучава в медицинските училища и университети – останала е само „Хипократовата клетва“ и то не в цялостния си, оригинален вид.

Та какво е учил учениците си „бащата на медицината“, който е по-скоро един от плеядата езически философи на древността, да не кажа абсолютен дивак, но в никакъв случай лекар. Хипократ е вярвал, че косата е куха и докато човек расте косата му се втвърдява, защото из нея започва усилено да тече репродуктивна течност – сперма. (Хипократ, том. 20). А това ставало така, защото кухите части на тялото създавали вакуум и привличали течността. Косата растяла най -много от главата, защото мозъкът бил мястото, където се произвеждала или поне се съхранявала семенната течност (Хипократ, Генит. I). Косата расте само на главата при малките деца, разбирате ли, защото малчуганите още не са пораснали и понеже семенната течност се съхранява в мозъка и каналите на тялото все още не са станали достатъчно големи, то репродуктивната течност не може да пътува нормално по цялото тяло (Хипократ, Генитален. 2). В пубертета вече има вторичен растеж на косми по други места, което било индикатор за раздвижването на репродуктивната течност от мозъка към останалата част на тялото (Хипократ, Генит. I). А Жените имали по-малко окосмяване по тялото, щото мозъкът им произвеждал по-малко сетете се какво, а и защото били по-студени, по принцип, телата им придвижват течността по цялото им тяло слабо, та затова не се окосмят качествено, като мъжете. Освен това, жените имат тая способност, да изпаряват течността с краищата на косата си (Хипократ, Nat. puer. 20). Хипокрит пише, че жлезите и косата изпълняват специални телесни функции. Както жлезите абсорбират излишната телесна течност, която тече към тях, така също косата събира излишната, разпенена течност, която се издига на повърхността (Хипократ, Жлеза. 4). Мъжете имали „тежести“ между краката, които след пубертета събирали репродуктивната течност и затова не бивало да оставят кухата си косата си да расте, за да не издърпва тя спермата към главата им – дългата коса може да ги направи импотентни. За сметка на това, обаче, на жените им трябват дълги коси, защото първо, нямат „тежести“, а кухата коса усилва вакуума спрямо кухата им матка и издърпва репродуктивната течност нагоре, към нужното място, когато се насъбере у мажете и се изстреля по естествен път . . .

Мога да ви забавлявам с глупостите на „бащата“ на медицината докато умрете от смях, но не това е целта. Днес, не само всички медици, но и всички хора се смеят на Хипократ. Нали виждате, колко научно, анти-суеверно, пък и съвсем не религиозно е обучавал Хипократ учениците си!? Не се смейте – гръко-римската цивилизация е живяла с „постиженията“ на Хипократ векове наред. Платон и Аристотел пишат за великата хипократова „медицина“ – не само те, разбира се, просто тези сте ги чували.

Един приятел се изрази много сполучливо затова, че не бива да се присмиваме толкова много на Хипократ, защото без съмнение, след някой и друг век човеците живеещи на земята ще се гърчат от смях като четат истории затова, че техните предци са вярвали, че хората са произлезли от маймуните – наричайки това суеверие наука. Но това е друга тема . . .

Все съм си мислел, че човечеството върви напред и нагоре, докато не се сблъскахме със самите себе си в дните на съвремието ни. Днешният здравен министър, някой си „д-р“ Кацаров, може спокойно да спори дори с „бащата“ на медицината, затова кой е по-прост? Аз със сигурност бих гласувал за „д-р“ Кацаров! Хипократ поне е бил последователен, т.е. силно убеден в своята медицинска религия, докато Кацаров е вече препечена палачинка, задето се върти в тигана на политическата идеология, макар сам да знае, че не вярва на това, което прави – просто така са му наредили. В тази надпревара Хипократ е по-честен, защото сам твори глупостите си, докато Кацаров е не просто завършен лицемер, а направо продал душата си на дявола жалък човечец.

Има и друг съществен момент, който накланя везните в полза на „д-р“ Кацаров. Колкото и нелепо да ни изглеждат безумните разсъждения на Хипократ, той все пак говори за нещо съществуващо – коси, тестиси, сперма, матка и т.н. все неща реални, без значение, че бедния човечец от о.Кос, който се е „борил“ срещу суеверията в медицината, ги е замествал не с наука, а със собствените си суеверия. Докато светилото на съвременната медицина, „д-р“ Кацаров, се занимава с нещо, дето го няма. Ето на това му се вика нАука! Вълшебник е тоя „д-р“ Кацаров! Истински илюзионист, дето изнася спектакъл, а публиката зяпа и гълта мухи. Не само, че „д-р“ Кацаров се занимава с нещо, дето го няма, но и последиците от заниманията му са с ефект по-мощен от експериментите с хора в Нацистка Германия – въобще не смятам да ви се обяснявам, няма да ви смилам информацията, намерете си я! С други думи, шоуто на „д-р“ Кацаров съвсем не е безобидно, като това на добрите, стари илюзионисти.

По всички допирни точки, „д-р“ Кацаров е с титанична преднина пред „бащата“ на медицината – Хипократ. Почвам да се замислям, дали сравнението ми е уместно, защото очевидно Хипократ изглежда като титан на научната мисъл, в сравнение с „д-р“ Кацаров.

Разбира се, сред съвременниците на Хипократ също е имало хора, които не са вярвали на простотиите му, но пък изгодната му медицина се е подкрепяла от заинтересованите политици – е, тогава не са имали точно политици, а сатрапи, управители, царе, императори и пр., ама то не е кой знае колко различно. Въпросът е, че тогава политиците са ухажвали теориите на „учените“, а днес е обратното – „учените“ ухажват теориите на политиците за масов контрол, манипулация и в крайна сметка геноцид над човечеството. Изгодата от „науката“ на „д-р“ Кацаров е толкова финансово стимулираща за политиците ни, че същите буквално са се побъркали от обожание към Мамона (знаете – говоря за бога на парите). Схемата е толкова брилянтна, а хората толкова слепи, че ние всички вкупом, ако се сравним с обществата от 1-ви век, ще излезе че не сме мръднали интелектуално и на йота, за едни 2500 години.

„Науката“ не хранела хората – глупости! Някои хора направо се пръскат от преяждане, благодарение на днешната медицинска „наука“ – останалите плащаме сметката. Зная нещо, обаче, в което съм абсолютно убеден: „Науката“ на „д-р“ Кацаров е пред фалит и далеч няма да изтрае толкова, колкото „науката“ на Хипократ – колкото и да е нелепа втората, защото първата е не просто нелепа, а далеч по-отвратителна, безумна и сатанинска.

Предлагам на „д-р“ Кацаров поне да напише набързо една „медицинска клетва“ за историята, която да звучи по-романтично от хипократовата, че иначе тя, Историята, ще го нареди някъде до колегите му Менгеле, Салдивер, Майорс и . . . Джак Изкормвача. Не остана време, Кацаров! Почвай да пишеш, поне нещо, може и самопризнания, защото възмездието е близо – народната любов е безпощадно щедра – наслаждавай й се!

Хипократе, стари разбойнико, ти губиш, прощавай!

Публикувано в Държава, Етика, Морал, Семейство, общество, право, философия | Вашият коментар