За духовните прелюбодейци

jesus_writing_in_the_sand

„Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.“ Яков 4:4

 

Политическите теоретици и социални инженери винаги са обещавали на своите гласоподаватели спасение – под една или друга форма. Толкова много „спасители“ правиха скечове под светлината на политическите прожектори през последните 30 години, че е трудно да се споменат имената на всички, но не е и необходимо – клоуните са познати всекиму. Тази страст на „спасителите“ и на „спасяваните“ да се лъжат взаимно вече 3 десетилетия е свързана, от една страна, с националния спорт на българите – завист и глупост, а от друга с факта, че така или иначе светът, в който живеем, е очевидно несправедлив. Поради тези факти, политическите теории се предлагат като планове за спасение, макар никой да не ги нарича директно така, но пък мнозинството от християните в България все пак вярва на тези държавни, спасителни планове, стратегии, обещания и лъжи.

Основен за цялата езическа политическа мисъл от Платон насам е опитът за спасение на човека чрез политически усилия от страна на човека – чрез държавата. В цялата игра Бога на Библията е непозволен и директно забранен, защото философията на днешните агресивни и доста елементарни езичници е, че това, което спасява човека, трябва да дойде от човека. Казано съвсем простичко и директно, това означава груба и абсолютно тоталитарна държавна власт. Спасителното слово от Бога е отхвърлено, а мястото му трябва да бъде заето от друго слово, защото в света на словото вакуумът е невъзможен. Това означава, че ако хората не се покоряват на Божието слово, което да бъде тяхна Светлина, ще трябва да приемат нечие друго слово, което да ги напътства и води в живота. Това слово трябва да е Правилното Слово, обвързващото слово. Деистът Жан-Жак Русо повдига този въпрос в своя най-значим философски трактат „За Общественият договор или принципи на политическото право“:

Колкото и да е силен човекът, никога не е достатъчно силен, че да остане винаги господар, освен ако не преобразува своята мощ в право и покорството в задължение. Оттук стигаме до правото на най-силния, право, което, макар и иронизирано, всъщност е установено по принцип. Но смисълът на фразата никога не е била добре обясненаСилата e физически атрибут и не мога да разбера как някакво морално право може да се припише на нейното действие. Покоряването под силния е действие на неизбежност, не действие на волята. В най-добрия случай то е продиктувано от благоразумие. Как, тогава, може да стане задължение?

Човекът се нуждае неизбежно от стандарт, критерий за право, задължение и справедливост. Онова, което върховният Бог на Писанието веднъж е дал, според Русо трябва да бъде заменено с нов владетел, с ново слово. За Русо този нов владетел е „политическото тяло“ или държавата, т.е., държавата като тотално обединение на народа. Хората са върховни, но само когато те са свързани чрез обществен договор, организирани в държава, а не като самостоятелни индивиди. По определение, непогрешимият глас на народа е тази върховна власт – „Глас народен, глас божий“:

Водени от изповедта на езическите философи, християните днес са се покорили на своят Молох – тоталната държава. Разбира се, тук говорим за християни условно, защото от абсолютна перспектива, хората, който се покоряват на езическата философия, на днешната държава, само се наричат християни, всъщност, не са! 

Какви са примерите за подобно отстъпление в днешно време? Доста нашумялата стратегия за детето 2019-2030 е добър повод за анализ на поведението на християните. Разбира се, мнозина християни се обявиха против въпросната стратегия, но малцина го правят осъзнато и аргументирано. Например, хората, които оглавиха протестите на родителите или нямат семейства или имат зад гърба си провалени бракове. Това говори ясно за нечисти интереси и неосъзнати мотиви. От друга страна, когато самите родители се борят срещу намеса на държавата в семейството, го правят съвсем първосигнално и неосъзнато, защото държавата отдавна е завладяла сърцата им – тя е техният Молох, и те самите са силно зависими от същата тази тотална държава. Например, родителите не желаят държавата да се намесва в семейните им дела, но не осъзнават, че децата им са в училищата на същата държава, срещу която се борят. Индоктринацията на децата в държавните училища е най-мощната намеса в семейството. Разбира се, има и други инструменти, чрез които чиновниците стискат родителите здраво за вратовете – социалната политика. Тази ситуация е свързана с ментално заболяване или морален разпад. Когато християнските родители протестират срещу намесата на държавата в домовете им, но в същото време осъзнават намесата на държавата чрез обучението на децата им и чрез социалните плащания, които получават, то в този случай те са лицемери – морален разпад. Ако пък християнските родители протестират без да осъзнават ситуацията, в която се намират, то значи са шизофреници – ментален проблем.

В следствие от тези факти, християнските родители ще започнат, вече са започнали, постепенно да отстъпват от позициите си, заговаряйки за това, че стратегия за детето е имало винаги и пак ще има, въпросът е да не е толкова тоталитарна. С други думи, ясно е, че ще ни бесят, но поне последната вечеря да е вкусна!? Тази крачка назад е поредната крачка назад. Държавата е отнела почти всичко от християнските родители – крачка след крачка, територията на семейната институция се топи, за сметка на тоталната държава. Разбира се, тези родители не осъзнават факта, че аргументите им са хуманистични и езически. Не, стратегия за детето не е имало винаги, това, че днес има такава е именно следствие от възприетите хуманистични презумпции на етатистките философи, от християнските семейства. Аргументът, че християните трябва да напишат стратегия за семейството и детето, чрез която държавата да управлява и контролира семейството не е просто несъстоятелна – тя е еретична и зла! Именно в това се изразява отстъплението на християните от Словото на Истината и покорството им на словото на езичниците. Това е стар проблем, съществува още от деня на грехопадението.

От историята е видно, че именно християните издигнаха държавата във Велик Инквизитор на семейството: държавата е непогрешима, но хората не са и трябва да се изнамери средство да се „осигури лоялността на хората.“ Днешните християни негласно, чрез самите си действия, се съгласяват с езическия философ Русо, който недвусмислено заявява: „Може да е необходимо човекът да бъде принуден да стане свободен.“ Свободата в този смисъл е свобода на „политическата машина“ за постигане на нейните цели. Русо набляга на това отново и отново: „Държавата съдържа и въплъщава общата воля, която е непогрешима; волята на индивида не може да се противопоставя на общата воля. Общата воля е винаги правилна и винаги се стреми към обществена полза.”

Следвайки логиката на Русо, държавата е превзела и подчинила Църквата. Затова и християните са объркани и всъщност абсолютно провалени. Казано съвсем просто, държавата днес е корпоративно и мистично тяло, което възприема християнските идеи за църквата и Бога, само и единствено за да узакони божествен човешки ред на земята. Политическият ред днес е превърнат в Спасител и църква за човека. Християните са свели глави и подвили коляно пред тази политическа реалност – вече обясних защо, но все пак: Първо, християните жертват децата си на олтара на държавното образование и ядат от трапезата на държавата, взимайки социални плащания в пари, откраднати от други хора, и после крещят: Долу ръцете от нашите деца – това е истинско малоумие, трагедия и срам. Второ, християните сами пишат държавни стратегии за собствените си деца, заблуждавайки себе си и мнозина други, че по този начин вършат добрини някому. Всъщност, тези хора сами и с див ентусиазъм, плетат въжето за екзекуцията на собствените си семейства.

Следователно, християните, за които пиша, наричам християни заради това, че те самите се наричат по този начин, но всъщност нямат нищо общо с Христос. За тези индивиди държавата е единственият начин за спасение – може да ви говорят друго, но делата им са явни и те говорят далеч по-силно от лъжовните им думи. Простичко и ясно обяснено, тези клети създания са верни и последователни в своята заблуда. Те са възприели с готовност именно идеите на Русо, защото вярата им е упование в човека, въплътен в държавата.

В съгласие с Русо, Джон Стюарт Мил представя индивида като владетел в On Liberty. Владетел над самия себе си или поне над своя ум. Хърбърт Спенсър твърди, че всеки човек е свободен да прави всичко, което поиска, при условие, че не нарушава същата свобода на никой друг човек. Бъдещото общество на Спенсър е милениална картина, не много различна от Марксовия съвършен комунизъм. Новият човек живее в ново състояние, станало възможно благодарение на новата свобода на истинската държава. Според Спенсър новата непогрешимост е във еволюционния процес. Мазини също вижда себе си като пророк-спасител на човечеството, въпреки, че той също отъждествява месията с целия народ на нацията, която се движи към новия век. Хегел утвърждава непогрешимото естество на новата държава и нейната абсолютна власт. Прудон, обявявайки абсолютната човешка свобода, заявява, че човекът трябва да пресътвори себе си чрез побеждаване и убиване Бога на Писанието. Само тогава човек би могъл да реализира себе си. Можем да продължим още дълго с философите, които са истинските патриарси и пророци за днешните християни. Църквата живее в блажена заблуда, а от амвоните не се прогласява Христос, а Молох.

Нашият Господ и Спасител Исус Христос казва на всички изкусни манипулатори и лъжехристияни в Марк 7:9: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!“ Целта на всичко това от древни времена до днес е чрез езическите теолози на хуманизма да се замени Божието слово с човешко слово. Целта е действие в историята, развитие на царството на Човека, а не на Божието царство. Словото на Бога бива осуетено и отхвърлено от днешните „християни“ за да се постигне поставената цел – бягство от ясните заповеди в Писанията. Крайният резултат е ясен – пълен разпад на християнските семейства, чрез узурпирането им от държавата мечта на етатистките философи. Този разпад се постига по много начини и няма никакво значение, кой е вашият любим начин за самоубийство – модернизъм, диспенсационализъм, антиномизъм . . . изберете си, оръжията са много.

Хората в България днес се наричат християни. Те твърдят, че вярват във всяка дума на Библията, но всъщност й се покоряват твърде малко или никак. Истината обаче е, че Човек не може да отхвърли някое Божие слово без да отхвърли по същество цялото Божие слово. За съжаление, повечето членове на църкви у нас принципно отхвърлят цялото Божие слово. Техните оправдания са също лъжливи и безбожни, колкото лъжите и оправданията на всички древни, модерни и съвременни философи. Разбира се, че сетнината и на едните и на другите ще е една и съща – вечно отхвърляне от присъствието на Бога!

Казвам го ясно и без свян: Ако Божието Слово не ни довежда до вяра, молитва и действие според приоритетите записани в Библията, то както философите на хуманизма, ние използваме Божието Слово, за да прикрием друго слово – нашето собствено. Можем да изповядваме, че вярваме в непогрешимото Божие слово, но зад фасадата на вярата се спотайва нашето собствено „непогрешимо“ слово, излято в глупави стратегии и безумни приказки за държавна опека над семейството и децата. Това е духовно прелюбодейство с тоталната държава – това бе престъплението, заради което Христос отхвърли блудницата. Това е пряко нарушение на Първата заповед: Да нямаш други богове освен Мене. Сега е време за осъзнато покаяние и ясни решения.

„Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища; Защото Аз съм Бог, и няма друг.“ – Исая 45:22

 

Реклами
Публикувано в Държава, Етика, Закон, Морал, Семейство, Църква, общество, право, философия | С етикет | 1 коментар

Неудобен текст по „срамна“ тема

thumb

В скорошно интервю за „12+3“ по програма „Хоризонт“ не дадох изчерпателен отговор на въпроса, защо ме притеснява предложеното сексуално обучение на деца в училищата и извън тях, лансирано в Национална стратегия за детето 2019-2030 г. Времето бе малко, това, което трябва да се каже по темата е много, а и начинът, по който трябва да се каже не е за Национален ефир, защото може да провокира санкции на СЕМ, срещу уважаваното от мен БНР. Но в личният си блог мога да отговоря директно, макар и не изчерпателно:

Попитали турчещият се циганин Хасан, защо има 12 деца на 25 години:

– Хасан, имаш много деца, трудно ги отглеждаш, не искаш ли да са по-малко?

– Искам, бате, ма к‘во да праим, като на двамата с Айшето технологията много ни харесва.

Ето, на. Хасан няма сексуално образование, не знае какво е превенция и семейно планиране, затова с Айшето се кефят на „технологията“, пък каквото стане.

Проблемът със сексуалното обучение в училищата е в сексуалното обучение. Вижте как се именува предмета – сексуално обучение!? Това означава просто секс обучение. Още по-директно казано, това означава: Правете секс, но не бъдете като Хасан и Айше. И учениците не са като Хасан и Айше, защото имат часове по секс. Не е проблем, че ученици на 12-13 годишна възраст правят секс по купони, храсти и училищни тоалетни, въпросът е да знаят как се ползва кондом, а ако им е кофти да практикуват „технологията“ с презерватив, в последствие може просто да убият заченатото дете. Да, учениците „имат“ сексуална култура, те не са като Хасан и Айше, те не раждат деца, а се учат как да ги убиват, защото си мислят, че „технологията“ е супер яка и е голям кеф.

Нямам нищо против обучението в часовете по биология, в които, докато се изучава човешкото тяло, се казва всичко за половата система на мъжа и жената. Да, хората имат полови органи и репродуктивна система и това трябва да се обясни ясно на младежите в полова зрялост. Да, може да им се каже, че 15-20 фрипции са достатъчни за да се изстреля семенната течност на мъжа към яйцеклетките на жената (сексът не е 5 часов порно филм), да се обясни оплождането на яйцеклетката, развитието на заченатото човешко същество, раждането, грижата за новия живот от мига на зачатието и т.н. и т.н. могат да се кажат много и достатъчно неща, но . . .

. . . Но в часовете по секс иде реч за съвсем други неща. В тези часове, които трябва да се преподават от 3 годишна възраст насетне, според сексуалната религия на извратените малоумници, става въпрос само за това, че ние имаме играчки в гащите си и трябва да им обръщаме постоянно внимание. В часовете по секс няма да чуете изречение от сорта, че сексуалните взаимоотношения са част от неприкосновения брачен живот между мъж и жена – това е архаично и деспотично. Ще чуете, че секс може да се прави с всеки и с всичко, защото е „нормално“, „хубаво“, „красиво“. Ще ви научат чрез „сухи тренировки“ как се слага презерватив върху пенис с уста, как се прави орална любов, ще ви кажат, че може да наврете всичко и навсякъде, ако просто го искате – вие имате права на неприкосновени сексуални фантазии и действия, порнографията е бог. Ще ви кажат още, че ако сгафите, винаги може да се обърнете към професионални убийци на деца, които ще изчегъртат „онова нещо“ от утробата ви, като разбира се, вие имате пълно право да не уведомявате родителите си за убийството! Ако харесвате хомосексуалната любов – вие сте на ход, ако сте скотолжци и всички животни за вас са сексуален обект – действайте, ако сте педофили – намерете си малки, сладки дечица, ако сте некрофили – идете в моргата . . . Не, това не е фантазия, това, в голяма степен, е реалното сексуално обучение в почти всички страни от Западна Европа има го и на много места в САЩ и Канада. Това обучение просто казва: Вие сте сексуални същества (бедна му е фантазията на Фройд), правете секс от първия миг, в който разберете за секса, но трябва да знаете, че има начин това да е „безопасно“. Безопасно от какво, от кого?

Вероятно часовете по секс ще ни предпазят от венерически болести или от една специална болест, която е по-страшна от всички останали. Чували ли сте за ленти-вируса HTLV-III. Този ленти-вирус (дълго-живеещ вирус) е идентифициран като източникът на СПИН, унищожаваща имунната система болест сред хомосексуалистите, първоначално обозначена GRID: Gay Related Immunity Disease (Имунна болест при хомосексуалистите). Добре организираното хомосексуално общество протестира и центровете за медицински контрол в САЩ я преименуваха на AIDS: Acquired Immune Deficiency Syndrome (СПИН: Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност). Смяната на името по никакъв начин не промени биологично нейната наказателна ефективност за разврата сред педерастите, които стоят в основата на лансираната Национална стратегия за детето 2019-2030 г.

Да, това е сексуалното обучение в часовете по секс, за което става въпрос в Национална стратегия за детето 2019-2030 г., защото стратегията е натрапена от изключително извратени хора с помрачен ум. Докато вашите образовани в тази сексуална вакханалия деца стават стерилни, заради чести аборти; педерасти и лесбийки, заради пропагандата; скотолжци, педофили и некрофили, Хасан и Айше ще раждат деца в България, щото на тях не само им харесва технологията, ама и пари да имаха, децата си нямаше да убият. Виж образованите  в държавните школа хора са друга работа! Питам: Каква е разликата между убиец с диплома и убиец без диплома? Това, че сте ходили редовно в часовете по секс, оправдава ли престъпленията ви?

Е, разбира се, култът към порнографията и извратенията не е нещо ново в историята. Човекът е обожествявал пишката си толкова често и с такава страст, че археолозите ще копаят каменни фалоси докато свят светува. Ашерите в библейските разкази, пред които са се кланяли езичниците и са извършвали своите сексуални ритуали, са най-често огромни каменни фалоси. Модерният свят днес не издига ашери по високите места, той директно ги филмира и ги прожектира на децата ви, не само в Мрежата, но и в часовете по секс в училищата.

Фактите дотук едва ли правят родителите спокойни или съгласни с предлаганото обучение по разврат в и извън училищата. Тези секс часове едва ли ще са проблем за психическото и физическо здрава на децата ви! Всичко това без съмнение е реалност в „цивилизованите“ западни общества – директивите изискват да стане реалност и в България. За мен това означава жалък живот, съграден върху безсмислието, което илюзорно е превърнато в средство за освобождение. Освобождение от разума, от Истината, от Живота. Е, желая ви щастие, тогава!

 

Подпишете петицията срещу Национална стратегия за детето 2019-2030 г.

Публикувано в Държава, Етика, Закон, Морал, Образование, Семейство, общество, право, философия | С етикет | 3 коментара

За кожата на една Стратегия

1482926622_e-news.su_100272

Няма никакво съмнение, че Националната стратегия за детето 2019-2030 г., „Всички права за всички деца“ е връх на чиновническата глупост и живо доказателство за интелектуалния дефицит сред бюрократите в България. Дори самото заглавие на държавната стратегия за детето звучи като: Национална стратегия на прегладнелите вълци, за управление на овчите кошари – „Всички права за всички овце“. Това означава, че „овцете“ имат право да бъдат изядени по съответния ред и процедура и никой не бива да се прережда и да се натиска, за да стигне по-бързо до зъбите на вълците. След заглавието следват цели 79 страници безумия, които обясняват детайлно процедурата по смилане на „овцете“. Ако трябва да се отговори подробно на тази „Стратегия“, ще са нужни поне 790 страници. Долният текст е по-скоро кратък етичен коментар, който разкрива аморалната философия на Стратегията. Извадени са основни цитати, които да ви спестят време за четене на цялата Стратегия, като целта е да придобиете поне обща представа за този безумен шедьовър на българската чиновническа мисъл.

Ако оставим настрана преобразите, можем да започнем с първия абзац от Стратегията, който дословно гласи:

„Всяко дете в България, на всеки етап от детството си, живее и развива своя потенциал в интегрирана здравословна, сигурна и насърчаваща развитието му среда, която гарантира неговите права и благосъстояние, при осигурена подкрепа на родителите и на професионалистите, които полагат грижа за децата.“

Професионалистите, които „полагат грижа“ за децата, са сложени на една нога с родителите, че и по-горе. Самия факт, че въобще има „професионалисти“, които трябва да следят и да се грижат за хорските деца сам по себе си е изумително свидетелство за упадък в обществото ни, но . . . Изявлението по-горе ни дава да разберем ясно, че „професионалистите“ имат най-малко равни права с родителите, по отношение отглеждането на децата. Освен това е ясно, че родителите не са професионалисти, те са само някакви си родители, виж, „професионалистите“ са друга работа. Въпросът е, че т.н. „професионалисти“ са просто чиновници, живеещи на гърба на родителите, директно казано, те са паразити, дотиращи съществуването си с откраднати от работещите родители пари. Нуждата да се върна към преобразите е неизбежна. Само в едно изречение може да се разнищят дълбоко извратените презумпции на авторите на „Стратегията“. Родителите не са достатъчни сами по себе си да се грижат за децата си и трябва да разчитат на „професионалистите“. Това е наложено стадно мислене. Привидно, цялата власт е дадена на „стадото“ и самоосъзнаването извън стадото се смята за лошо явление. Разбира се, „стадото“ е самотна тълпа и пълното му обединяване е строго забранено – именно това е работата и целта на „професионалистите“, да държат „стадото“ в „свещена простота“! Все пак, осмелявам се да кажа, че би било безумно, трагично и унищожително, ако тази безумна, трагична и унищожителна стратегия бъде реално приложена.

Още: Представете си, Стратегията изисква 90% от децата да са обхванати в предучилищната държавна школовка, но в същото време констатира и то на същата страница, че „Резултатите от проведените през последните няколко години проучвания показват тенденция за непрекъснато увеличаване на разпространението и употребата на наркотични вещества сред учениците в България.“ Гениално, нали!

Що се отнася до „дете-центричният“ подход в Стратегията, сиреч детето трябва да е в центъра на вниманието на чиновника, мога само да отбележа, че когато няма какво да поставите в центъра, обикновено слагате там детето. Тази жалка спекулация с грижата на държавата към децата хваща дикиш само сред малоумници, но за съжаление днес държавата ни е пълна  с такива, като почнете от политиците, та чак до бай Иван от с. Хайляково. Всички сме малоумници, щом вярваме, че родителите са вече толкова неспособни да се грижат за децата си, че ни е нужна специална стратегия, която да упълномощи армия от чиновници да се грижат за хорските деца. Все пак, за да се осъществи и подсигури ресурсно Стратегията, е нужно: „Изграждането на човешки капитал, включително кадрови и експертен потенциал за реализация на Стратегията, е следващата група от публични политики, които имат ключово значение към постигането на целите на Стратегията и към подобряването на качеството на цялостната държавна политика за детето.“ Без още няколко агенции и назначаването на около 5 000 чиновници няма как да минем – разтворете си кесиите дами и господа, трябва да подсигурим заплати на няколко хиляди хрантутници, дето ще ви идват редовно на гости, за да преценяват кога е най-подходящо да ви откраднат децата. Всъщност, съвсем в реда на нещата е да се изпишат почти 100 страници глупости, за да се увеличи армията от чиновници – това са сигурни гласове за любимата партия, все пак.

„Публичните политики и съвместните усилия на държавата и на гражданското общество трябва да съпътстват детето в неговия житейски път.“ Ама разбира се, че трябва! Грижата за индивида от люлка до гроб е задължение на държавата майка. Ако трябва да скачаме, ще скачаме, ако е нужно да лягаме, ще лягаме, по команда и без съпротива. Ако под гражданско общество се имат предвид всички финансирани от ЕС и държавата НПО-та, горко и тежко ни. Имам предвид точно онези НПО-та, които ни учеха чрез билбордове, че двама мъже и едно дете са нормално семейство. Ако тази стратегия се приложи буквално, утре билбордовете пропагандиращи нормално семейство, ще са трима мъже и котка, двама мъже и коза, един мъж и катър . . . бедна ви е фантазията.

Следващият цитат заслужава особено внимание: „Съществуващите информационни източници и набираната по различен начин и повод информация в различни публични институции, имащи отношение към развитието на детето и към гарантирането на неговите права, трябва да бъдат поставени в основата на разработваните и реализираните публични политики. Целта е да бъде създаден надежден модел за ефективно управление на информационните ресурси с оглед най-добрите интереси на детето. Всички политики и програми за деца и за подкрепа на родители трябва да са основани на конкретни данни и доказателства.“

Цялата Стратегия изобилства с дебело подчертани изявления, изискващи създаването на координирана информационна система, която съхранява досиета на всички деца, от раждането им до . . . завинаги. Дребните душици, създали тази епистоларна трагикомедия никога не са чели Оруел, те направо го живеят. Идеята да превърнем цялата държава в Бигбрадър е толкова плътно вплетена в Стратегията, че се чудя дали не чета сценарий за някакъв психо-хорър в стил Хичкок. Някой постоянно следи теб и децата ти, за да се намеси в точния момент и да ти каже по високоговорителя, че не моделираш отрочетата си по образ и подобие на тоталната държава. Идеята хората да бъдат подложени на постоянен мониторинг се оправдава с най-добрият интерес на детето. Точно тук е и проблемът: Ударението е поставено върху нуждите на детето, а не върху изискванията и очакванията на обществото. Някога, някога преди, не много отдавна впрочем, философията на образованието се състоеше в това, какво младият човек трябва да знае, какво е неговото духовно оръжие, кое го прави да бъде цялостен човек, цялостен земеделец, обущар или чирак, всичко това върху презумпцията за отговорността му пред обществото и собствената му некадърност, ако не изпълни изискванията за човешко естество и вяра. Сега подходът е не просто различен, а откровено и целенасочено извратен. Родителите са потопени в море от пропагандна гадост за отношението им към детето – този новороден месия, надеждата за бъдещето и неговите нужди. Казва им се какво трябва да знаят за своите деца и какви непоправими вреди могат да им нанесат от невежество, дори да са напълно добронамерени. Нуждите биват разглеждани подробно в множество брошури, диплянки и стратегии, в които детето е центъра на света и всички трябва да му се покланят, но не само. Да моделираш, да пресътвориш детето е висша форма на добродетел, която би трябвало да доведе до себе спасение. Тази жалка философия, съобразена с инфантилните нужди на детето-бог води до тотална катастрофа. Разбира се, последствията са деца, направлявани от групата и ориентирани към потребление, чието отношение към живота е апетит вместо отговорност. Не забравяйте, чиновниците искат да виждат и знаят всичко за децата ви! Горко и тежко ви, ако не следвате линията на „Партията“.

„Успешното реализиране на визията изисква фокусиране на усилията на  законодателната и изпълнителната власт, включително на местните власти, на академичната общност, на гражданското общество, на бизнеса, на медиите и на  общностите за превенция и за предотвратяване на рисковете, за осигуряване на своевременна и ефективна подкрепа на детето и за развитие на неговите компетентности, както и компетентностите на неговите родители и съответните професионалисти.“ Много е важно всички, ама всички, от цялата държавна машина, до бизнеса и селските клюкарки да обединят усилия и да създадат общ фронт срещу некомпетентните по презумпция родители, за да спасят „горките“ деца от „некадърните“ им грижи. Кои са родителите, за да си позволяват да отглеждат и възпитават децата си, без да са се консултирали със „специалистите“? Не им ли е достатъчно само да ги родят тези деца, та са се юрнали и да ги възпитават, че те не са професионалисти бе, алоооу! Апропо, плановиците на Стратегията планират, да обхванат през идните години до една трета от децата между 0-3 години в държавната образователна система. Бравос! Една трета е малко! Нима ще оставите другите две трети да се разхайтват до 3 годишна възраст в домовете си, под „некомпетентното“ ръководство на „глупавите“ им родители, срамота! Другари и другарки от Стратегията на стратегиите, турете си на Стратегията една свастика най-отгоре, щото Стратегията ви е чиста форма на арогантен фашизъм. Ясно е, че целта ви е да затриете българската нация, що ни почвате така отдалеч, може и по-радикално да се действа, ама смеете ли?

В Раздел V от Стратегията – „Области на въздействие и стратегически цели“, се посочени пет ключови области на въздействие, а именно:

  1. Здраве и здравословен начин на живот;
  2. Качествено образование за всички деца;
  3. Семейна среда, алтернативна грижа и стандарт на живот;
  4. Сигурна среда и достъп до правосъдие;
  5. Отдих и свободно време/детско всекидневие.

Само по няколко изречения, вие разсъждавайте нататък. Първо, критериите за здравословен начин на живот вероятно изключват от менюто на децата ви препечени филийки намазани със свинска мас, така че внимавайте, що да не ви вземат децата, за да ги хранят по-добре от вас? Второ, според чиновниците има само едно качествено образование в целия свят и то е в държавното училище (други училища в България няма, от методологична програмна перспектива). Що се отнася до качеството на въпросното образование е безпредметно да пиша. Трето, семейната среда е добра, само ако сте спазили първите две условия, иначе алтернативната грижа ще се наложи автоматично, за да се вдигне качеството на живот. Четвърто, достъпа на децата до правосъдие включва и възможността децата да докладват родителите си на Бигбрадър, и то не ако сте им забърсали някой шамар, а ако не сте им позволили да гледат телевизия или да се зомбират пред компютъра до сутринта. Пето, държавата иска да е с вас и по време на семейните ви почивки, за да прецени дали децата си почиват качествено, така че си купете по-голяма кола, за да има място и за чиновника, когато ходите на море. Всъщност, пета точка изисква да се наблюдава „детското всекидневие“, та значи по-голяма кола е по-малкия проблем, помислете за още една стая в жилището си, където трябва да спи чиновникът, който ще наблюдава „компетентно“ и „професионално“ „детското всекидневие“.

Нека се върнем отново на въпроса, защо децата ви трябва да са задължително в държавното училище. Стратегията ни информира, че: „В училищата са въведени програми за здравословен начин на живот, сексуално поведение и здраве“ Къде другаде, ако не в държавното училище, децата водят здравословен начин на живота и се учат на правилно „сексуално поведение и здраве“, кажете де, не можете, защото не сте „професионалисти“. Още: „Осигуряване на цялостна грижа за сексуалното и репродуктивно здраве и превенцията на ХИВ сред младите хора“. Нали се сещате, каква е превенцията срещу ХИВ сред младите хора в държавното училище – раздаване на презервативи, разбира се. Затова в часовете по сексуално образование, основна тема ще е как се слагат „предпазните средства“ на пенис и вагина. Не сте съгласни с ранното сексуално образование и въобще предбрачния полов живот? Съжалявам, но в този случай спадате към групата на ренегатите и „професионалистите“ ще ви обяснят, че не може да се грижите за децата си. Още: „Осигуряване на здравни услуги подходящи за младите хора, включително и осигуряване на достъп до здравно и сексуално образование за децата и младите хора в и извън училище“. Така, значи, това дето учим децата, че няма нищо лошо в ранните сексуални взаимоотношение в часовете по „секс“ в училище не е достатъчно. Стратегията предвижда сексуалното образование и извън школото. Нали постелихте леглото на чиновника в приготвената за него стая в жилището си? Образованието ще продължава вероятно там. Още: „Приемане на стандарти за ранно детско развитие и ориентиране на практиката в детските ясли и детските градини към тяхното постигане“. Въобще не се заблуждавайте, иде реч за ранно детско сексуално развитие, това са европейските либерални практики и някой упорито се опитва да ги наложи и в България, още от детската ясла. В някои европейски страни, децата от 2-3 годишна възраст са насърчавани да „играят“ с половите си органи, за да развият своята сексуалност. Знам, че е извратено, но това е реалността, за която трябва да се подготвим, ако подобни стратегии станат реалност у нас. Още: „Подобряване на механизмите за събиране на данни и информация на децата от специалистите в системата на първичната и специализираната доболнична помощ . . . Въвеждане на патронажна грижа под формата на редовни домашни посещения от медицинско лице за всички деца на възраст 0 – 3 г. . . . Осигуряване на интегрирана грижа за психичното здраве на подрастващите.“ Разбира се, децата трябва да са клиенти на масив от база-данни, която желаещите „професионалисти“ периодично да преглеждат и да нарочват жертвите си. Под предлог, че божествената държава се грижи за здравето на децата ни, чиновниците ще ни идват на гости, за да видят по какъв начин растат децата до 3 годишна възраст. Разбира се, ако не дай си Боже открият отклонения в „психичното здраве на подрастващите“, ще се вземат спешни и „адекватни“ мерки.

Можем да продължаваме безкрайно с това „Още“, но мисля, че картинката е ясна. Все пак, трябва да отбележим, че част от мерките са свързани и с насилственото задържане на децата в държавната „образователна“ система. За целта Стратегията предвижда: „Увеличаване на дела на децата във възрастовата група 0 – 7 г., които са обхванати от услуги за ранно детско образование и грижа, с цел постигане на 33% обхват сред 0 – 3-годишните и 95% обхват за 4 – 7-годишните в съответствие с целите на Европейския съюз. . . . Подобряване на интегрираната работа между образователната система и другите системи, насочени към детето по отношение на осигуряването на достъпа до образование на всички деца. . . . Подобряване на механизмите за събиране на данни и информация за ученето и образованието на децата.“ Недвусмислено тоталитарния език на тези изявления предпоставят разбирането на авторите  на Стратегията, че по белия свят не съществува образование, ако то не е държавно. Като следствие, всички и всичко трябва да се обхване и инсталира по чиновете в държавните училища или поне 95% от всички и всичко. Сега е момента да отбележа дебело, че тази стратегия влиза в крещящо противоречие с българското законодателство. Понеже нямам възможност и време да направя подробен правен анализ, защото цялата Стратегия е една огромна правна грешка, ще спомена няколко факта, поне по отношение на претенциите за задължително държавно образование. Отклонението е дълго, но в крайна сметка липсата на свобода в образованието е основна предпоставка за упадъка на обществото ни, а както знаете, образованието е моя слабост и призвание.

Първо ще ви припомня, че според Чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България има редица международни декларации и закони, които се прилагат приоритетно, спрямо българските, и то по силата на самата Конституция:

„Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната.  Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“

Следва да цитирам международните договори, които по силата на Конституцията са част от вътрешното ни законодателство и с които авторите на Стратегията не само не са се съобразили, но безпардонно потъпкват:

Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 26, ал. 3: Родителите имат право с приоритет да избират вида образование, което да получат техните деца.Това е изключително силно заявление, породено от драматичната история на XX-ти век, характерна с липсата на уважение към личността – имам предвид двете Световни войни, както и тоталитарните диктатури в така нареченият „Източен блок“. Държавата може да предоставя образователни възможности, но не и да ги контролира или управлява. Само личността може да развие капацитета, придобиван чрез образование – държавата не е личност, а фикция. Държавата трябва да уважава личността, семейството и обграждащата култура, както и правото на индивида за себе-определение. Липсата на подобно уважение лесно води до злоупотреба с държавна власт, превръщайки задължителното образование в задължителна тоталитарна идеологическа индоктринация, която не развива, а унищожава човешката личност.

Това задължение спрямо всеобщите права на човека предполага да бъде разбирано и прилагано във връзка с други основни постановления на Всеобщата декларация за правата на човека като например Член 16, ал.3, който заявява, че: „Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.“, както и Член 18, гласящ: „Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва… свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно…чрез обучение.“ Тези задължения трябва да бъдат възприемани сами по себе си, като очевидната основа за тълкуване и прилагане на всички международни и национални закони, свързани с правата на човека.

Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), Протокол 1, чл. 2, гласи: Никой не може да бъде лишен от правото на образование. При изпълнението на функциите, поети от нея в областта на образованието и преподаването, държавата зачита правото на родителите да осигуряват на своите деца образование и преподаване в съответствие със своите религиозни и философски убеждения.Този текст ясно подчертава, че правото на образование е изключителен прерогатив на родителите, които вземат решение за начинът на образование за децата си. Държавата е длъжна да зачита това родителско право!

С други думи, държавата е длъжна да насърчава образователни уредби, които поощряват човешкото достойнство, особено такива, които разпознават уникалността на всяко човешко същество и производната необходимост от индивидуален подход към образованието; Държавата уважава и защитават свободата на образованието като необходимо следствие от човешкото достойнство, което трябва да позволява на всеки човек да търси и да се възползва от образователната уредба, която е най-благоприятна за развитието на неговата или нейната уникална личност.

Международният пакт за гражданските и политически права заявява в чл. 13, ал. 3: Държавите – страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите и в съответните случаи на законните настойници, да избират за своите деца училища извън тези, създадени от официалните власти . . . и да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.“ Този текст безусловно задължава държавната власт да уважава и окуражава изпълняването на ролята на семейството спрямо отглеждането и образованието на децата; Да се подчинява на изискването родителите сами да избират образование, което не е свързано с образователните политики на официалните власти. Държавата е длъжна да се въздържа от вмешателство в неприкосновеността на семейството и в избраните от него образователни форми, като и да признава специалната и незаменима роля на семейството в образованието на детето и в частност правото на родителите да избират вида образование, което тяхното дете ще получи. Пределно ясно е, че родителите имат естествено и фундаментално право да ръководят образованието и възпитанието на децата си.

В унисон с чл. 13, ал. 3, Международният пакт за гражданските и политически права декларира в чл. 18, ал. 4: „Държавите – страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.“ Става ясно, че когато конвенционалните държавни училища, предлагат образование, което възпрепятства възпитанието на децата, съобразно религиозните и морални ценности на родителите или настойниците, то държавата се задължава да уважи правото на родителите или настойниците да осигурят среда, която не противоречи на собствената им възпитателна философия.

Взимайки предвид горепосочените текстове, у мен силно недоумение буди и факта, че авторите на Стратегията не са се съобразили дори с преките текстове в Конституцията на Република България.

Чл. 6. Ал.1 и ал.2 от Конституцията установява равноправие и равенство пред закона (не дискриминация): „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на права или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.“ Незачитането на свободата на образованието и налагането на тоталитарен образователен модел е форма на дискриминация. По силата на Конституцията, държавната власт е абсолютно задължена да се разграничи от каквато и да е форма на дискриминация на основата на религия, светоглед, философия и т.н. Изпълнителната власт е длъжна да приеме правото ни на морално неподчинение, когато решенията ѝ влизат в конфликт с основните ценности на семействата!

Чл. 23, от Конституцията задължава държавата да признае свободата на образованието и активно да подкрепя правото на образование, като създава условия за свободно развитие на образованието и го подпомага: „Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага.“ Този текст ни принуждава да осъдим остро действията на стратезите, които в никакъв случай не създават условия за свободно развитие образованието, чрез своите изисквания. Няма никаква свобода в това, децата да бъдат задължавани да посещават държавни училища, нещо, към което изрично се стреми Стратегията.

В чл. 47, ал.1, от Конституцията пише: „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.“ Образованието е част от отглеждането и възпитанието на децата, което е отговорност (право и задължение) на родителите. Държавата трябва не само да признае тази отговорност, но и да подпомага упражняването на родителската отговорност. Това означава, че държавната власт е длъжна да не пречи на семействата да организират живота в семейството, според ценностите си, разчитайки на пълна защита от страна на правото на уединеност; Означава още да предоставят на семействата да избират свободно вида образование, което ще предоставят на децата си – свободен избор между различни образователни подходи.

Добре, нека оставим правото на свободно образование и обърнем внимание на един буквално фашизоиден текст в Стратегията: Предвижда се, „Намаляване на броя на децата, живеещи в пренаселени жилища, до достигане на средните стойности на държавите в ЕС“. Милостиви Боже, какво означава това!? Ако някой чиновник сметне, че квадратурата на жилището ми е малка за 4 деца, 3 от тях трябва да ми се отнемат и да се разпръснат из страната по различни приемни семейства, за да имаме повече място!? Не видях стратегията да предвижда държавата да ми построи по-голямо жилище, но за сметка на това увеличаващата се армия от педерасти и лесбийки точи зъби за децата ми. А какво ще кажете за следващото изречение: Предвижда се, Намаляване на броя на децата във формална грижа“. Кой определя, дали грижата е формална, „професионалистите“? И как ще намалят броя на децата в бедност, пари ли ще раздават или ще избиват деца? Безумията са толкова много, че ако вече не ви е побеляла косата, поне ви е заболяло сърцето. Ако все още сте в кондиция, продължете да четете.

Съвсем в реда на нещата и в духа на Стратегията се предвиждат и мерки за стимулиране на доносничеството, понеже трябва да се работи за „Създаване на работеща система за детско правосъдие в съответствие с  правата на децата и международните практики и стандарти . . . Повишаване осведомеността на обществото, децата и на техните семейства за правата на детето, насилието над деца и стимулиране на активното им участие в противодействието срещу насилието . . . Повишаване капацитета на системата за закрила на детето за превенция на насилието и работа със семействата и координация между нея и другите системи за детето“  и разбира се, за всичко това ще е нужно Приемане на нов закон за детското правосъдие и осъществяване на цялостна реформа за създаване на система, ориентирана към правата на децата“. Стратегията си поставя толкова всеобхватни цели, че стратезите искат да догоним бездушната полицейщина в скандинавските държави, до има няма 2030 година, стига България да оцелее толкова дълго, предвид планираното и съвсем целенасочено изтребление на народа ни. Обърнете внимание, че в Стратегията правата на децата не се гарантират от техните родители, а от вездесъщите „професионалисти“, на които децата трябва да докладват за нарушените им права. Тази толкова долна, извратена и чужда на нормалната етика практика е завладяла продажните душици на българските бюрократи дотолкова, че са готови да затрият собствения си народ, за да турят някоя пачка в джоба.

Не се стряскайте, има още доста „приятни“ текстове. Предвижда се „Въвеждане на забрана за телесното наказание над деца и ефективна работеща система за наблюдение и изпълнение на тази забрана“. Мисля, че вече писах, да приготвите стая в домът си за дежурния чиновник. Разбира се, ако това е невъзможно, ДАЗД лесно ще монтира видеонаблюдение. В краен случай, ако по някакъв начин успеете да манипулирате електронната система за постоянно наблюдение, баба Пенка от четвъртия етаж няма друга работа, освен по цял ден да се ослушва през панелните стени, плаче ли детето ви. Ако малкото се разхленчи, Детската полиция ще е на едно позвъняване разстояние. Струва ви се пресилено, ама моля ви се, стратезите си знаят работата, понеже изискват „Въвеждане на работеща система за превенция на домашното насилие, докладване и предприемане на незабавни мерки за закрила при всички случаи на домашно насилие над деца“. Значи, Детска полиция е вече на вратата ви, а според тяхното тълкуване „всички случаи на домашно насилие над деца“ е доста разтегливо понятие. Ето, хоп, децата са изведени от опасната, насилническа среда, а вие сте задържани за 48 часа, без да е уведомен никой от роднините ви или адвокат. За ареста ви знае само баба Пенка от четвъртия етаж, ама на нея не и пука, нали ви го върна, задето не заключвате входната врата на блока в 18.00 часа, преди турския сериал.

Сега е ред на черешката на тортата. За да се осъществи Стратегията „От основно значение е създаването и приемането на нов Закон за детето и семейството, който да насочи усилията на държавата към гарантиране на правата на всички деца и да въведе механизмите и подходите, които да допринесат за изпълнението на целите на Стратегията.“ Разбира се, че Стратегията няма никаква правна основа, за целта е нужно да се напише съответен закон, чрез който тоталитарната държава директно трябва да предявява претенции за грижа към, обърнете внимание, детето и семейството.  Желанието на държавата да се намеси пряко в работата на независимата семейна институция е толкова мощно, че Стратегията настоява за нарочен беззаконен закон, който да узакони беззаконието.

Факт е, че всяка тоталитарна система дефинира себе си като ходещо по земята божество и когато става въпрос за власт на семейството, всеки помрачен ум вижда възможност за контрол над обществото. Защо това е така, защо управляващата клика у нас желае да контролира семействата и техните деца? Защото, който владее семействата, владее парламента. Симбиозата между държава и мафия в страната ни не може да позволи израстването на поколение, което може да мисли, анализира и взема самостоятелни решения – това е смъртна заплаха за корумпираните управляващи завзели властта в Родината ни.

Когато погледнем назад към историята, която по сентенция е учителка на живота, виждаме, че липсата на държавна намеса в семейството е довела до най-великите икономически и военни постижения в историята ни, понеже семейството е било, е и винаги ще бъде основен икономически агент на общността от хора. Целта е семейството да се контролира или да се затрие. Философията на тоталната държава залегнала в Стратегията не може да създаде отговорни хора; тя може само принудително да изисква отговорност и с това да стигне до чист формализъм. Ако отхвърлим индивидуалната свобода на семействата, която произвежда отговорност, формализмът остава единственото прибежище, освен пълната разруха, разбира се.

Следващият цитат ще оставя без коментар, защото мисля, че именно той обобщава най-точно целите на въпросната Стратегия:

„Интегрираният подход предполага информационна свързаност между всички заинтересовани страни. Интегрираните бази данни са в основата на успеха на интегрирания подход в политиките за детето и родителите му. Споделянето на обща информация за детето е отправната точка за разбирането на конкретната ситуация на детето и неговите родители, за да се планират мерки от страна на системите и на професионалистите. Интегрирането на данните трябва да се планира както вътре в отделните системи, така и между тях, за да може всяка необходима информация за детето да води до адекватна образователна подкрепа, лечение, мерки за сигурност и закрила, както и други форми на подкрепа. За целта следва да бъде създаден интеграционен модул, позволяващ координиран и защитен обмен на данни за децата чрез различни нива на достъп между отделни информационни системи и подсистеми (в здравната, социалната и образователната сфера). В нея следва да се планира и администрира необходимата нужда от подкрепа на детето и на семейството му и да се проследява развитието на детето, конкретната подкрепа и реакцията на професионалистите в общността. Работещите в системата на здравеопазването, образованието, социалните услуги и в системата за закрила на детето, както и полицията, а когато се налага – прокуратурата и правосъдната система, трябва да бъдат в постоянна връзка помежду си за всяко дете и родител, както и да координират своите усилия на всеки етап от управлението на случая в своята система.“

След всичко дотук, мога да добавя само това, че Основният източник за финансиране на дейностите за изпълнение на Стратегията се очаква да бъдат държавният бюджет на Република България и общинските бюджети.“, сиреч, с нашите пари по нашите глави.

Всеки от вас, който иска да се запознае по-подробно с Националната стратегия за детето 2019-2030 г., „Всички права за всички деца“, може да го направи, текста се намира свободно в Мрежата. Както писах в самото начало, подробният коментар изисква поне 790 страници, но тук целта бе просто да привлека вниманието ви към Страъегията. Надявам се, че съм успял.

Лично обръщение, вместо финал:

До всички институционално овластени субекти, които с незаконните се действия атакуват безпринципно правата и свободите на гражданите в Република България, гарантирани от Конституцията и международното право.

Дами и господа чиновници, представих на вниманието ви факти, които би трябвало, евентуално, да събудят у вас задрямалата съвест и да отворят взора ви към моралните и етични аспекти на собствената ви самооценка по отношение на епистемологичните инструменти, с които дефинирате реалността. А реалността е следната:

Първо, вие, дами и господа чиновници, очевидно сте или абсолютно безскрупулни българоубийци, или сте просто тотално ненормални! Фактът, че сте сътворили подобна Стратегия, свидетелства единствено и само за липса на елементарни етични стожери в живота ви на паразити, което впрочем е логичмо – паразитите нямат морални корективи. Ако все пак имате остатъци от съвест, не само трябва да се срамувате от Стратегията, която предлагате за обществено обсъждане, а най-малкото да напуснете постовете си и да се хванете с някаква нормална и производителна работа – поне патки може да пасете, надявам се.

Второ, със своята Стратегия, дами и господа чиновници, вие нарушавате грубо и потъпквате арогантно установените със закон и етика отношения в българското общество, раболепно прекланяйки се пред либералния комунизъм на западните общества, които отдавна са погребали моралния компас, който дълго време е водил страните им към просперитет. Именно заради подобни, непрофесионални, още по-лошо, неморални писаници, каквито са текстовете в Стратегията, вие не само унижавате, но целенасочено унищожавате българското семейство с неговия вековен бит и култура.

Трето, макар да не се нуждая от защита на своите неприкосновени права, пиша, за да ви стане ясно, че всъщност вие се нуждаете от защита на собствената си презумптивна логика, която е безкрайно несъстоятелна юридически и етично. В този смисъл, вие нямате абсолютно никакво право, морално и законово, да предлагате стратегии, които налагат хомот над Семейната институция! Кога най-сетне ще ви стане ясно, че войната ви срещу Семейството е обречена кауза и е редно да се замислите за собствените си действия, защото ако не разбирате, че това, което вършите е незаконно и подсъдимо, то толкова по-страшен ще е съдът на народа ни, по отношение на зверската ви политика към българското семейство и неговите деца. Нима не разбирате тоталитарният характер на текстовете в Стратегията или тоталитаризмът ви е по сърце!? Каквото и да направите, обаче, трябва да сте наясно, че българското семейство не е харман, връз който може да тътрузите чиновническа диканя. Злобата ви към българското семейство заслужава категоричен отпор, който задължително ще получите! Ние сме готови да стигнем до край, щото живота ни без свобода е безсмислен. Вие готови ли сте?

Публикувано в Държава, Етика, Закон, Морал, Образование, Семейство, общество, право, философия | С етикет | 10 коментара

Няколко думи за възпитанието

2126sСпоред представително изследване на „Алфа Рисърч“, направено в самия край на 2018 г., две трети от българите смятали, че училището трябва и да възпитава децата ни. Съвсем искрено се питам, какво друго прави българското училище днес, че освен това, дето уж прави, трябва и да възпитава!? Ако се опра на чисто емпиричните си наблюдения, пред „ . . . и възпитава“, бих могъл да сложа: Отвращава и възпитава или унищожава и възпитава, или развращава и възпитава и т.н. При всички положения е ясно, че освен онова дето се прави в училищата, трябва да се добави и възпитание – поне според 2/3 от българите. Това силно ме обезпокои, понеже, заради познанията си по история (не са придобити благодарение на училището или университета) веднага се сетих за тоталитарния закон в комунистическа България от 1946 г., наречен: „Закон за обществени грижи и възпитание на детето“. Очевидно е, че голяма част от българските родители биха се зарадвали на подобен закон, но . . . да не се отплесваме от същността.

Направих си труда да проверя смисъла на думата „възпитание“ в Тълковния речник и прочетох следното: „Системно въздействие върху някого (обикн. дете) с цел да се формира характерът му.“ Много точно казано! Ето ви още едно определение за възпитание: „Процес, при който се цели формиране на личностни качества, отношение към света, норми и форми на поведение. “ Също, много добре казано! Според Конституцията на Република България, чл.47 (1) „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.“ Чудесно! Значи, ако се вярва на въпросното социологическо проучване, то повече от половината семейства в страната (66% за да сме точни) са склонни да се откажат от конституционното си право и задължение да си възпитават децата.

Сещам се за една чудесна история, която четох във великолепната книга на Дж.Р.Ръшдуни „Интелектуална шизофрения“. Историята е част от биографичната книга на д-р А. Накашян. В нея, той разказва за думите на майка му към учителят, когато тя го е завела за пръв път на училище. Ето кратък цитат от книгата:

PINK FLOYD: THE WALL

„Майката на Накашян го завежда в училище и го поверява на учителя с думите: „Плътта му е твоя, но костите са мои.”[1] Тази често използвана поговорка има двойно значение. Първо, тя дава на учителя власт да преподава и дисциплинира детето. Детето принадлежи на родителите, но на основата на това те възлагат власт на учителя. Второ, тя дава плътта на учителя, за да бъде моделирана или наказвана при необходимост, но костите, основната структура, остава на родителите. Такова образование, макар често да е доста погрешно, все още има здрава основа в това, че не допуска правото да се пресътворява детето, а се стреми към неговото развитие на основата на семейството и обществото. Съвременното образование все повече не се интересува от плътта, но изисква костите на детето, т.е. правото да се пресътворява детето по своя собствен образ. Когато на училището се дава плътта, а не костите, то служи като обществен посредник и ограничава функцията си до образование. Когато училището изисква костите, то заявява, че правата принадлежат на училището и си присвоява функциите на дома и църквата.“

Тази история има и трета страна, която ми се ще да отбележа. Колкото и да претендира за „костите“ на детето, те едва ли биха останали за майката на Накашян. Всъщност, това е и проблема на днешните родители, които желаят училището да възпитава децата им: Възпитанието е неизбежен факт и въпросът никога не е възпитание или не възпитание, а какво възпитание? Ако използваме за някоя личност клишето, че е невъзпитана, това просто означава, че въпросната личност е била възпитана невъзпитано или погрешно – тук възниква и въпросът, според кои стандарти е възпитана въпросната личност? Нали така, ако възпитанието е системно въздействие върху някого, с цел формиране на характер, то не можем да кажем, че еди-кой си страда от липсата на характер, т.е. някаква система от ценности, чрез които дефинира реалността. Колко ценни са ценностите е пак отделен въпрос.

Ако философският въпрос за възпитанието ни е ясен, трябва да се запитаме, на какви ценности би могло да възпита децата ни съвременното училище? Точно тук започва драмата: За съжаление, за детето днес училището е в много голяма степен неговия свят, а държавното училище не е готово, никога не е било готово, да поеме тази тежка отговорност и затова то просто вреди на детето и неговото семейство. Детето, което е предадено в ръцете на училищните власти веднага бива убедено, че учителят знае всичко и авторитетът на родителите мигновено отива в кошчето за боклук. Парадоксът е, че родителите са ходили в същото училище, но разбира се са забравили всичко или почти всичко, което са учили. Още по-големият парадокс е, че макар този факт, родителите желаят децата им да минат по същия път!? Всичко това по никакъв начин не пречи на училището да подкопава авторитета на семейството, като обществена институция. Училището е свят на власт и влияние, и понеже днес то е под властта на нечистоплътни политици и влиянието на външни господари, не е чудно, че постоянно злоупотребява със своята власт, полагайки систематични усилия да изкорени всички религиозни и семейни връзки на детето и да произведе един ум и характер без корени, разрушителен както за личността, така и за обществото – просто се огледайте! За нещастие, в твърде голяма част от светското образование тази липса на корени е критерий за успешен ученик и колкото по-напреднало е обучението, толкова по-радикално е отчуждението от семейството и дома. В този смисъл образованието днес е антихуманно и шизофренично – всичко това е всъщност неизбежна част от държавното възпитание на децата!

Възпитанието днес представлява индоктринация в агресивен политеизъм. До преди одържавяването на  Възрожденските училища в България ценностите на детето са били монотеистични в смисъл, че то е било възпитавано под властта на родителите си и е споделяло тяхната вяра като е нямало други учения или ценности освен семейните – точно същото е искала и майката на Накашян. Днес, в държавното училище детето е подложено на влиянието на множество противоположни вярвания и учения. Това означава, че възпитанието и образованието на съвременното дете е политеистично. След време, когато децата пораснат и станат зрели маже и жени се женят (поне някои от тях), но мъжете се женят не за дъщерята на дадени майка и баща, а за ученичката на много хора, продукт на неизброимо количество, божества, идеали, политики, сили и пр. Същият е и процесът, от гледна точка на жената: Тя не се омъжва за мъж, възпитан в определено семейство, а за мъж, продукт на политеистичната, общообразователна култура в държавното училище.  Децата са подложени на интелектуално разчленяване, понеже безспорно живеем във фалшив, политеистичен свят и всичко в този свят – изкуство, образование, преса, телевизия, кино и държава налагат претенциите на мултикултурализма. На всеки ъгъл се изправяме лице в лице с враговете на семейството и правото му да възпитава децата си. Примерите са безброй и едва ли е нужно да се споменават поотделно.

Как българските родители отговарят на този политеизъм, по отношение възпитанието на децата им? Очевидно с одобрение и аплодисменти, щом повечето от тях желаят да предадат „плътта и костите“ на децата си именно в ръцете на държавните, дотирани с откраднати от хората пари училища. Има и друга група от родители, които виждат проблемите, но предпочитат да им отговорят с отстъпление в безнадежден изолационизъм – бягство от света. Подобен отговор е по-скоро подкрепа за политеизма, съюз с него. Оправданието на тези родители е меко казано нелепо, защото те си мислят, че чрез бягство от битката отстъпват територията на семейството по стратегически причини. Само че, когато тоталната държава завладее част от територията на семейството, в случая възпитанието на децата, заради вашата пасивност, страх и бягство, много трудно бихте я отвоювали обратно.

38560-homework-help-1200.1200w.tn

На фалшивото, политеистично държавно възпитание трябва да отговорим с истинско, семейно образование и възпитание! Ако семейството разбира величината на призванието си и тежката задачата, с която е натоварено, и се подготви да реши проблема, а сетне вземе и да го разрешава, то убеден съм, че незаконните претенции на държавните „възпитатели“ ще се свият като зла сянка пред слънчев лъч. Семейството не е институция за бягство или за изолация, а място за подготовка и израстване във вяра, която може да променя цели общества и народи. Моето разбиране е, че семейството трябва да се включи в битката за собственото си оцеляване и това определено е пряко свързано факта, че децата трябва да бъдат възпитавани от своите родители в едно сплотено и регулирано от справедливи закони общество. Работата наистина е много и никак не е лесна, но слава Богу, някои от нас са я вече наченали.

 

[1] (A. Nakashian, A Man Who Found a Country, p. 9. New York: Crowell, 1940.)

Публикувано в Държава, Етика, Образование, Семейство, общество, философия | С етикет | Вашият коментар

Колективизация

TKZS_1878

Започналата масова колективизация в България, в края на 40-те и през 50-те години на XX век, довежда до невиждани драми в българското село. За по-младите читатели, става въпрос за насилствено отнемане на добитъка и земите, на селските стопани от комунистическата власт. Следва одържавяване чрез тъй-нареченото ТКЗС (Трудово-кооперативно земеделско стопанство) – земите и добитъка стават . . . общи, т.е. държавни. Архивите на комунистическата Държавна сигурност изобилстват с материали, които говорят за отчаяната съпротива на хората по селата. Съпротива, която продължава или по-скоро ще продължи, както ще видим в тази статия, до самото рухване на тоталитарния режим у нас. Нека видим някои документи, които описват съпротивата на българите срещу тиранията на комунистите:

1

2

3

4

5

Това е част от строго секретна докладна записка по отношение съпротивата срещу колективизацията в пловдивско. Може да намерите този и много други документи свързани с темата в сайта Държавна сигурност.com.

Разбира се, комунистите не се задоволяват с факта, че има „вражески елементи“, които оказват съпротива на режима. Машината започва да работи безпощадно и да мачка всеки, който дръзне да се противопостави на партийната линия. Такъв е и случаят с моя прадядо, който отказва да се подчини на репресивния апарат и страда тежко за решението си.

Разбира се, днес е по-различно или може би не!? Почти 30 години след уж падането на комунистите от власт и поемането по пътя на демокрацията, българите все още са в положението, в което бяха и по време на 45 годишния режим. Да, земята вече не е в ТКЗС-та, но е в ръцете на бившите ТКЗСарски вождове, които смениха формата на режима, но не и съдържанието му. Едно е сигурно – вече никой не може да обвини крупните земевладелци в колективизация, защото те съвсем „честно“ в конкуренция на „свободния пазар“ са си напазарували хиляди хектари земя.

Има и друг, съвсем прост факт, свързана с истината, че наследниците на смелите българи, съпротивлявали ли се и умирали за земята си, след 1989 година масово разпродадоха земята си, водени от стремежа си за бързо забогатяване и разбира се от мързел. Работата е там, че днешните българи не могат да разберат, че техните деди и бащи не умираха за земята си, а за децата си. Защото за един истински баща е тотална трагедия, ако няма какво да остави на децата си. Нещо, което е ценно и живо – земята. Днес никой не желае да се „трепе“ на бащината нива, защото 45 годишната индоктринация на комунистите превърна днешните българи в безволеви същества, които предпочетоха да напуснат бащините домове по селата и да се наврат в градските гета за коричка хляб. Една не малка част пък предпочете да избяга зад граница, за да се храни от ръката на западните чорбаджии.

Ситуацията днес се усложнява и от факта, че манталитета на управляващите ни политици не е по-различен от този на бащите им – бивши кадри на БКП и част от привилегированата номенклатура съсипала България. За да продължи робската експлоатация на малкото останали българи в страната, е нужно законодателство, което забранява стремежа към свобода и лично щастие. За да се постигне тази цел обаче, вече не е достатъчно да се притежава земята на българина, трябва да се притежава и самият българин. Човеците не бива да имат собствено мнение за историята, за настоящето и бъдещето, а тази цел се постига най-лесно, когато се открадне бъдещето, т.е. децата. За да се откраднат децата, обаче, са нужни перфидни лъжи и сатанинско настървение срещу семействата и техните деца. Единственият механизъм за постигането на подобна цел е забрана на всякаква конкуренция в областта на образованието и колективизация на децата чрез репресивни действия и мерки от страна на тоталната държава.

Това е изключително проста схема: Родителите не бива да имат усещане за собственост над земя, недвижим имот, собствен живот или бъдеще. Трябва да се живее за днес, за мига, държавата се грижи за всичко останало, за образованието, за здравето, за пенсиите и т.н. Практически, държавната машина с огромни усилия се опитва да декапитализира семейството, като го освободи от грижата за децата. С тази цел, тоталитарната система в България издаде два подзаконови акта, които безспорно противоречат на Конституцията и международното право, с цел колективизация на децата. Става въпрос за Решение 373 на МС, както и за Постановление 100 на МС. В тези документи се настоява, че всички хорски деца трябва да бъдат издирени и задържани не къде да е, а в държавната образователна система.

Трябва да се подчертае, че държавното училище винаги е било лост, чрез който робите се държат в покорство. Например, данъкът девширме (наречен от българите кръвен данък) в Османската империя е имал за цел да обезкърви българският народ, чрез отвличане на млади момчета, които са били обучавани в казармите на поробителя, за да са в последствие част от страховития еничарски корпус или чиновници в държавния апарат на империята. По същият начин, националните държави през XIX и XX век масово налагат идеята за колективизация на децата. Аргументът е прост – ако искаме да имаме държава, трябва да си създадем поданици. Тази страст за пресътворяване на човека практически води до обожествяване на държавата, която гордо заявява, че всеки е свободен, стига да разбира свободата по начинът, по който го разбират болните тоталитарни мозъци.

Извратените чиновници днес смятат, че могат да заведат българите до икономическият Олимп, ако експериментират с децата им и ги научат да не учат, т.е. да не мислят самостоятелно. Този тип социално инженерство бавно и сигурно убива цели общества и народи. Истината обаче е, че всеки подем в историята на България е следствие от индивидуалната образователна, респективно икономическа свобода. Когато говоря за свобода, изключвам заробването на индивида чрез държавна училищна индоктринация. Изключвам и всяка социална политика, дотирана с насила откраднати пари от производителните индивиди, без значение дали тези пари са откраднати от българските или от всички европейски граждани. Важен факт е, че икономическото чудо, което сътворява България през 20-те и 30-те години на XX век не се дължи на държавното образование или социалните дотации на държавата. Хората, които осъществяват цялата индустриализация на българската икономика, въвеждат иновации, строят градове и села, модернизират селското стопанство и пр., никога не са ходили в държавни училища, но това не означава, че са били необразовани. Импулсът на българина за просперитет в началото на XX век се дължи на естествения човешки стремеж към щастие и спокоен, не-робски живот. Без социална политика и кражба на деца с цел политическа индоктринация, българите са просперирали.

В контраст на тези факти, днешните политици в България изповядват съвсем дивашки етатизъм. Когато се пишат решения и постановления, които нареждат издирване, задържане и въдворяване на човешките деца в една система за промиване на мозъци, не можем да говорим нито за качествено образование, нито за индивидуална свобода. Всъщност, свободата трябва да стане жертва на тоталитарният идеал за общество. Правейки препратка към колективизацията на земята и животните на българите в началото на комунистическият режим и яростна съпротива на стопаните, си задавам логичният въпрос, защо няма подобна съпротива срещу колективизацията на децата!? Всички родители са вкупом недоволни от държавната образователна система, възмущават се на безумни текстове в учебниците по история и български език, ужасени са от социалната среда и ниското качество на продукта след 12 години тотален тормоз, но въпреки всичко, безропотно плащат кръвния данък вярвайки, че така правят добро на себе си и децата си. Що за лудост е това!?

Много родители, макар заплашвани от репресии, са спасили децата си от лапите на тази унищожаваща живота система, а в последно време, броят им лавинообразно расте. Бих могъл да цитирам стотици писма, в които отчаяни родители търсят съвет как да спасят децата си от държавните училища сега, веднага, на мига! Днес, както през 50-те години на миналия век българските семейства се съпротивляват срещу една самозабравила се, тиранична власт. Този път не става въпрос за имота и животните им – тях отдавна са загубили. Става въпрос за най-ценното, което им е останало – собственото им бъдеще, децата им. И няма значение, колко дълга ще е тази война, тя ще се води до пълна победа над тиранията.

Някои от четящите биха попитали каква е алтернативата, как да учат децата ни, ако не са в държавните „безплатни“ училища. Простете, но първо ще ви кажа директно, че този въпрос се задава от хора, които са достатъчно добре индоктринирани, а в следствие на това и институционализирани от държавната образователна система. В същото време, мнозина спокойно ще ме напсуват и ще отрекат всяка написана дотук дума и това е нормално. В края на краищата, претопените български момчета в казармите на османците не са се интересували от факта, че след като са били добре обучени в еничарският корпус, са колели собствените си майки, бащи и сестри.

За тези от вас, които понесоха текста дотук ще кажа, че просто трябва да вземете решение, като стотиците други семейства в България и да се борите срещу тиранията и деспотизма на хората, които искат да притежават децата! Трябва да има частни училища, организирани и ръководени от родителите, така както е било по време на Възраждането, а днес очевидно отново ни е време за Възраждане! Друга практика са родителските кооперативи, частните школи, читалищните организации, домашното образование и мн. др. Въпросът не е как, а кога! Свободата в образованието няма да доведе до унищожение на България, а до нейното възраждане – само хора, които не са се научили да се учат от историята не могат да го разберат! Никога, никога в историята на човечеството колективизацията на децата не е водила до силна държава и сплотен народ. Родителите, които се грижат за образованието на децата си днес, практически осигуряват бъдещето на България утре, защото безродното държавно образование, наситено с античовешки „ценности“ и аморална пропаганда буквално изпепелява хилядолетната ни история.

Съвременните политици казват, че правят много за образованието на децата и че се грижат за всички нужди на личността. Това изглежда много желателен процес за родителите, но те така и не се замислят колко опасни последствия имат действията на политиците в сферата на образованието днес. За да е ясно, колко пагубна е намесата на държавата в образованието ще се върнем пак към кражбата на земите и добитъка на българите в средата на XX век. Ето какво са разбирали семействата тогава, което не се разбира от семействата днес:

Продължителността на капитала е очевидно застрашена от появата на българската комунистическа партия (БКП), която, след преврата от 9 септември 1944 г., претендира да бъде майка и баща за всички българи. Партията обявява себе си за настойник на всички хора, от утробата до гроба. Следователно БКП има право да бъде издържана от онези, които получават нейната закрила – принципа на мафията. Като майка и баща, държавата трябва да управлява средствата, взимайки в българския вариант не просто голям дял от средствата, а всички средства, като дължима комисионна за извършените услуги.

Когато хората постепенно започват да осъзнават следствията от това „майчинство“, те търсят начини да укриват своите активи от държавните сатрапи. Хората се опитват да намират начини да предават богатство на своите наследници, а държавата неуморно търси начини за затваряне на вратичките за бягство. Новият „родител“ не трябва да бъде лишаван от подкрепата на всеки член от комунистическото „семейството“. А когато капиталът бъде събран, той се прахосва във вълна от корупция, злоупотреби, заплати за номенклатурата и политически мотивирани програми за задължителна благотворителност. Хората виждат как се прахосва техният капитал и се опитват да го укриват. Те осъзнават какво причинява за наследството на техните деца лъже-семейството на тоталитарната държава.

За съжаление, съвременната месианска държава по нищо не се различава от комунистическата.  Както при бившият режим, днешните политически лидери желаят да превърнат гражданите във вечни деца. Това е главната обосновка за съществуването на държавното образование днес, въпреки, че политиците ще настояват, че не е така. Родителите и децата им са вечни слуги, все повече зависими от политиката на принудителното преразпределение на благосъстоянието. Българите днес са просто маса от зависими хора. Държавните бюрократи не осъзнават това, което всеки от родителите в крайна сметка трябва да осъзнае, а именно, че един ден ще остарее и че трябва да насърчава независимостта на своите наследници, ако иска да има сигурност на старини. От друга страна, държавата, правейки хората вечни деца, сама работи за своя провал, защото децата не могат вечно да поддържат „майката държава“ ако тя е превърнала гласоподавателите просто в институция.

Семейството наистина е настойник и българите борили се за земите си в цялата ни история са го разбирали ясно, макар и неуки според днешните стандарти – не са посещавали държавни училища. Нарастването на капитала в семейството увеличава способността на всяко следващо поколение да контролира бъдещето си – това е възможност, която тоталитарните политици не желаят да допуснат. Държавното лъже-семейство не може да си позволи предизвикателство към своето самопровъзгласено върховенство. Затова съвременната държава изявява претенциите си за собственост върху децата чрез данъчно финансирана система на държавни училища. Давайки „образование“ на децата, държавата изявява претенции за бъдещи плащания (данъци) от децата, когато достигнат зрялост. По необходимост политиците трябва да купува любовта (гласовете) на тези деца, когато те станат гласоподаватели. Децата често остават зависими слуги на държавата-майка, нежелаещи да започнат независим собствен живот, като се има предвид цената на скъсването на финансовата и емоционална връзка с източника на социални грижи. Ето така, чрез държавна индоктринация в държавните училища, заветният ресурс на семейството, децата, бива откраднат от съвременната държава.

Този трагичен опит на държавната власт да измести функциите на заветното семейство свързани с образованието на децата, в крайна сметка унищожава производителните взаимоотношения между поколенията. Семейното име – толкова важно за живота на българите в цялата история – днес е изтрито в държавата ни и в училищата й, и е заместено с номера. Стимулите за семействата да съхраняват своя капитал, било то за старини или за бъдещите поколения, са намалени, защото икономическото бъдеще на всяко поколение вече не е законово обвързано с успеха и богатството на децата. Хората чакат единствено и само на държавата, надявайки се, че от определена възраст до края на дните си ще живеят сладко, получавайки държавни пенсии. Само че огромната политическа бездушност и страст за колективизация на децата ни доведе до горчивата истина, която политиците крият от всички ни – държавата не може да плати обещаните социални грижи, или ако го прави е за сметка на нашите деца.

Заявявам съвсем отговорно, че държавното образование е източник на обществен, политически и икономически банкрут. То все още има своите интелектуални защитници, макар че самите те са неизбежно плод на поддържаните от държавата, удостоверени от държавата и възвеличаващи държавата училища и университети. Безличността на съвременното държавно образование, вече ни доведе до масивна, повсеместна разруха. Нека не се лъжем – държавата води война срещу семейството. Ако продължаваме да сме зависими от „подкрепата“ на държавата, ние неизбежно насърчаваме декапитализирането на семейството. Първата и решаваща стъпка за декапитализиране на държавата е да прекратим търсенето на нейните услуги. Това включва създаване на алтернативни, доброволни, обществени институции, които ще изместят лъже-състраданието на месианската държава. Ако заветните общества откажат да приемат това предизвикателство, те ще видят своя капитал прахосан от разсипническите управители на хуманистичната държава. Това са много прости, фундаментални истини, които трябва да събудят всички нас, приспани в робската люлка на тираничната държавна власт, защото иде реч за децата ни, сиреч, за собствения ни живот.

Накрая, нека обърна внимание на нещо изключително важно: Българските комунисти ограбиха земята и добитъка на сънародниците си, чрез насилие и терор, нарекоха го колективизация. Знаете ли, комунистите извършиха всичко това съвсем законно, защото написаха закони, които да узаконят беззаконието. Оказва се, обаче, от дистанцията на времето, че един закон може да бъде незаконен, защото е неморален, лишен от всякакви етични принципи. Не е далеч времето, когато ще стане ясно, че държавното образование, дотирано с откраднати от хората пари е всъщност незаконно. Достатъчно е само да се разобличи истинската цел на държавното образование – колективизация на децата. Когато хората схванат тази елементарна истина, всички държавни закони за насилствено „образование“ ще рухнат под тежестта на собственото си безсмислие и липса на етични аргументи. Това не може да се случи ако няма опозиция, ако няма хора, които се борят срещу колективизацията на децата и разобличават беззаконието на тираничните закони.

Публикувано в Държава, Етика, Закон, Морал, Образование, Семейство, икономика, общество, право, философия | С етикет | Вашият коментар

Политическата свинщина срещу свободата

Martin NiemöllerИзключителната история на германският протестантски пастор Мартин Нимьолер е била вдъхновение за мнозина и признавам си, че не веднъж е вдъхновявала и мен, всеки път, когато нечии права и свободи биват агресивно и методично унищожавани. Особен интерес буди обрата в политическите убеждения на Нимьолер, веднага щом вижда мизерната нищета на Хитлеровия режим и то още преди избухването на Втората световна война.

Няма спор, че Мартин Нимьолер е ревностен родолюбец. Възпитаван от родителите си, лютеранският пастор Хайнрих Нимьолер и съпругата му Полин в строго консервативни ценности, Мартин расте с разбирането, че семейството е свято и че трябва да бъде защитавано дори с цената на живота – нещо, на което порасналият Мартин е безусловно готов. Разбира се, подобно възпитание логично отвежда младият мъж в армията и по точно в Имперския флот на Германия, където служи на подводница, като морски офицер. По време на Първата световна война (ПСВ) плава последователно като втори офицер на подводни лодки U-3, U-73, а през 1917 е навигатор на легендарната U-39. През същата година става първи офицер на подводница тип U-151, а в края на Голямата война, през 1918 г., е вече командир на UC-67. За своите заслуги през войната, Нимьолер е награден с „Железен кръст“ първи клас.

Подобна кариера би трябвало да остави толкова успял ветеран в армията, но вместо това Мартин Нимьолер става . . . свещеник. Тази история той описва години по-късно в книгата си „Vom U-Boot zur Kanzel“ (От U-подводница до амвона). Навярно всичко би било съвсем спокойно и нормално, и никой нямаше да е чувал името Мартин Нимьолер, ако през 30-те години на миналия век, малко след ужасите на ПСВ, в Германия не бе дошъл на власт Адолф Хитлер и неговите национал-социалисти. Истината е, че в началото, за кратко, Мартин Нимьолер подкрепя национал-социалистите, защото вижда в тях патриотичен дух, който помага за мощният подем в индустриализацията на следвоенна Германия, а освен това е и убеден анти-комунист. Неговите надежди за мир, спокойствие и просперитет са бързо попарени от гневната и омразна риториката на фюрера срещу инакомислещите и особено срещу евреите. Това бързо охлажда ентусиазма на Нимьолер и той започва да проповядва от амвона открито срещу режима на национал-социалистите.

Впрочем, една от първите реформи, които предприема както Хитлер, така и всеки диктатор и тиранин в историята, са реформи в образованието. Идеята на Хитлер и сподвижниците му е да унищожи всяка свобода и плурализъм в образованието, като го одържави на 100%. Целта е да се постигне тотален контрол над семейството и бъдещето на нацията. Същият тоталитарен подход се предприема и срещу Църквата. Реформата там предвижда 100% държавен контрол над всички вярващи в страната. Забраняват се събрания, които не са в сгради с религиозен статут, свещениците преминават на заплата към държавата, а проповедите от амвоните се следят и цензурират от тайната полиция на нацистка Германия.

Един истински християнин и патриот, какъвто е Мартин Нимьолер не може да остане безмълвен пред всички безумия в родината му, затова и проповедите му срещу режима стават все по-остри и безпощадни. Истината е, че Нимьолер е един от малкото германски проповедници, който съвсем открито застава срещу Хитлер и политиката му. Повечето му братя удобно мълчат и дори доносничат по негов адрес. Има дори такива, които предпочитат да угодничат докрай на партийната линия и смело анатемосват Мартин, заявявайки, че той не е достоен да се нарича християнин, щом не коленичи пред фюрера. Това не е ли интересно? Като че Христос коленичи пред фюрера и затова всеки, който коленичи пред Христос, по презумпция трябва да се покорява на „господаря“ на Всемогъщият Бог. Ако това не е ерес, не знам кое е!?  Ареста на Нимьолер закъснява, заради сериозният му авторитет на проповедник и герой от войната, но чашата за хрътките в Гестапо прелива, когато в поредна своя проповед, на 27 юни 1937 г. в Берлин, Нимьолер заявява:

„Както и древните апостоли ние предпочитаме да не се противопоставяме с оръжие на оръжието на властите. И като тях не сме готови да мълчим поради човешка заповед, когато Бог ни заповядва да говорим. Защото това, което трябва да помним, е, че сме задължени да се подчиняваме на Бог, а не на човек.“

Разбира се, това става негова последна проповед за дълъг период от време. Нимьолер е арестуван и осъден на 7 месеца затвор и глоба от 2 000 райх марки за „престъпления срещу държавата“. Макар Нимьолер да излежава присъдата си още в предварителния арест, той не е освободен. Хитлер е буквално вбесен от меката присъда над Нимьолер и заповядва да бъде променена, в противен случай, „съдиите да бъдат разстреляни“. Съдебната система бързо поправя „грешката си“ и Мартин Нимьолер е затворен първо в концентрационният лагер в Заксенхаузен, а после в Дахау. През 1945 г. е освободен от съюзническите войски.

Плъзгайки се бързо по линията на историята, стигаме до днешното нещастно време, в което имаме честа да живеем. С не по-малък хъс и злоба от национал-социалистите на Хитлер, днешните политици на България са готови да ограбят свободата на Семейството и Църквата. Но има два важни проблема: Първо, Семейството и Църквата са институции, отделени от държавата и една от друга, разбира се. Второ, все повече семейства, както и църковни общества разбират, че свободата не е даденост и трябва да се отстоява и защитава. Разбира се, битката между тоталната държава и Семейство и Църква не е нещо ново. Различен е интензитета, с който се води тази война, както и ожесточеността й. В близкото ни миналото комунистическата държава до голяма степен бе успяла да задуши Семейството и Църквата, но предвид факта, че държавата никога не е печелила в сблъсъците си срещу Семейството и Църквата за дълго време е ясно, че опитите на днешните тирани също няма да доведат до успех.

В аргументите на политиците, че ще водят „люта битка“ за да наложат тоталитарният закон за вероизповеданията (справка Каракачанов в БТВ) прозира ни повече ни по-малко сянката на духовният им баща Адолф Хитлер. Разбира се, много от християните, а и не само, прозряха безумията в предложеният закон и се организираха в мирни протести, в цялата страна. Ако по отношение на атаката срещу Църквата има някакъв организиран отпор, то по отношение на атаката срещу Семейството имаме по-малко брожения и недоволство, макар че вицепремиера Дончев поиска промяна в Конституцията, с цел одържавяване, пардон, ограмотяване на децата. Разбира се, ако е нужно, ще се упражни и репресия – заявява уж внимателно, но с треперещ глас Дончев, в ефира на БНТ.

history-lichnosti-300x240Нека уточним нещо съвсем просто! Свободата е свобода, когато я има. Когато я няма, значи я няма. С други думи, докато сред нас ходят хора, които обичат свободата и се борят за нея, ще я има и свободата, ако тези хора изчезнат, ще си иде с тях и свободата – толкова е просто. В миналото Хитлер се опитваше точно това, което по-късно опита Сталин (има човек – има проблем, няма човек – няма проблем), а подир него и всички диктатори в Източна Европа, Близкия Изток, Азия, Латинска Америка, въобще навсякъде по света, се избиваха и се избиват хора, които обичат свободата. Ако вицепремиерите Дончев и Каракачанов искат да ограбят религиозната и образователната свобода в днешната ни клета държавица трябва да започнат да избиват хора – това е нормалната логика на тяхното мислене и действия и най-добре да започнат с мен, защото аз им заявявам открито, че те са предатели на свободата, тирани и пълни безумци, щом открито водят война срещу Семейството и Църквата.

Разбира се, винаги могат да се намерят благовидни оправдания за тиранията. Каракачанов твърди, че с религиозния закон ще бори тероризма, а Дончев, че с преследването на семейството ще се пребори неграмотността. Очевидно и двамата господа не разбират, че когато рушиш свободата, не постигаш мир и благоденствие. Проблемът с радикализма и неграмотността не може да бъде решен чрез държавен радикализъм и чиновническа неграмотност – каквато се демонстрира от управляващите. Свободното семейство и свободните вероизповедания имат свои механизми да се противопоставят на злото. Под радикализъм, например, Каракачанов разбира проповедта срещу държавата – същото, което е разбирал и Хитлер от проповедите на Мартин Нимьолер. По тази логика, почти целият български народ в момента е силно радикализиран, защото изпитва отвращение от Каракачанов и паспортната мафия, която той ръководи. Разбира се, Каракачанов е сляп и не може да прозре всичко това, защото отдавна е престанал да обича Истината, ако въобще някога е обичал Истината.

Всъщност, политиците нямат проблем, когато хората се присмиват на управляващите, стига управляващите да не са самите те. Когато са на власт, отвращението към политиците се възприема като отвращение срещу държавата, когато са в опозиция, политиците се отвращават заедно с народа. Истината е, че нито Семейството, като институция, нито Църквата, като институция се борят срещу третата институция – Държавата. Не, борбата на първо създадените институции е срещу тоталитарните представители на днешната държава, бруталната мафия, която е узурпирала държавната власт и не търпи конкуренция. В какво се изразява тази нетърпимост ли? Просто е: Църквата претендира, че се покланя на друг Цар, който е Цар на царете и Господ на господарите, а това разкъсва от яд царчетата и господарите, които се борят за обожание от тълпите гласоподаватели. Идеята, че има Някой, които стои далеч по-високо от Дончев, Каракачанов, Борисов, Цветанов, Сидеров, Симеонов, Доган, Местан, и т.н. и т.н. е силно тормозеща, а още по-изгарящо вътрешностите на политиците е заявлението на Църквата, че всички те, ще бъдат съдени и осъдени за гнусните си дела от Бога на Библията! Каква нетърпима наглост от страна на Църквата!

От другата страна е Семейството, което иска да повиши грамотността на своите членове и затова все по-масово ги спира от държавното, дотирано с крадени пари училище. Нека го кажем ясно: учението е ценност – държавното училище не е! Именно заради трагедиите преживени от милиони семейства след двете световни войни, следвоенното законодателство е устроено така, че държавата никога повече да няма абсолютна власт над образованието на децата. Защо това е така ли, защото никога не знаеш, кой болен ум ще управлява някоя държава и ще реши да национализира умовете на децата, да ги направи членове на Хитлерюнген, на чавдарските или пионерски чети. Държавата ни няма монопол над образованието по силата на Конституцията! Г-н Дончев иска да промени чл.53 от Конституцията, за да направи държавното училище задължително, но това не върши абсолютно никаква работа, защото за да се постигне поне минимална цел в заробването на обществото ни, трябва да се изгори цялата сегашна Конституция, а първи член в новата Конституция да е поне: „Държавата принадлежи на мафията, а всички хора в страната са роби на държавата.“

Мисля, че не е нужно да коментирам повече тоталитарните уклони на господата Каракачанов и Дончев. Бях достатъчно коректен да не кажа, че Каракачанов е дебел, а Дончев наивен. В крайна сметка се придържах само към техните дебелашки и наивни изказвания, които са пряка атака срещу свободата на Семейството и Църквата. Перото ми е остро, щото езикът ми е пиперлив, но по-важното е, че когато иде реч за свободата не се крия, а стоя с лицето си пред злото. Не съм сам, но не сме и много – ако бяхме повече, нямаше да слушаме нелепите брътвежи на политиците, щяхме просто да ги заменим. За съжаление, мнозина сред нас са истински страхливци, които изповядват философията – „Нека се снижим, па дано ни подмине бурята и този път“. Не, приятелчета смешни с робски манталитет, от храстите промяна не се прави. Онези, дето днес се крият в храстите чакат свободата да им дойде дар, че да слязат с партизанска песен, като освободители от Балкана. Този филм сме го гледали – гаден е, няма да повторим. Ама знаете ли, робите са свикнали да се хранят с праз и лук, не го харесват, втръснал им е, но ги държи физически живи – духът им отдавна е мъртъв. Мен обаче не ми стига да живея като роб, какво като тялото ми крачи по ограбената ни от мафията земя, след като светилото ми е угаснало, а в очите има само страх и отчаяние. Тая няма да я бъде, ще правя това, дето е правилно, и ще говоря силно от амвона на семейната църква . . .

Посланието е просто, не е нужно един ден всички да рецитираме в оковите си Мартин Нимьолер:

„Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.

Публикувано в Държава, Етика, Закон, Морал, Образование, Семейство, Църква, общество, право, философия | С етикет | Вашият коментар

От Фарагът до Кирил

Admiral_Farragut2На 5-ти юли, 1801 г. в Кампабел – Тенеси, се ражда Дейвид Гласгоу Фарагът. След твърде ранната смърт на неговата майка, той е отгледан и възпитан от военноморският офицер Дейвид Портър. Дейвид Фаръгът никога не е стъпвал в общообразователно училище, но за сметка на това, от съвсем ранна възраст проявява афинитет към математика, физика и география. На 9 години, Дейвид е вече курсант на военен кораб, на 12 е произведен в лейтенант, като под негово командване е пленен английски кораб, който Фарагът ескортира до американския бряг, заедно с пленения екипаж. Фарагът участва активно в Американската гражданска война (1861 – 1865) и макар да е южняк по рождение, се бие на страната на Севера. Флотилията му превзема пристанищният град Ню Орлиън през 1862 г., а след войната той е вече адмирала във Военноморските сили на САЩ. Впрочем, Дейвид Глазгоу Фарагът, последователно става първият контраадмирал, вицеадмирал и адмирал във Военноморските сили на Съединените щати. Това накратко е историята на един „провален“ живот. Ще попитате защо? Защото, ако Дейвид Глазгоу Фарагът живееше в днешно време никой не би му позволил да стъпи на корабна палуба в невръстна възраст, да не говорим, че е бил малолетен, когато работи активно за Военноморският флот на САЩ – това е чудовищна експлоатация на детски труд.

Много години по-късно, когато аз бях дете (между 9-15 годишен), не спирах да работя, всъщност, припечелвах добре. Всяко лято ходех на пулпа в родния град на баща ми, за да работя с аверите от ранна утрин до късна вечер. Нямаше компютри, смартфони и пр. електронни джаджи, които да разсейват битието ми, пък и никой не ме спираше, когато исках да работя. Напротив, това бе част от възпитанието ми и роднините ми се гордееха с мен. Аз не бях прецедент – всички деца, с които общувах през 80-те и дори 90-те години на XX век, бачкаха яко през лятото. Докарвахме си пари, които харчехме за екстри по колелетата си – сгъвайки, школници, юноши и украйни, купувахме си лакомства от сладкарниците и инвестирахме в проекти свързани с корабомоделизъм или самолетомоделизъм, а да, купувахме си и марки. Не сме си купували цигари и бира, защото първия, който щеше да ни извърти по един шамар, ако поискаме подобни артикули, щеше да е още продавача в магазина.

27993337_10213658758797778_6576587873950670603_o

Когато бях 16 годишен изкарах шофьорски курсове и макар да трябваше да се чака до 18 годишна възраст, за да си взема книжката, редовно шофирах ладата на баща ми. Спомням си, че пролетта ставах в 5 часа сутринта, товарех фрезата в багажника и ходех сам в бащината овощна градина за да я обработвам. Лятото ставах още по-рано, берях по 20-30 щайги кайсии и съвсем сам ходех и ги продавах на пазара във Варна. Родителите ми ми плащаха добре затова, а аз бях изключително доволен и щастлив. Учех се на труд, започнах да отбирам от овощарство и търговия. После, впрочем, се занимавах над 20 години само с различен вид търговия – факт. Разбира се, всичко това не е похвално слово към тоталитарният строй преди 1989-та, за друго иде реч.

Преди 12 дни бе 1-ви юни, денят на детето. Най-малкият ми син и дъщеря ми, са със съпругата ми в центъра на града, където има забавления и програма за децата. Централният площад е пълен със сергии, мирише на прясно изпечени гевреци, казанлъшки понички и захарен памук – децата се радват на изобилието, но малкият ми син е с предприемачески дух и пита:

– Мамо, не мога ли и аз да застана тук и да продавам нещо, за да си изкарам пари?

– Какво би продавал? – пита жена ми. Впрочем, най-малкият ми син проявява завидна сръчност с ръцете си и прави чудесни фигури от балони, тези, които го познават, знаят този факт, затова и малкият отговаря:

– Мога да правя фигури от балони и да ги продавам по 50 стотинки.

– Чудесна идея – отговаря съпругата ми – но за съжаление ни биха ни позволили. Трябва да имаме разрешително за продажба, да наемем маса и да си платим за търговска площ, да имаме касов апарат и регистрирана фирма, а освен всичко си малък и ако продаваш каквото и да е, държавата ще ни накаже.

Синът ми гледал майка си дълго с недоумение и накрая попитал: Защо държавата мрази децата? Иди му обяснявай на това дете, че държавата всъщност го обича от дъното на душата си и го пази по-добре от майка му и баща му, като го държи далеч от всеки тип аеробен труд. В крайна сметка, синът ми изработил едно кученце от балон и го подарил на дете в инвалидна количка – той обича да помага и затова знам, че ще се справи добре в живота.

Днес е 12-ти юни 2018-та година. Преди обяд се разходих по пазара в родния си град, търсех домати и краставици. Гледам една маса с прекрасни розови домати и без да му мисля, вдигнах поглед към продавача за да си купя 3 кила от този вкусен плод. Само че продавача едва се вижда зад масата. Едно, около 12 годишно момче, колкото синът ми, с чантичка за пари през рамо ме пита учтиво: Какво ще е за вас? Зарадван от гледката си купих 5 кила домати, а малкия търговец пълни с вещина доматите в торбичка, тегли на везната, смята с калкулатора, взима ми парите и ми връща точно ресто. Абе напълни ми душата. Зад мен припират три навъсени лелки и някакъв умирисан чичка. Едната жена подхваща:

– Кой продава на тази маса?

– Аз – казва малчуганът – какво ще обичате?

– Момченце, къде са родителите ти – пита чичката.

– На друга маса са – отговаря малкия – кажете какво желаете?

– Ние – подхваща най-дебелата лелка – сме от Агенция за закрила на детето и сме тук по сигнал за експлоатация на детски труд.

Малкият продавач се стъписа, явно усети, че е в затруднено положение, затова бях принуден да се намеся:

– Госпожо, ще си купувате ли нещо, защото искам да си купя и краставици. Моля, ако не сте клиенти се отместете за да продължа с пазаруването!

– Как не ви е срам – захваща дебелата чиновничка – и то точно днес, на 12-ти юни, Световният ден за борба с детският труд!

Море като ми кипна, ама си удържах нервите и отговорих съвсем вежливо, по най-добрия и учтив начин на който съм способен – със стиснати зъби, леко навъсен и с незабележимо свита в юмрук десница натъртих:

– Слушайте какво, уважаеми паразити, ако до 5 секунди не ви видя гърбовете, ще ви е трудно да се разпознаете в огледалото – признавам си, не бях във форма и малко прекалих, но чиновниците ме изгледаха лошо и само изскимтяха:

– Вие какво, искате да се разправяме с полиция ли сега?

– Точно така, идете да намерите милиционерите, аз ще ви чакам.

И те наистина си тръгнаха, явно съм бил доста заплашителен. През това време дойде бащата на малкия продавач, дочул за това, което се случва и си поговорихме. Хората се оказаха семейство от близко до града село. Майката и бащата – безработни, но не точно. След като ги съкратили от фалиралото предприятие, в което са работили, се върнали в бащината къща на село и се захванали със земеделие. Постепенно направили 3 оранжерии с отопление и сега редовно продавали продукцията на пазара. Малкият помагал много в стопанството, но искал и да продава на пазара – правел го от седмица и се справял чудесно. Баща му ми каза, че просто е искал детето да види целия процес от разсада на зеленчука до пласмента, понеже практиката е най-добрият учител. Съгласих се с него, разбира се, похвалих го, но със съжаление го помолих да остане със сина си, защото може да има проблеми със социалните, които, впрочем, така и не се върнах, поне за 30-те минути в които разговарях с бащата.

Сбогувах се с Кирил (така се казва малкият продавач), като му стиснах ръката и му пожелах успех, ръкувах се и с баща му, па си хванах пътя. И понеже пазара е до едно от елитните училища в града ни, минавайки покрай него, видях 40-тина деца с година, две по-големи от Кирил, които пафкаха мощно цигари и говореха за абсурдни безсмислици. Нещо от сорта: Ей, брат, видя ли новото Порше в нета, брат, кърти мивки, брат, голям звяр . . .

Това е днешното демократично общество, уважаеми дами и господа. Държавата пази децата ни, дори си имаме ден за борба с експлоатацията на детския труд. Всички са в училищата, за да се трансформират, до колкото планът успее да проработи, в инфантилни лекета, които не знаят какво биха правили в живота, който им предстои. Ако попиташ тези младежи какво биха правили след като завършат училище, 99% от тях ще ти кажат презрително, че искат да станат богати и да си живеят живота, ама и 1% от тях не знаят как се става богат. Докато Кирил активно практикува всичко, което баща му му е обяснявал, сиреч има практично приложение на абстрактните обяснения, децата в училищата карат теоретичен курс по провал в живота.

Всички говорят, че България изчезва, че младежите ни бягат, а старците умират преди да са изпълнили дните си. Знаете ли, това си е наше постижение, наша заслуга и дори се гордеем с всичко това. Поевропейчили сме се и се гордеем, изтънчили сме се, опедерасчили сме се, направили сме всичко по модата, как да не се гордее човек. Не знам какво би казал 12 годишният морски офицер Дейвид Гласгоу Фарагът на чиновниците, ако в началото на 19 век имаше Агенция за закрила на детето. Фарагът не е изключение, понеже тогава, в онова по-добро време, всички деца са правили онова, което биха могли да правят, докато са деца, за разлика от днешните младежи. Днес държавата иска децата да са деца, дори когато самите деца не са вече деца – лесно е да манипулираш психологически зависими от социални грижи хора. Не знам какво бих казал и аз на чиновниците от Агенцията за закрила на детето преди 30 години, докато мъкнех на пулпа тежки щайги с нацепени кайсии, за да припечеля някой лев, само за мене си. Всичко, което знам е, че се чувствах щастлив и горд от себе си, от това, че се трудя, че печеля, че спестявам, че съм полезен . . .

Някъде, някак, сигурно има деца, които са експлоатирани, като онези в Индиана Джоунс и храмът на обречените, но Фарагът не е бил експлоатиран, аз не съм бил експлоатиран и със сигурност не е експлоатиран и Кирил. Сега като се замисля, днес единствената експлоатация на деца се осъществява от Системата. Онази Система, която ги краде от родителите им в невръстна възраст и ги изплюва добре преработени след 12 години промиване на мозъци. Затова Системата празнува! Ако децата са на пазара с родителите си, то те са експлоатирани, но ако са там, където не искат да са, са „щастливи“ и опазени от експлоатация. Е, да живее Световният ден за борба с експлоатация на детски труд!

П.П. Ако милиционерите ме търсят за нагрубяване и заплаха за побой над държавни служители, знаят къде да ме намерят.

Публикувано в Държава, Етика, Образование, Семейство, икономика, общество | С етикет | Вашият коментар