Променям партиди за вода и ток на имот, с който скоро се сдобих. Отивам в Инкасото на държавното „ВиК“ дружество. Отвътре, мухлясал офис, с мебели тип късен соц. Организационната композиция на интериора напомня класическо разположение на холова гарнитура в панелка от 1977-ма. Канапе, два тромави фотьойла и две табуретки на колелца, за да се забавляват клиентите, докато чакат. Стар климатик, захванат с винтове и ръждиви планки директно за гардероба, духа студено с шум на металорежеща машина (вибрации от гардероба). Любезно, надвиквайки се с климатика, искам заявление, което да попълня спокойно и на тихичко вкъщи и след това да донеса, заедно с останалите документи. „Не може“, троснато ми отговаря възпълничка лелка, след средна възраст, заела цялото пространство зад гишето, „документите се попълват на място“. На следващият ден пристигам с останалите документи и същата лелка ме стрелва с поглед. Иска да ми каже, че й досаждам, задето я безпокоя в работно време, но се сдържа и троснато изревава: „Казвай!“. Обяснявам й за какво съм нарушил рахатлъка й, и тя ми подхвърля два договора и тефтер с химизирани страници: „Попълвай!“. Попълних двата договора, един за мен и един за „ВиК“. Попълних и заявлението за промяна на партидата. Лелката ги прегледа из под очилата, метна ги на една страна и ми взе 6 лв., задето съм й свършил работата. После с тон, който сякаш казва „Какво висиш още тук“ ми рече: „Елате да си вземете договорът след един месец!“
Отивам след това в офиса на капиталистическите душмани от „Енерго-Про“. Млада госпожа с вежлив тон ми дава нужната бланка. Офисът е хладен и чист, не кичозен, но подреден. Попълвам за две минути 5-те реда в заявлението за смяна на партида, данните ми се вкарват в системата и вежливата госпожа ми казва: „Готово, другият месец сметката ще е на вашето име“. Не ми взе пари. Освен това, в декларацията посочих, че искам да получавам сметката си на ел. адрес, докато лелката във „ВИК“ ми нареди, понеже къщата ми била на село, да си засичам водомера и да идвам в Инкасото, за да си плащам сметките – идилия.
Чудя се, след тази епопея в държавното „ВиК“ дружество и обидно малкото време, което ми отделиха в Енерго-Про, кое е по добро – частното или държавното дружество!? Чудя се, защо толкова много българи са болезнено привързани към безвъзвратно отминалите години на развития социализъм. Може би, защото едно от „чудесата“ на социализма бе, че „всички крадяха и пак имаше за всички“. Това ще да е, българите, в по-голямата си част, са пристрастени към мързела и кражбата. Освен това са злобни, завистливи, но затова е виновен някой друг . . .
Манипулацията на политиците се състои предимно в това, че частните фирми са крадливи и зли, а държавните добри и благодатни към народа. Държавата се възприема като константно добро, а всички, които искат да се отърват от тоталитарния й тероризъм са антидържавни екстремисти. Гледам работата на държавното „ВиК“, градът в който живея е надупчен като швейцарско сирене. „ВиК“ копае навсякъде и постоянно. Ръководството на дружеството постоянно хленчи, че не му достигат хора, а като мина покрай техен изкоп по някой булевард, виждам багер, който копае и десетина чичковци в оранжеви жилетки, седнали по тротоарите, дъвчещи банички или пушещи „БТ“. На този фон, екипите на „Енерго-Про“ са по двама и не се натрапват, докато работят по стълбове или в квартални трансформатори.
След всичко, което виждам, все още се чудя: Частно или държавно, в крайна сметка, кой не иска да работи някъде, където му плащат, за да отбива номера – българи сме все пак.
Bgreformer 